Интервюта

Чавдар ПетровПолк. от ДС Чавдар Петров: Законът за досиетата пречи на службите за сигурност

Парламентът и президентът дадоха зелена светлина за чисто минало да се проверява средният ешелон във военното и цивилното разузнаване. При гласуването на второ четене на промени в закона за досиетата депутатите, с изключение на тези от БСП, подкрепиха предложението на “Синята коалиция” да отпадне изключението за проверка на тази категория хора.

Поправките вече са публикувани в Държавен вестник. Отпадна следният текст от закона: За лице, заемало или заемащо длъжност началник на отдел или началник на сектор в служба “Военна информация” към министъра на отбраната или началник на отдел или началник на секция в Националната разузнавателна служба след 16 юли 1991 г., не се установява принадлежност към органите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия, включително и на техните предшественици и правоприемници, за периода от 9 септември 1944 г. до 16 юли 1991 г.

Гласувани бяха и други поправки, които разширяват кръга на проверяваните в МВР и митниците, както и в управителните органи на приватизираните предприятия.
По този повод разговаряме с полковник Чавдар Петров. Той има 23 години служба в МВР и органите на Държавна сигурност, а след 1990 г. – в Национална служба за сигурност (НСС). През 1996 г. се пенсионира по собствено желание като заместник-директор на НСС. Отговаря за вътрешната и икономическата сигурност в преходния период. Член е на Управителния съвет на Национална асоциация „Сигурност” от седем години.

– Г-н полковник, като човек, който е работил в Държавна сигурност (ДС), как гледате на т.нар. закон за досиетата и неговите промени, които парламентът гласува в последните дни на годината?

– За мен приемането на закона за досиетата беше лично хрумване на една група депутати от БСП начело с Татяна Дончева и Румен Петков. Реално, за да угодят на част от опозицията, която искаше отварянето на досиетата. Направиха един нескопосан закон, който доведе до много сериозни последствия по-нататък в работата на службите и на звената, които отговарят за вътрешната и външната сигурност на държавата.

– Какво се е преследвало с този закон?

– Както тогава, така и сега с тези промени, се преследват само и изключително конюктурни политически цели.

– Какво имате предвид?

– Да се очерни някой човек, за мен абсолютно достоен, който е работил за държавата, независимо каква е била тя. По времето на Студената война, която не бе наложена нито от нашата страна, нито от службите у нас, имаше два лагера, но България бе с много висок международен авторитет. Връх на този авторитет бе членството на България в Съвета за сигурност на ООН. Вероятно такова нещо, докато сме живи няма да се случи. Ние бяхме една от тези 13-14 държави и решавахме въпроси от световен мащаб. Да се твърди, че тези хора са работили за някой е абсолютна измама.

– Как се развиха нещата след 1990 г.?

– Моето лично мнение е, че след 1990 г. тогавашното ръководство на БКП, не цялата партия, за да омекоти удара, който се задаваше върху БКП, насочи целия удар върху службите за сигурност. Започна се с разформироването на тогавашното Шесто управление на ДС. Една част от това управление се занимаваше със следене на интелигенцията, на културните дейци. Това обаче бе само една стотна част от работата на ДС. Сега всички говорят само за нея. Никой не обръща внимание на другите 99 процента. Тогавашното ръководство на БКП, а когато СДС дойде на власт започна да приглася в същия тон, направиха така, че да се мисли, че службите са работили само по българския народ. Няма такова нещо. Абсолютно няма такова нещо?

– А каква е истината?

– Когато станах началник в началото на 90-те години си разреших да вляза в архивите. Оказа се, че от 9 септември 1944 г. до 1992-1993 г. в картотеката на ДС бяха регистрирани 70 хиляди души агенти. Говоря за един период от почти 50 години. Както и да го погледне човек, това означава, че всичките тези приказки, които се говорят, са за заблуда на хората. Най-голямо вербуване е имало непосредствено след 1944 г., когато се преминава от една система в друга.

– Вие сте работили в областта на икономиката. Каква задача Ви поставяха?

– Нашата задача бе да опазваме държавната (социалистическа) собственост от престъпни посегателства, кражби, корупция, аварии и произшествия. Имаше член в Наказателния кодекс, които ни задължаваше да опазваме държавната собственост от посегателства, кражби, аварии и др. Изпълнявахме задачите честно и почтено. Самата система, която бяхме създали тогава, не позволяваше да се извършват кражби и присвояване на държавно имущество. Някъде, ако станеше нещо, имаше органи по контраразузнаването и сътрудници на милицията. Ако някой се опитваше да краде, веднага се даваше на прокурор. Отиваше на съд. Не е имало никакви издевателства, както се опитват сега да казват. Всичко си минаваше по законовия ред през следствие, прокуратура и съд.

– Какво бихте казали за т.нар. осветяване на агентите? Сега това ще се прави и с действащи служители от НРС и военното разузнаване.

– Аз например имах агент, който пазеше АЕЦ „Козлодуй” от терористични актове. Трябва ли да казвам сега кой е този агент и трябва ли да го опозорим публично? Защото сега да гръмне АЕЦ, последиците ще са същите, каквито биха били и тогава. Същото беше положението с Нефтохим и редица предприятия в страната. Така че да се поставят на една и съща плоскост агентите, които са работили по линия на Шесто управление с всички други е най-малкото неморално.

– Ползвано ли е разузнаването в полза на българската икономика?

– В средата на 70-те години от тогавашното държавно и партийно ръководство се разбра, че започваме да изоставаме технологично от западните страни. Налагаше се внедряване на нови технологии и материали, за да стане производството ни по-конкурентно способно. Излезе едно решение, с което се създаде научно-техническото разузнаване. Основната му цел бе да придобива такива технологии, т.нар. ембаргови. По това време бе създадено и икономическото направление в рамките на Второ главно управление. И ние имахме същата задача – да подпомагаме с всички законни начини икономиката на България. Такива примери мога да дам десетки. За съжаление стресът, който изпитаха колегите, които работеха по линия на сигурността при разбиването на службите, все още ги кара да мълчат. Дай боже, да започнат да говорят. В противен случай ще продължава да се говори само с черни краски за тяхната работа. Медиите също са на тази вълна, с което на практика се крие историята ни.

– Имаше ли външен натиск за разкриване на досиетата?

– Аз останах да работя в службите след 1990 г. Тогава станах и началник. Срещал съм се с абсолютно всички – от американските, английските, германските, френските служби. Напротив, нито един от тях не е поставял въпроса защо сме работили преди, а продължаваме да работим сега. Всички казваха, че трябва да се работи с професионалисти. Като напуснах, съм се срещал с французи, американци, дори правих среща с един от американските посланици. Винаги хората са се отнасяли към нас като към професионалисти.

– Последните поправки на закона за досиетата засягат лицата, които са били членове на управителните, контролните и надзорните органи на държавни и общински предприятия, преобразувани и приватизирани по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, а също и членовете на управителните и контролните органи на приватизационните фондове. Как бихте коментирали това?

– Аз отново ще се върна на това, с което започнах. Защо БКП се опитва да прехвърли вината върху ДС, като цяло. ДС беше закрита още в края на 1989 и началото на 1990 г. Управленията бяха разформировани. Ръководствата им бяха освободени. Когато стана министър на вътрешните работи Атанас Семерджиев, уволни 14 000 души ръководен състав от МВР. Нито на мен, като човек работил в тези служби и след 1990 г, нито на някой друг е известно да е създадена някаква организация, която тайно да ръководи и да дърпа конците. Такова нещо няма. Приватизацията се извърши на няколко етапа. Първо икономиката започна да се свива, за да се докара до разруха, за да могат предприятията да се вземат от някои лица.

– Кой е определял тези лица?

– За мен това бе Андрей Луканов и кръга около него. Казвам за мен. Каква е истината, един господ знае. Ние като служби за сигурност никога не сме поставяли задачи на някой да приватизира предприятие. Такова нещо няма. Това бе противозаконно за нас. Който работеше против закона в тези служби, щеше да отиде веднага на съд. Това, което се тиражира в публичното пространство за мен не е истина. Бил някой сътрудник и приватизирал. А колко бяха партийните секретари. Иван Костов например беше партиен секретар. Не зная дали се знае, но по време на кръглата маса, той беше експерт на БКП. Тогава го пратиха да оглави СДС и да дърпа конците на опозицията. Касовата приватизация се извърши точно по времето на Иван Костов. Най-добре по този въпрос могат да кажат тогавашният директор на НСС Атанас Атанасов и самият Иван Костов.

– Тогава имаше ли офицери на прикритие във фирмите?

– През 1996 г. ние върнахме офицерите по сигурността и режима в някои държавни ведомства и предприятия. След голяма борба правителството на Жан Виденов подписа това решение. Целта беше да се спрат кражбите. Първата работа, когато дойде на власт Иван Костов, бе офицерите на прикритие, които бяха около 20 и даваха изключително точна и обективна информация, да бъдат извикани и да им се каже или си оставате във фирмите и ведомствата на работа, или се връщате като офицери от службите за сигурност. Т.е. освободиха ги.

– Бихте ли дали конкретен пример?

– Освободиха офицера по сигурността и режима в Агенцията по приватизация и стана така, че службите не можаха да намерят договора, който подписа правителството с израелския бизнесмен Гад Зееви за купуване на авиокомпания “Балкан”. А на практика бяха два договора. Единият бе официален, а вторият – с тайните клаузи. Кого обслужваше това? Кой беше агентът тук? Иван Костов ли? Атанасов ли? Гад Зееви ли? Кой? Така, че да се говори за агенти, които са приватизирали за мен е и смешно, и глупаво. Това е хвърляне на прах върху очите на хората. В условия на тотална криза в обществото, когато няма пари за болници, майки и пенсионери, даваме 18 млн.лв. на Комисията по досиетата, която се чуди какво да прави, за да разделя обществото. На кого е нужно това? За мен законът вече изигра своята зловредна и злощастна роля. Време е тази страница да се затвори. Всички материали да се пратят в архива или в музея. Да оставим хората да работят за благото на държавата.

– Какво се случва, ако един агент или сътрудник, както може да стане сега с изтегляне или осветяване на български разузнавачи зад граница, бъде изоставен или осветен от нашите служби?

– Когато е изоставен, той е оставен на себе си. Важно е съответната друга държава да не разбере. Ако е в някоя държава от нашите съюзници, може да няма никакви проблеми за него и за семейството. Въпреки че се съмнявам. Той винаги ще бъде под погледа на съответните служби там. Аз питам какво ще стане с тези, които не са в такива страни. Какво ще стане с тези в Афганистан или в Сирия? Дори в една Турция. Защото колкото и да сме в НАТО, Турция винаги е имала стремеж България да бъде под нейно влияние. Това е истината за тези, които сме работили. И аз сега смятам, че е хубаво да имаме добри отношения с Турция. Винаги обаче трябва да има някой, който да пази тази държава. Ако тези хора бъдат разкрити, във всички случаи там ги чакат тежки времена. Ще бъдат подложени на пълни проверки. Може да ги хванат някъде за нещо. Може да ги вкарат по затвори. Възможно е самите турски служби да ги превербуват и да ги пратят у нас, за да работят за Турция, а не за България.

– Има ли такива случаи?

– По онова време, по линия на контрабандата, имахме доста сътрудници от турски и арабски произход. След като бяха разкрити техните имена, ги прибраха по турските затвори, а някои действително бяха превербувани от другите служби и сега извършват същата дейност, но не в полза на България. Около 40 на сто от тези хора са в арабските затвори. 30 на сто изпълняват задачи на чужди разузнавателни служби у нас, в Турция, Иран и Ирак.

– Какво би могло да се направи?

– Лично аз и от името на моите колеги апелирах президентът да не подкрепи последните поправки в закона за досиетата. Това не се случи. Необходимо е обаче да се преосмисли още веднъж този закон. Държавниците и политиците не бива да се поддават на конюнктурата. Трябва да мислят за държавата.

АРГУМЕНТИ-БГ

Изработка на сайт: OnboxMedia