ГЛОБАЛНИТЕ ПРОМЕНИ В СВЕТА И СИГУРНОСТТА НА БЪЛГАРИЯ

DSC_0075Юлий Георгиев е бивш директор на Националната служба за сигурност, зам-председател на Национална Асоциация Сигурност, автор на „Българските специални служби с поглед към Обединена Европа”(2000), „Управление на риска в сигурността”(2012), с второ преработено и допълнено издание (2015).

Публикувано в списание Business Club

Глобализацията и новите информационни технологии дадоха силен тласък на развитието на човешкото общество, в това спор не трябва да има. Свободното движение на хора, стоки и капитали ускори икономическия растеж в много региони по света, търговията започна да отбелязва забележителни резултати. В невиждани до сега мащаби и темпове се разви обменът на информация. Голяма част от човечеството днес се ползва от възможността да общува свободно чрез Интернет и социалните мрежи, да се докосва до най-новите достижения на науката, културата и образованието независимо от разстоянията и часовите пояси. Глобализацията ни помогна да бъдем по-информирани, по-реактивни, по-отзивчиви, улесни ни в това да се чувстваме участници в събитията на деня.

Заедно с това глобализацията допринесе за засилване на лидерската позиция на най-крупните транснационални корпорации, които деформираха ролята на пазара като регулатор на икономическите отношения и увеличиха до много високи нива неравенството и бедността в света.

Глобализацията оказа съществено влияние и в сферата на политиката и сигурността. Политическите концепции и идеи получиха невиждана до момента възможност за разпространение и въздействие. Но заедно с това Интернет и социалните мрежи стимулираха популяризирането на радикални и екстремистки теории и настроения. По същество те се оказаха невероятно полезна форма на комуникация за международния тероризъм и транснационалната организирана престъпност, за мобилизиране на деструктивните сили в конфликтните региони.

Международните терористични организации се адаптираха невероятно бързо към променените условия и възможности в средата за сигурност и съумяха успешно, без каквито и особени усилия, да разширят базата си за вляние. Сега е достатъчно лидерите на терористичните организации да пуснат в социалните мрежи клип с обръщение или да дадат няколкоминутно интервю в локално радио или телевизия, за да се разпространят те в реално време по целия свят и да се задвижат множество скрити от погледите престъпни сили и механизми. Ал Кайда започна да се възприема от нейните сподвижници и последователи повече като идеологически постамент, отколкото като организация с твърди вътрешни правила и строга йерархия.

Глобалното информационно поле фактически предостави на тероризма многохилядни канали за връзка със симпатизиращите му общности, групи и лица по целия свят. На тази база ново развитие получи индивидуалният спонтанен тероризъм, на т.н. „вълци-единаци”, който е истинско предизвикателство за специалните и полицейски служби.

Глобализацията и свръхразвитието на информационните и комуникационни технологии многократно увеличиха силата на въздействието на терористичните атаки (физическо, информационно, психологическо) – достатъчно е да споменат ефектите от клиповете с ритуални обезглавявания на главорезите от ИДИЛ, разпространявани от новинарските агенции, за да се разбере за какъв силен специфичен тип въздействие става дума

Глобализацията глобализира и значението и ефектите от постоянните конфликтни противоречия в сферата на геополитиката. На това ниво безспорно най-силно влияние имат отношенията между САЩ и Русия. Затова напълно обяснимо вниманието в момента е насочено към развитието на заплетената геополитическа интрига, която остави в наследство американският президент Барак Обама.

Ще продължи ли и ще се задълбочи ли конфронтацията между двете най-мощни ядрени сили или ще се стигне до известно успокояване на напрежението между тях?

ТОВА Е ГЕОПОЛИТИЧЕСКАТА ДИЛЕМА В МОМЕНТА.

Накъде ще тръгне светът, променяйки се и каква ще бъде ролята на ЕС в тази сложна и динамизирана среда за сигурност, са въпросите, чийто отговори и ние ще търсим в следващите месеци.

Вниманието на световната общественост сега е насочено изцяло към новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп. С категоричната си победа на изборите той излъчи импулса на промяната и затова от него ще зависи до голяма степен дали и в каква степен ще бъдат удовлетворени очакванията и надеждите на човечеството за по-добро бъдеще.

От досегашните публични изявления на Доналд Тръмп стана донякъде ясно, че той е склонен да инициира разговори на най-високо ниво с президента Владимир Путин, с идеята да изведе двустранните отношения от точката, близка до замръзване, в която се намират днес, до състояние на „безконфликтно противопоставяне” с възможности дори за общо участие в борбата срещу международния тероризъм. Това към момента се очертава като най-благоприятният възможен сценарий за света, Европа и България. Естествено е той да стартира с корекции в политиката на санкции срещу Русия. Но дали ще бъде осъществен и кога би могло това да стане е също въпрос с много неизвестни.

Алгоритъмът на тези отношеният, доколкото се разбра от думите на държавния секретар Рекс Тилърсън, ще се заключава в две едновременно или последователно прилагани стратегеми: „придвидимо съперничество” и „временни партньорства”. Това между другото е класическата формула за постигане на взаимоизгоден баланс в отнощенията между представителите на крупния бизнес, от чиито среди е и новият американски президент. По същия алгоритъм, обаче обикновено възникват и монополните картели, а това пренесено в сферата на геополитиката би могло да означава в някакъв бъдещ момент  геополитическите лидери да се разберат помежду си за

ново разделение на света на зони на влияние.

Засега това е само предположение, дори не изглежда и постижимо в близка перспектива.

Място за скептицизъм определено има. Едно се говори пред избори, съвсем друго се прави след това. Затова, като че ли,  повече резон има в позицията на военните от екипа на новия американския президент. Те са си свойствено праволинейни: „ …Сега най-важното е да осъзнаем реално с какво трябва да се справим – с г-н Путин, да осъзнаем, че той се опитва да разруши Северноатлантическия алианс и да предприемем дипломатически, икономически и военни стъпки, да работим с нашите съюзници, за да се защитим”, заяви преди дни ген. Джеймс Матис пред Комисията по въоръжените сили в Сената при номинирането му за военен министър. Очевидно е, че промяната едва ли ще се осъществи толкова бързо, колкото се иска на радетелите на разведряването в международните отношения.

На Доналд Тръмп му предстои да си осигурява подкрепата за ключовите си инициативи на републиканското крило в Сената, както и да преодолее съпротивата сред военните и разузнавателната общност относно евентуалните промени в НАТО и отношенията с Русия и Китай.

Много признаци показват, че новият американски президент ще срещне сериозни трудности при овладяването на ключовите позиции във властта и при реализирането на заявените от него намерения. Още не влязал в Овалния кабинет му бяха сервирани цяла серия от ефектни постановки, целящи да компрометират още в самото начало управлението му. Това е показателно за бариерите, които ще му бъдат монтирани от политическите лидери и средите, свързани с неоконите. Все още не е ясно до каква крайност ще стигне и все по-загрубяващият му конфликт с повечето от медийните гиганти в страната, упражняващи най-въздействащо влияние върху общественото мнение.

Доналд Тръмп заяви намеренията си да работи за стабилизиране на финансовото и икономическо положение на САЩ, за възстановяване на позагубения им престиж и завръщането на страната на необятните възможности в позицията на притегателен център за целия свят. Декларира готовността си да поразтовари военния бюджет от излишни задгранични разходи и да съсредоточи усилията си в технологично модернизиране на ядрения потенциал на американската армия. В икономическата част от програмната си декларация и в публичните си изявления той анонсира идеята си да се обърне към класическите форми на консервативния капитализъм, който, ако си спомняме добре се концентрира главно в търсенето на задължителна висока печалба, изгодна бърза възвращаемост на инвестициите, стимулиране на националния капитал. И в никакъв случай не се залъгва и не залъгва и другите с някави неолиберални ценности.

Впечатлението, което остави в предизборната кампания  Доналд Тръмп е, че сериозно възнамерява да ограничи донорството за останалия свят, пренасочвайки го в обратна посока, което предизвика истинска тревога в държавите-съюзници от НАТО и особено в младите демокрации. Импулсът на промяната, излъчен от Вашингтон по всяка вероятност

ще се пренесе като земетръсна вълна в Европа

и в тези региони по света, които САЩ традиционно свързват със собствените си национални интереси.

Какво бихме могли да очакваме?

  • Обединена Европа е с поразклатено единство и се разтърсва от силни вътрешнонационални противоречия. Изпадна в неблагоприятна зависимост от трудно решимия мигрантски (бежански) проблем, който си стовари сама на главата
  • Търпи загуби и от солидарно наложените от нея заедно със САЩ санкции на Русия. Прекалено се пристрасти към неолиберализма на Барак Обама и клана Клинтън и така органично го вплете във всички обществени сфери чрез ЕК, Европарламента и правителствата на страните-членки на ЕС, че дори и най-незначителният сега козметичен ремонт може да предизвика срутване на цялата политическа конструкция на съюза.

Няма нищо случайно в това, че напоследък се заговори за трансформирането на ЕС в четири групи страни според значимостта и териториалното им разположение.

Отношението към европейските лидери от страна на президента Тръмп, с едно единствено изключение, унгарския премиер Виктор Орбан, може да се окачестви по-скоро като вежливо-хладно, отколкото сърдечно. И то не може да бъде друго, защото те направиха всичко възможно да го осмеят и оспорят като вожд на западния свят и поради това сега не могат да се надяват, че американският президент ще им хвърли спасителен пояс, за да ги извади сухи на брега. Това е обяснението за голямото стъписване сред управляващите политици в Европа в момента.

Предстоят парламентарни и президентски избори в редица европейски страни, с които ще се стартира поетапното заменяне на националните политически елити с нови субекти, несподелящи неолибералната концепция за развитието на човешкото общество, и при всички случаи по-приемливи за новия стопанин на Белия дом

Какво следва в България

При нас, поради перманентната криза, в която се намираме, промените ще протекат още по-драматично и с много повече неблагоприятни странични ефекти, защото много от политиците ни са зависими и още хипнотизирани от месианския неолиберализъм. Те са доста амортизирани морално и вече неспособни да променят устойчивото усещане за пълната си безпомощност и безполезност, което успяха да внушат на общественото мнение без някакви особени усилия.

Целият ни обществен организъм

е петимен за пълно хигиенизиране

и обновление с нови лица и идеи.

Ако в българското общество има притеснение, то идва оттам, че ще ни се наложи да извършим промените в страната във възможно най-неизгодна позиция. Имаме слаборазвита неконкурентноспособна икономика, силно зависима от външно кредитиране и субсидиране. Ограничени производствени мощности, материални и човешки ресурси, остарели технологии, свити външни пазари. Очевидно е, че страната ни не разполага с необходимите средства за да увеличи и модернизира отбранителния си потенциал, което е тревожно предвид проблемното ни съседство с Ердоганова Турция. Положението може още повече да се влоши, ако САЩ, както обяви Доналд Тръмп, редуцират финансовото си участие в издръжката на НАТО и наложат по-значително натоварване на военните бъджети на останалите страни–членки.

За България тази тежест

ще се окаже напълно непосилна.

Състоянието на националната ни сигурност не е така стабилно, както бихме искали да бъде. Конвенционалната и организираната престъпност, „сивата икономика”, корупцията и контрабандата отдавна надхвърлиха критичните си нива. Съдебната ни система продължава да буксува на празен ход. Полицията и службите за сигурност не са достатъчно ефективни .Със системни проблеми са задръстени и всички останалите обществени сектори, което задълбочава демографската криза, ускорява изтичането на човешкия капитал от страната и обедняването ни като нация.

Промяната за нас е наложителна, неизбежна, спасителна.

Юлий Георгиев

Поместено в: Публикации

1 Response

  1. Юлий Георгиев Says:

    Статията е публикувана в бр. 1/ 2017 на списание „Бизнес клуб БГ“.

    Posted on февруари 11th, 2017 at 13:15

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia