Тежка провокация срещу българската история!

Преди няколко дни,в предаване за история ,по телевизия,която се счита за национална и се финансира с парите на българския данъкоплатец,бе обсъждана темата за „Възродителния процес“ и “Голямата екскурзия”.Възмутен съм от предубедения подход към болезненото решение на Тодор Живков за смяна на имената на мюсюлманите в България,а впоследствие и за отваряне на границата ни с Турция през май 1989 г.,за да могат желаещите да заминат и се върнат от там.Поведението на почти всички участници в „дискусията“ бе като на лешояди,разкъсващи остатъци от плътта на мъртво тяло-тялото на България.За какво изобщо не стана дума в това тенденциозно и предубедено за каузата РОДИНА човъркане в тежката рана,може би несправедливо нанесена на българските мюсюлмани заради запазването на самата държава.
Не стана дума за това,че главен виновник за случващото се в България с „българските турци“ след ОСВОБОЖДЕНИЕТО през 1878 г. е Османската империя и нейният правоприемник Република Турция.Не стана дума за 500-те години османско иго,последиците от които и днес са като пранги на краката , запушват и замърсяват обществената енергия на българските граждани,които търсят нови възможности за своето развитие.
Не стана дума за зверствата на османците,за насилственото ислямизиране на българското население,за унизителното му положение на „гяури“-на втора ръка хора, в продължение на столетия.Участниците в предаването сякаш не бяха чували за „кръвния данък „,за изкланите и изгорени живи мъже,жени и деца в Перущица и Батак ,за Ботев,Левски,Райна княгиня.
Не стана дума за борбата на българската държава срещу намесата на Турция във вътрешните и работи, както по време на Царството,така и по време на социалистическа България.За десетките протурски нелегални организации,работещи за автономия,за манипулирането на мюсюлманското и на българското население по въпросите за “ малцинство“ и „изселване“.Не стана дума за казаното от Кемал Ататюрк-„особено важно и благоприятно за Нова Турция е обстоятелството,че турската разузнавателна политика в България е неделима от турската малцинствена и изселническа политика.Изселническият проблем трябва да съществува винаги,но никога да не бъде решен окончателно“.Не стана дума и за изразената през 1964 година от Тодор Живков, в качеството му на министър-председател , готовност на България да разреши на всички мюсюлмани,желаещи по собствено желание да заминат за Турция да сторят това/на среща в София с министъра на търговията на съседната държава/“.“Но след завършване на изселването веднъж завинаги да снемем този въпрос от двустранните отношения“.Турция отклонява тази възможност.Не стана дума за годините на привилегии за „българските турци“ за постъпване в учебни заведения,обучение и вестници на турски език и други.Не стана дума за грижата на българската държава за труда,здравето,инфраструктурата,участието на представители на българските мюсюлмани в обществено-политическия живот на страната.Не стана дума за “Стратегията” на бившия премиер на Турция Давутоглу,където ясно бяха разписани плановете на Турция към България.Не стана дума и за намеренията на президента на Турция Реджеп Ердоган-„да се върнем там,където са били дедите ни,но по нов начин“.
Не стана дума и за турския вариант на „възродителен процес“-геноцидът на българите от Тракия и Мала Азия от 1913 година -60 000 деца,мъже и жени, избити от части на редовната турска армия.280 000 бежанци,прогонени с каквото могат да носят на гръб.Разрушени 280 училища и църкви.Заграбени от турската администрация над 3 500 000 декара земя-частна собственост на българи-османски граждани.Не стана дума за окупацията на Северен Кипър и за възможността Турция да предизвика бунтове и събития в България с една единствена цел-автономия и разцепване на българската държава.Защото през 80-те години на миналия век двете държави бяхме на острието на противопоставяне между най-големите и враждуващи групировки-НАТО и Варшавски договор.Едва ли щеше да се стигне до „възродителен процес “ и смяна на имена,ако не беше налице постоянната и брутална турска агресия към България.Много още може да се каже за играта на“ турската котка“ с „българската мишка“/тя продължава с пълен ход и сега/.Недопустимо е обаче в централни телевизии да се пробутва турския вариант за трагедията на нашите сънародници,които станаха разменна монета във вечния стремеж на Анкара да доминира над всичко тюркско,което тя смята за турско-където и да се намира то по света.
Ще си позволя в близките дни да поместя материали,които може би ще помогнат да намалим промиването на мозъците.
Поместено в: Публикации

Знак    На 29.05.2017г.бе проведена  среща  на УС на Национална Асоциация Сигурност  с бивши служители от МВР  и службите за сигурност –  хабилитирани  преподаватели в различни учебни заведения, които работят по  проблемите на националната сигурност. На тази първа по рода си среща  присъстваха   бивши  ръководни кадри от системата на МВР и НСС, ректори и зам. ректори от Академията на МВР, бивши секретари на СНС към Министерския съвет.

Участниците се обединиха около  становището , че е необходимо:

–  да бъде извършен анализ и оценка на  стратегията за национална сигурност;

– извеждане и актуализиране на  нововъзникналите вътрешни  и външни  рискове и  заплахи   касаещи   Р България и региона;

–  стратегията за национална сигурност трябва да бъде насочена към обикновения   гражданин, държавата и обществото;

 – Констатирано бе, че Законът за МВР не функционира съгласно очакванията на  обществото и непрекъснатото променящата се  среда за сигурност. Считаме за целесъобразно  да се разгледат и анализират основните предизвикателства  пред МВР и поставят  основите за нова стратегия за обществен ред и сигурност.

         Създадена  бе работна група, която  да обобщава  получените становища, мнения  и предложения. Изготвените материали  ще бъдат предоставяни за обсъждане  на съответните  компетентни държавни органи  и институции, политически партии и структурите на гражданското общество.

                        .

Поместено в: Публикации

Бой на негри в тъмна нощ!

17634869_1667495130220352_4961467925877388791_n
Любомир Шопов – 27 май 2017 г.
    Преди години този „лаф“ означаваше,че става дума за голяма бъркотия,в която не може да се разбере кой кого удря в мрака.С риск да ме обявят за расист или невъзпитан,използвам това заглавие за да привлека по-голямо внимание.В конкретния случай няма мрак и бой,а ярка светлина и конфликт между президента и министър-председателя на Република България.И двамата са под прожекторите на българското и на европейското обществено внимание.Около тях има десетки,а в държавната администрация стотици специалисти по сигурността, в нейните различни измерения.Предстои им Консултативен съвет за обсъждане на рисковете пред държавата.Спорът е принципен-къде да се насочат парите на българския данъкоплатец за армията-към авиацията,пехотата или флота.
     Преди години /1979-1984/бях ръководител на правителствената делегация на НРБ на поверителните преговори между държавите-членки на НАТО и на Варшавския договор във Виена.Тяхна задача бе намаляване на опасното военно противопоставяне в Централна Европа.Страните от НАТО участваха на блоков принцип.Държавите от Варшавския договор изразяваха своите позиции на суверенна основа-всяка през призмата на обща позиция,но отчитайки собствените си специфични интереси.България като флангова държава бе заинтересована да не допусне предислокация на натовски войски и въоръжения от Централна Европа към Гърция и Турция.Преговаряше се за взаимни съкращения на рисковите военни потенциали в периода на Студената война.Тодор Дичев и Еньо Савов /ръководили делегацията преди и след мен/ и моя милост бяхме търсени за мнения,държавата ни беше уважаван партньор.Архивите на Министерството на външните работи могат да разкажат много по тази тема-ако не са ги изхвърлили или унищожили като „непотребни“.
     В днешни дни България е отново в ситуация на Студена война-този път между САЩ и НАТО,които създават военен и икономически обръч около Руската федерация,ръководена от президента Владимир Путин.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп все още не е обявил своя външно-политическа доктрина-има немалко проблеми във вътрешен план,които за сега не му позволяват простор за цялостна изява.Нейните контури обаче са видими-надпревара във въоръжаването/сделката за 120 млрд.щ.д. със Саудитска Арабия/ и твърдо условие за всяка държава-членка на НАТО да изразходва 2 % от брутния си вътрешен продукт за военни цели.
НАТО и Европейският съюз са в изчаквателна позиция.Русия,Китай и други държави-също.Премина се през „разузнавателн престрелки“/химическата атака в Сирия и ситуацията около Северна Корея/,но главното тепърва предстои.
Президентът на Република Турция също изчаква с доктрина за „Нова Турция“.Срещата между Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган не даде резултат-между двете държави остана проблемът – „кюрдският въпрос“ и вижданията на Вашингтон за бъдещето на Сирия.
Всичко това пряко засяга Република България.Нюансите около превъоръжаването на армията стават още повече,ако погледнем директно към истинската същност на въпроса.А той е,че видимо Република България няма координация с щаб-квартирата на НАТО в Брюксел по параметрите на бъдещото военно сътрудничество и задълженията и отговорностите ни в тази светлина.Защото напасването и формулирането на новите моменти в стратегията на САЩ и НАТО са в ход,но не са финализирани.За къде са се разбързали тогава премиерът и президентът?
       Спомням си случай с бившия министър-председател на СССР Алексей Косигин,който по време на посещение в Турция директно пита своя колега в Анкара,защо И е на Турция армия от един милион души.И подхвърля-„Ако е за нас е недостатъчна,ако е за вашите съседи е твърде голяма“.
Може би на 30 май т.г. Консултативният съвет за национална сигурност ще вземе решение да консултира и да съгласува с ръководството на НАТО бъдещи гаранции за нашата сигурност, с отчитане на спецификата на Балканите,както и съвместна програма за превъоръжаване.В противен случай България ще остане дребен дразнител и лесна плячка при неблагоприятно развитие на нещата.Имам предвид съвременните средства за водене на бойни действия от военно-космически сили,ракети,подводници и т.н.Не е ли дошло вече време за избор на най-доброто за сигурността на българската държава?Без да си създаваме излишни проблеми с предполагаеми противници!

 

Поместено в: Публикации

ГЛОБАЛНИТЕ ПРОМЕНИ В СВЕТА И СИГУРНОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

DSC_0075Юлий Георгиев е бивш директор на Националната служба за сигурност, зам-председател на Национална Асоциация Сигурност, автор на „Българските специални служби с поглед към Обединена Европа”(2000), „Управление на риска в сигурността”(2012), с второ преработено и допълнено издание (2015).

Публикувано в списание Business Club

Глобализацията и новите информационни технологии дадоха силен тласък на развитието на човешкото общество, в това спор не трябва да има. Свободното движение на хора, стоки и капитали ускори икономическия растеж в много региони по света, търговията започна да отбелязва забележителни резултати. В невиждани до сега мащаби и темпове се разви обменът на информация. Голяма част от човечеството днес се ползва от възможността да общува свободно чрез Интернет и социалните мрежи, да се докосва до най-новите достижения на науката, културата и образованието независимо от разстоянията и часовите пояси. Глобализацията ни помогна да бъдем по-информирани, по-реактивни, по-отзивчиви, улесни ни в това да се чувстваме участници в събитията на деня.

Заедно с това глобализацията допринесе за засилване на лидерската позиция на най-крупните транснационални корпорации, които деформираха ролята на пазара като регулатор на икономическите отношения и увеличиха до много високи нива неравенството и бедността в света. Прочети повече…

Поместено в: Публикации

Изработка на сайт: OnboxMedia