Юлий Георгиев

DSC_0075Полковник от запаса Юлий Георгиев е дългогодишен служител в българското контраразузнаване, директор на Националната служба за сигурност (1995-1997 г.). Член на НАС и СОСЗР. Основател и председател на Управителния съвет на Фондация Риск Мениджмънт Институт – България, преподавател в магистърска програма „Национална сигурност” – катедра „Международни отношения” на УНСС – София по дисциплините „Управление на риска в сигурността” и „Международна и национална сигурност”.

АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ ПРЕД УПРАВЛЕНИЕТО НА РИСКА ОТ ТЕРОРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ

Юлий Георгиев – Полковник от запаса Юлий Георгиев е дългогодишен служител в българското контраразузнаване, директор на Националната служба за сигурност (1995-1997 г.). Член на НАС и СОСЗР. Основател и председател на Управителния съвет на Фондация Риск Мениджмънт Институт – България, преподавател в магистърска програма „Национална сигурност” – катедра „Международни отношения” на УНСС – София по дисциплините „Управление на риска в сигурността” и „Международна и национална сигурност”.

Опитът на най-добрите винаги е бил полезен и затова необходим във всяка една човешка дейност. В сферата на сигурността – особено в противодействието на международния тероризъм, практическият опит на лидерите е с много висока стойност, тъй като неговото осмисляне и прилагане в непосредствената вътрешна институционална практика безспорно носи значителни предимства за държави като България, които разполагат с по-ограничени ресурси за развитие на собствения си национален антитерористичен потенциал. В известен смисъл без споделянето и позоваването на този опит е невъзможно равнопоставеното участие в международното сътрудничество в тази област и въобще в колективните системи за сигурност като НАТО и Европейския съюз. Благодарение на него не само нашата страна, но и всички останали държави от международната антитерористична коалиция разширяват значително способностите си за ефективно действие, разкриват нови възможности за по-добра ориентация и правилно отношение към развитието на обстановката в различните конфликтни точки в момента в света.

Разбира се, този опит не следва да се копира изцяло и безкритично. Все пак той е постигнат в други условия, в много случаи в строго специфична вътрешна и регионална среда за сигурност, различни от нашата, и отразява строго идентични национални особености. В редица случаи той е непосредствен резултат и от преследването и противоборството на несъвместими помежду си геополитически интереси и цели. Затова възприемането на опита на САЩ, НАТО, ЕС и Русия в борбата с тероризма трябва да се прави много внимателно, задължително след оценка на приложимостта му в български условия. Бихме постигнали повече полезни ефекти при положение, че този опит бъде проучван и осмислян в контекста на националния ни интерес и собствения ни опит и традиции. Това би позволило, изпълнявайки най-добросъвестно ангажиментите си в НАТО и Европейския съюз, България да бъде по-активна при формирането на собствена позиция, с която да влияе позитивно за усъвършенстването на общата антитеррористична политика на евроатлантическата общност. Такава възможност нашата страна има и сега и то с пълно основание, след като стана обект на кървава терористична атака през тази година.

Предвид тези съображения, ми се струва, че е по-правилно да се опитаме да се откъснем за момент от зависимостите на геополитиката, колкото и трудно да е това, и да погледнем към контратероризма от позицията на

конструктивния прагматизъм, т.е. да го разглеждаме и анализираме като чист технологичен процес в неговата национална рамка.

Тази отправна точка ни позволява да си създадем обективна представа за антитерористичния потенциал на България и способностите й да управлява риска от тероризъм и да откроим съществуващите проблемни области.

Общо взето, трябва да се подчертае, че органите ни за сигурност разполагат с необходимия капацитет да реализират възприетия от НАТО и ЕС комбиниран стратегически подход за противодействие на международния тероризъм, който се състои в едновременното реализиране на комплекс от мерки в три основни направления:

1. Проактивни действия за неутрализиране на източниците на терористичните заплахи.

2. Възпиращо въздействие върху условията за съществуване, развитие и дейност на терористичните организации и мрежи – икономическа база, източници и схеми за финансиране, връзки с организираната престъпност и други.

3. Създаване на ефикасни защити по отношение на потенциално възможните цели на международния тероризъм – военни, политически и граждански обекти, критичната инфраструктура и др.

В състояние сме да изпълняваме нашите отговорности като страна – външна граница на Европейския съюз, и да не допускаме проникване на наша територия на лица, подозирани в участие в терористична дейност или свързани с терористичните организации, както и да предотвратяваме използването й за логистична подкрепа от структурите на международния тероризъм.

Независимо, че бяха сериозно повлияни от непоследователните, разпокъсани и противоречиви реформи в продължение на повече от 20 години, службите ни за сигурност съхраниха и развиха способности за противодействие на тероризма, за което заслужават положителна оценка. Те биха могли да бъдат още по-резултатни, ако се преодолее продължаващото негативно влияние на системните рискови фактори с определящо значение в тяхната дейност, като:

– липсата на достатъчни финансови, технически и материални ресурси;

– непрекъснатото съкращаване на оперативните информационни източници (агентурния апарат) и снижаване на коефициента им на полезно действие, което глобализацията между впрочем направи повсеместен проблем;

– подценяването на приоритета на агентурната дейност и превенцията;

– съществуващите проблеми с мотивацията на служителите.

Тези рискови фактори благоприятстват постоянния риск от снижаване на ефективността на органите за сигурност, борбата с престъпността и охраната на обществения ред.

Справянето с този риск в контекста на противодействието на международния тероризъм изисква да се предприемат неотложни мерки за преодоляване и на технологичното изоставане на институциите ни от системата за сигурност.

Спешна необходимост съществува от внедряването на най-съвременните технологии за обработка на данни, както и на контролни системи, чрез които да се извършва в реално време високоскоростна идентификация на подозрителни лица, визуализация, установяване на действителната им самоличност и др.

Същевременно трябва да се отбележи и една друга проблемна област. В резултат от смяната на политическата и икономическата ни система органите ни за сигурност и охрана на обществения ред се отказаха от тоталния подход за наблюдение и контрол върху вътрешната среда за сигурност. В хода на раздържавяването на собствеността те преустановиха изпълнението на функциите си и по охрана и опазване на сигурността в организациите, прехвърляйки ги на техните нови собственици, които в повечето случаи нямаха необходимия опит, както и нужните ресурси за организиране на модерни вътрешни системи за управление на риска и сигурността. Този процес засегна в значителна степен обектите от критичната инфраструктура, които не само че са постоянна цел за атаки на международните терористични организации, но и са особено уязвими от стихийни природни бедствия, крупни промишлени и екологични аварии и катастрофи, в състояние да предизвикат разстройство на нормалните условия за живот и в отделни случаи сериозно да дестабилизират обстановката в страната. Проблем се явява и обстоятелството, че все още България не е създала и внедрила единен организационно-структурен модел за управление на защитата на критичната инфраструктура. В момента се изгражда такъв само за обектите на европейската критична инфраструктура на наша територия. Не е хармонизирано напълно законодателството в тази област, където регулацията се осъществява фрагментарно или едновременно, но разнопосочно чрез цяла група закони. Не са изградени и не функционират достатъчно ефективни механизми за антитерористичен надзор върху сигурността на обектите от критичната инфраструктура.

Продължаваме да бъдем уязвими и по отношение на кибертероризма и киберпрестъпността, защитата срещу които изисква огромен ресурс, също така непосилен за нашата страна на този етап.

Надеждата е, че значителна част от посочените чисто организационни проблеми ще бъдат преодолени след приемането на подготвяния проектозакон за управлението и функционирането на системата за сигурност на страната, който в момента е на етап публично обсъждане.

В това отношение е крайно необходимо да се възползваме от опита на безспорния лидер в защитата на критичната инфраструктура – САЩ. Там през 2003 г. всички действащи структури в тази сфера бяха обединени в национален Център за защита на критичната инфраструктура. Неговите правомощия са свързани с идентифицирането и оценката на настоящите и бъдещи уязвимости и заплахи за инфраструктурата, извършване на ранно предупреждение и реализиране на превантивни и защитни мерки. От значение за нас е и подходът им към защитата на киберпространството. То се определя като „невралгичната точка” на критичната инфраструктура. Опитът на САЩ в антитерористичния надзор също може спокойно да бъде приложен и в България.

Неизползвани напълно са и собствените ни резерви за укрепване на националните способности за противодействие на международния тероризъм и защитата на критичната инфраструктура.

Все още у нас се подценяват възможностите на рискмениджмънта в службите за сигурност, борба с престъпността и охраната на обществения ред, както и на равнището на управление на системата за сигурност на страната.

Съвременната концепция за управление на риска намира широко приложение в сферата на управлението на всички обществени системи в развитите демократични страни. Тя е полезна за системата за сигурност с това, че генерира изключителни възможности за наблюдение, контрол и въздействие върху средата за сигурност. Прилагането й гарантира по-голяма концентрираност за постигане на поставените цели, по-рационален разход на ресурси, повече прагматизъм и креативност спрямо променящите се условия на средата за сигурност.

Концепцията за управление на риска създава обективните възможности и условия за непрекъсваема систематична навременна реакция на рисковете и заплахите за националната ни сигурност, която се основава на по-доброто разбиране на природата на риска и по-целенасоченото отношение към него. Наред с това тя създава и условията и предпоставките за постоянно проактивно отношение към предизвикателствата, рисковете и заплахите за националната ни сигурност.

Концепцията за управление на риска гарантира по-високо ниво на организационно-технологичната дисциплина при реализирането на дейностите по опазването на сигурността, обществения ред и борбата с престъпността, както и по-голяма прецизност по отношение на присъщите рискове в системата за сигурност на оперативно равнище.

На последно място, но не и по значение – процесът на управление на риска гарантира рационалност и прецизност при формирането и вземането на решенията по националната сигурност.

Други, неизползвани напълно възможности за укрепване на националните ни способности за ефективно противодействие срещу международния тероризъм и особено за защита на критичната инфраструктура има в сферата на управлението на човешките ресурси.

През последните 20 години вследствие на трансформациите на армията, службите за сигурност и полицията значителна част от служителите в тях бяха освободени или се пенсионираха в ранна възраст. Повечето се вляха в охранителните фирми, чийто състав доближава численост от над 100 000 души; други се включиха в по-малобройните структури за корпоративна сигурност. За разлика от частните охранителни фирми, чиято дейност бе регулирана чрез Закона за частната охранителна дейност (ДВ, бр. 15/2004 г.), структурите за корпоративна сигурност в публичния и непубличния сектор продължават да работят без унифицирана правна и функционална рамка, без единна методология. Трябва да се осигури развитието им като подсистема на системата за сигурност на страната, като се регулират нормативно взаимоотношенията им с институциите за сигурност и обществен ред. На практика това е един крупен и нерационално използван досега национален човешки ресурс, който с неизискващи особени усилия от държавата може да се използва по-целенасочено и ефективно в защитата на обектите на критичната инфраструктура, респективно и за противодействие на международния тероризъм. Може да бъде използван и за обучение на населението и персонала на тези обекти. Така ние ще се приобщим по-пълноценно към съвременните тенденции в развитието на корпоративната сигурност и ще почерпим най-полезното от опита на развитите демократични страни, което ще има позитивно отражение върху способностите на страната ни за борба с тероризма.

 

 

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia