Тежка провокация срещу българската история!

Преди няколко дни,в предаване за история ,по телевизия,която се счита за национална и се финансира с парите на българския данъкоплатец,бе обсъждана темата за „Възродителния процес“ и “Голямата екскурзия”.Възмутен съм от предубедения подход към болезненото решение на Тодор Живков за смяна на имената на мюсюлманите в България,а впоследствие и за отваряне на границата ни с Турция през май 1989 г.,за да могат желаещите да заминат и се върнат от там.Поведението на почти всички участници в „дискусията“ бе като на лешояди,разкъсващи остатъци от плътта на мъртво тяло-тялото на България.За какво изобщо не стана дума в това тенденциозно и предубедено за каузата РОДИНА човъркане в тежката рана,може би несправедливо нанесена на българските мюсюлмани заради запазването на самата държава.
Не стана дума за това,че главен виновник за случващото се в България с „българските турци“ след ОСВОБОЖДЕНИЕТО през 1878 г. е Османската империя и нейният правоприемник Република Турция.Не стана дума за 500-те години османско иго,последиците от които и днес са като пранги на краката , запушват и замърсяват обществената енергия на българските граждани,които търсят нови възможности за своето развитие.
Не стана дума за зверствата на османците,за насилственото ислямизиране на българското население,за унизителното му положение на „гяури“-на втора ръка хора, в продължение на столетия.Участниците в предаването сякаш не бяха чували за „кръвния данък „,за изкланите и изгорени живи мъже,жени и деца в Перущица и Батак ,за Ботев,Левски,Райна княгиня.
Не стана дума за борбата на българската държава срещу намесата на Турция във вътрешните и работи, както по време на Царството,така и по време на социалистическа България.За десетките протурски нелегални организации,работещи за автономия,за манипулирането на мюсюлманското и на българското население по въпросите за “ малцинство“ и „изселване“.Не стана дума за казаното от Кемал Ататюрк-„особено важно и благоприятно за Нова Турция е обстоятелството,че турската разузнавателна политика в България е неделима от турската малцинствена и изселническа политика.Изселническият проблем трябва да съществува винаги,но никога да не бъде решен окончателно“.Не стана дума и за изразената през 1964 година от Тодор Живков, в качеството му на министър-председател , готовност на България да разреши на всички мюсюлмани,желаещи по собствено желание да заминат за Турция да сторят това/на среща в София с министъра на търговията на съседната държава/“.“Но след завършване на изселването веднъж завинаги да снемем този въпрос от двустранните отношения“.Турция отклонява тази възможност.Не стана дума за годините на привилегии за „българските турци“ за постъпване в учебни заведения,обучение и вестници на турски език и други.Не стана дума за грижата на българската държава за труда,здравето,инфраструктурата,участието на представители на българските мюсюлмани в обществено-политическия живот на страната.Не стана дума за “Стратегията” на бившия премиер на Турция Давутоглу,където ясно бяха разписани плановете на Турция към България.Не стана дума и за намеренията на президента на Турция Реджеп Ердоган-„да се върнем там,където са били дедите ни,но по нов начин“.
Не стана дума и за турския вариант на „възродителен процес“-геноцидът на българите от Тракия и Мала Азия от 1913 година -60 000 деца,мъже и жени, избити от части на редовната турска армия.280 000 бежанци,прогонени с каквото могат да носят на гръб.Разрушени 280 училища и църкви.Заграбени от турската администрация над 3 500 000 декара земя-частна собственост на българи-османски граждани.Не стана дума за окупацията на Северен Кипър и за възможността Турция да предизвика бунтове и събития в България с една единствена цел-автономия и разцепване на българската държава.Защото през 80-те години на миналия век двете държави бяхме на острието на противопоставяне между най-големите и враждуващи групировки-НАТО и Варшавски договор.Едва ли щеше да се стигне до „възродителен процес “ и смяна на имена,ако не беше налице постоянната и брутална турска агресия към България.Много още може да се каже за играта на“ турската котка“ с „българската мишка“/тя продължава с пълен ход и сега/.Недопустимо е обаче в централни телевизии да се пробутва турския вариант за трагедията на нашите сънародници,които станаха разменна монета във вечния стремеж на Анкара да доминира над всичко тюркско,което тя смята за турско-където и да се намира то по света.
Ще си позволя в близките дни да поместя материали,които може би ще помогнат да намалим промиването на мозъците.
Поместено в: Публикации

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia