„Международна обстановка и сътрудничество в акваториите на Черно, Средиземно и Балтийско море – правни, икономически и екологични аспекти“

  Кръглата маса, проведена на 5 – 7 юни 2019 г. в гр. София, постави акцент върху насърчаването на конструктивен диалог и на устойчивите форми и структури за равноправно и обективно обсъждане на най-острите съществуващи и нововъзникващи проблеми, и предостави възможност за изява на политици, експерти, учени и представители на граждански структури да изразят своите позиции и да предложат възможни решения.
   Участниците в Кръглата маса от няколко европейски страни обсъдиха състоянието на междудържавните отношения и въпросите, свързани с устойчивото развитие на Балтийския, Средиземноморския и Черноморския региони, определяйки прилагането на утвърдените международни принципи и норми, преодоляването на политическите предизвикателства и рискове, обезпечаването на енергийна сигурност и реализирането на макрорегионално сътрудничествo като неразделна част от националните, регионалните и европейските политики. Споделените позиции ясно отразиха експертните мнения по политиките на сближаване, изграждане на сътрудничество и партньорство при реализиране на принципите на синята икономика, интегрирано управление на морските екосистеми, енергийна свързаност и колективна сигурност. Сътрудничеството в изследователската област, свързано с ефективното използване на морските ресурси и борбата с климатичните промени, оформи дискусията като иновативна и с перспективи за изграждане на нови хоризонти. В хода на дискусията бе очертано значението на Балтийския, Средиземноморския и Черноморския региони за по-нататъшното развитие на Европейския съюз (ЕС) и за повишаване на резултатността на политиките, които ще бъдат прилагани в изменящите се политически и социално-икономически реалности на 21-я век. Обърнато бе внимание на прилагането на международните конвенции и договори при осъществяване на всякакви дейности в моретата и крайбрежните зони, както и на специфичните решения за преодоляване на дълго съществуващите „замразени“ и възможните нови конфликти, поради тяхното сериозно влияние върху цялостното състояние и бъдещото развитие на отношенията в Европа. Участниците отправиха призив към всички държави, граничещи с Балтийско, Средиземно и Черно море да спазват утвърдените принципи и норми на международното право, с оглед на запазването на мира, международния ред, взаимното доверие и съвместната сигурност в акваторията на тези морета и прилежащите им територии.
   Отбелязано бе определящото значение на свързаността в ЕС, на важната роля на Балтийско, Средиземно и Черно море за укрепване и стабилизиране на енергийната сигурност на европейските страни, и на влиянието на енергийните коридори и различните видове морски индустрии и дейности върху екологичната сигурност в тези морски региони. Експертнният характер на дискусията на кръглата маса се допълни от очертаните зони за изява и действия на гражданския сектор, който има важна роля във всеки сериозен процес, особено при формиране на стратегическите подходи и политиките на ЕС в новите политически реалности след последните избори за Европейски парламент.
   Участниците определиха изграждането на културни и икономически коридори между Балтийския, Средиземноморския и Черноморския региони като сериозна предпоставка за развитието на алтернативни подходи и политики от институциите на ЕС, с оглед на намаляване на напрежението, повишаване на взаимното доверие и съвместната европейска сигурност, и сътрудничество във всички секторни области, които могат да съдействат за по-голяма свързаност между народите и за укрепване на основите на мира и просперитета на страните в тези морски региони.
   Посланията на участниците в дискусията подчертаха необходимостта от:
– запазване и природосъобразно използване на моретата и морските ресурси за устойчиво развитие чрез стриктно прилагане на международните конвенции и механизми за постигане на разбирателство, взаимно доверие и колективна сигурност, енергийна свързаност и екологически добра морска среда;
– създаване на среда за балансирано развитие на морските територии чрез прилагане на интегрирано управление на морската екосистема на Балтийския, Средиземноморския и Черноморския региони от националните и регионалните власти, както и на европейско равнище;
– разработване на регионални инициативи и стратегически планове чрез прилагане на модела за планиране и управление „отдолу-нагоре“ и използване на вече изградения опит и европейските инициативи за реализиране на „син растеж“ и ефективни действия в борбата с климатичните промени;
– ангажиране на политическа и финансова подкрепа от компетентните европейски, макрорегионални и други инвестиционни институции за реализирането на проекти в Балтийския, Средиземноморския и Черноморския региони за създаване и поддържане на условия за кохезионно подпомагане, социално и културно израстване, успех в борбата с корупцията, и осигуряване на устойчиво икономическо развитие;
– създаване на „група от старши експерти“ за координиране на усилията за ефективно използване на териториалното разнообразие и биоресурсите, с участието на всички заинтерсовани страни от Балтийския, Средиземноморския и Черноморския региони, вкл. в изследователския сектор, гражданското общество, клъстерните структури, и други секторни области;
– по-нататъшно развитие на Балтийския, Черноморския и Средиземмноморския региони за постигане на по-голяма свързаност в областите на инфраструктурата, енергийната сигурност и дигиталната мрежа в Европа, вкл. чрез реализиране на проекти в рамките на Инициативата за трите морета от 2015 г., която допълва стремежа на страните от Черноморския регион към разработване и одобряване на макрорегионална стратегия на ЕС за по-нататъшно развитие на черноморското сътрудничество, основано на натрупания опит и механизми за ефективно управление на съществуващите четири макрорегиони на ЕС в Европа .
– запазване на културната идентичност на народите във всички морски региони на Европа, безпрепятствено развитие на икономическото сътрудничество между регионалните страни, осигуряване на качествено образование за младите поколения, за да се познава и помни общата история на регионалните страни в многовековното им двустранно и регионално съвместно обитаване на Европа;
– съблюдаване на утвърдените принципи и норми на международното право, вкл. ограниченията върху присъствието на чужди военни кораби в Черно море, съгласно Конвенцията за проливите от Монтрьо (1936 г.), свободното плаване на кораби в открито море и тяхното мирно преминаване през икономическите зони при съблюдаване на суверенитета и икономическите интереси на крайбрежните държави, поддържането на конструктивен диалог и добросъседско разбирателство при използване на морските транспортни коридори в Балтийския, Средиземноморския и Черноморския региони;
– своевременно разрешаване на спорове, свързани с морски инциденти или военни конфликти между морски регионални страни чрез добронамерен диалог и преговори за намиране на справедливи и трайни решения, при ефективно използване на европейските механизми за поддържане на взаимно доверие, съвместна сигурност и добросъседско разбирателство и сътрудничество.
– изработване на подходящ кординационен механизъм в Европа, основан на равноправен диалог и мерки за взаимно доверие, който да укрепва териториалната и морската сигурност в Балтийския, Средиземноморския и Черноморския региони, да съдейства за намаляване на политическото напрежение и спиране на военните приготовления, свързани със „замразените“ или възможни нововъзникващи конфликти, да осигурява адекватна хуманитарна помощ за въвлечените във военни конфликти страни, с оглед на намиране на справедливи и устойчиви решения, вкл. по оста ЕС – Украйна – Русия в Черноморския регион, за ограничаване и регулиране на миграционния поток към Европа през Средиземноморския регион, за издигане на преграда пред „вноса на тероризъм“ и разпространението на наркотици в Европа, и за балансиране на дестаблилизиращите процеси на военни приготовления посредством прилагане на „алтернативни подходи“за неутрализиране на заплахите за европейската сигурност;
– превръщане на Балтийския, Средиземноморския и Черноморския региони в зони на траен мир и добросъседско сътрудничество;
Участниците в кръглата маса посрещнаха с одобрение приемането на 21 май 2019 г. от министрите на седем черноморски страни1 в Букурещ на Общ дневен ред за Черно море, в изпълнение на изразената в Бургаската министерска декларация от 31 май 2018 г. решимост на тези страни да разработят – със съдействието на Европейската комисия – съвместен документ, чрез който регионалното сътрудничество в Черноморския регион да се доближи организационно до опита, натрупан в приложение на съществуващите стратегии и политики на ЕС за макрорегионално сътрудничество в Адриатически-Йонийския, Алпийския, Балтийския, и Дунавския макрорегиони;
   Участниците в кръглата маса се обръщат към Европейската комисия с призив да продължи да оказва подкрепа на регионалните страни за прилагане на принципите и методите на стратегическо макрорегионално сътрудничество между страните в Черноморския регион, с оглед на тяхното мирно икономическо развитие и преодоляване на общите предизвикателства и рискове, вкл. безпрепятствено и устойчиво икономическо сътрудничество, гарантиране на енергийната сигурност, премахване на опасността от военна ескалация на политическото напрежение и недопускане на опустошителен военен конфликт, регулиране на миграционния натиск върху външните европейски граници, противодействие на терористични заплахи, пресичане на трансфера на наркотици, борба с климатичните промени, и за екологическа чистота на морските региони в Европа.
София, 6 юни 2019 г.

Поместено в: Публикации

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia