Атаките в Париж – нов прочит на явлението тероризъм.

д-р Захари Бисеров, хоноруван преподавател в НБУ, член на УС на Асоциация на сухопътните войски на България

Мисълта на Клаузевиц, че “ Войната е продължение на политиката с други “средства” към днешна дата има своето допълнение. С оглед на събитията , протичащи в Близкия Изток и Париж, бихме могли да формулираме: “Тероризмът е продължение на политиката с други средства”. Част от фактите изнесени в книгата на френския писател- изследовател на тероризма, Самюел Лоран-“Ал Кайда във Франция”, хвърлят не в размисъл, а в потрес. Мащабите на разрастване на международната терористична мрежа, човешкият, финансов и оръжеен ресурс, който е акумулиран, говори за следното – световната професионална общност, призвана да обезпечи защитата на хората по света от терористични посегателства е загубила контрол върху явлението тероризъм. Процесът вече набра “критична “ маса и смея да предположа, че това на което бяхме свидетели от 11. 09. 2001 г.в Америка до атаката срещу „Шарли Ебдо“[1]и атаките на няколко места в Париж от 13.11. 2015 г. ще има своето продължение.  За да обрисуваме състоянието на ситуацията, нека погледнем през очите на Самюел Лоран :

“В Европа мощни и добре организирани мрежи подтикват младежите да заминат да се бият по света и ги посрещат при тяхното завръщане. Джихадистите се радват на опората и подкрепата на салафитските движения във Франция, Англия, Белгия и т.н. Те им позволяват да се придвижват, да живеят инкогнито, да се снабдят с оръжие, когато решат да преминат към действие. В настоящия момент главните дирекции по външна и вътрешна сигурност не разполагат с достатъчно конкретни информации, за да ги неутрализират. Работата, която трябваше да бъде свършена от години, а именно да се внедрят хора в салафитските бригади с помощта на агенти на Дирекцията по външна сигурнст, така и не бе свършена. Нито във Франция, нито другаде. Имам потвърждение за това от един агент на МИ5 миналата година. Става дума за жизненоважна война за сигурността на нашата нация, но и за „мръсна“ и изключително опасна война. Нашите служби отказват да хвърлят своите агенти на толкова високи рискове. Въпреки важността на залога. За съжаление накрая французите ще платят цената за това”[2]. Казаното от Самюел Лоран се оказа „пророчество“сбъднало се на територията на Париж на 13.11.2015 г.

Без никакво преувеличение  специалните служби по света могат незабавно да информират своята общесвеност, че войната с тероризма вече се води пред прага на дома на всеки един от нас и първата битка е спечелена от тероризма. Без да се изпада в излишна паника е задължително да се направят някои изводи и е необходим нов прочит на явлението тероризъм, а учебниците по противодействие на тероризма ще трябва сериозно да бъдат актуализирани. Независимо от теоретичните характеристики на тероризма, голяма част от акциите на терористичните организиции от гледна точка на планиране, използване на тактически прийоми и изпълнение имат чисто военен характер. Това е обяснимо, тъй като професионалният тероризъм в голямата си част е рожба на специалните служби на различни страни, противостояли назад във времето, така, че днес военните практики прилагани от световният тероризъм не трябва да изненадват никого. Към казаното до тук трябва да прибавим и всички представители на военната инфраструктура и тази на специалните служби от цял свят, останали без работа или нуждаещи се от свежи пари, които отдават “под наем” знания и практическият си опит. Няма да е прекалено да се каже, че големи терористични организации от ранга на Ал Каеда и ИДИЛ не могат да бъдат изненадани с военни тактики от световни антитерористични сили[3], по простата причина, че част от “стратезите” и “преподавателите” по военно дело и специални тактики отдавна “преподават” в “университета” на   тероризма.  Днешните терористични образувания се характеризират със следните способности:

  • притежават организирана по военен образец бойна инфраструктура, снабдена с последни достижения оръжейни образци и инструктори;
  • притежават КИС на най-високо ниво и отлично използват възможностите на интернет, използват мерки за радиоелектронна защита;
  • развърната е световна мрежа за идеологическа обработка и “просвещение” с цел популяризиране “идеите” и набиране на последователи;
  • демонстрират бойна и психологическа решимост, налагат безмилостно волята си, използвайки нечувана жестокост, абстрахират се от човешките ценности;
  • има податки, че добре подготвени и легендирани представители на терористични мрежи, работят на ключови места в инфраструктурата на сигурността на някои държави и имат достъп до “гореща” информация;
  • изводите от някои терористични актове сочат, че те са проведени успешно в следствие “информация от вътре” или в състояние на “комфорт” от насрещна дейност на службите за сигурност;
  • освен противодействие на използваните способи за финансиране, известни до сега, заетите с противодействие на тероризма трябва да погледнат нестандартно, като не изключват възможността собственото им правителство да финансира и да подпомага терористични мрежи;
  • всичко казано до тук, а и успехът на тероризма като развитие до днес /главно в Близкия Изток, а напоследък и в Европа/ ни насочва към извод, че логистиката му и провежданите мероприятията в целия спектър, обезпечаващи неговите проявления, са на завидно ниво;
  • прави впечатление, че възрастовата граница на терористите основно варирира от 18-19 до 35-40 годишна възраст, което се явява възможност за развитие на “работоспособността” им за един сериозен времеви период.

Като пример може да посочим, че само в рамките на около месец / септември-октомври 2014/ в Англия бяха задържани за съпричастност към тероризма 15 лица, всичките под 35 годишна възраст. След атаките в Париж, като че ли “либералният“ Запад започна да проглежда.

Споделяйки казаното по-горе се налага един основен извод-световният тероризъм отдавна не е питбул на верига, който можеш да насъскаш когато и срещу когото поискаш. Тероризмът излезе от общоприетите представи и вече се материализира като субект на геополитическата сцена. Когато му е удобно е съдружник, а през останалото време гони собствени цели. От развитието на събитията на територията на Либия, Нигерия, Сирия, Ирак, Афганистан, Мали а и на други места, проличава желанието на водачите на терористичните образувания да материализират борбата си, като създадат някакъв вид ненормална “държавност”, подчинена на законите на инквизицията. В района на Близкия Изток нека читателят сам прецени кои местни и чужди държави имат интерес от създаване на подобна “държавност”. Военната операция, която се провежда в момента срещу ИДИЛ е необходима, но крайно закъсняла. Икономическата, транспортна и енергийна инфраструктура на Либия, Сирия и Ирак са тотално разрушени и ще са необходими стотици милиарди средства и години време за достигане на ниво от преди началото на борбата за установяване на “демокрация“. По отношение на мерките против терористични посегателства на територията на България, поведението на българските правителства, президент и служби бихме охарактеризирали като “пълен пас”. При положение, че вече имаме атентата “Сарафово”, осъществена-макар и тренировъчна операция на френски командоси до с.Коиловци, редица странни случаи на взривявания в поделения на военно-промишленния комплекс, убийства и нападения над български и чужди граждани на територията на страната, бежански поток, чрез който могат да се инфилтрират терористични клетки, природни катаклизми и трагични резултати от тях, сме свидетели на царящо спокойствие и тишина. Моята скромна персона има редица въпроси по отношение на защитата на населението и инфраструктурата при извънредни ситуации и какви мерки се вземат при положение, че в периода 2012-2014 година 33 български граждани загубиха живота си само при наводнения, а стотици са жертва на болести в следствие на преживения стрес. По отношение защитата на елементи от  критичната инфраструктура и особенно важни обекти е необходим нов, асиметричен поглед по отношение на установяване на заплахите, анализ и оценка на  риска, нова методика за обучение на имащите отношение по защитата и преглед на стандартните оперативни процедури. Поради естеството на материята няма да влизам в подробности.  Както по-горе посочих не трябва да се изключва възможността терористични клетки да използват информация и помощ “от вътре” и да реализират терористично посегателство. Опасявам се, че „елементът“ от Системата за национална сигурност -„Дюнер секюрити“ няма да сработи  и ще се озовем в реалност- 13.11.2015, Париж. Като пример за пасивност от страна на службите мога да посоча появата на снимки на терористи возейки се на джипове с българска регистрация. Един катаджия би проследил такава следа без големи трудности. Планиране и провеждане на съответната операция по темата бих възложил на група студенти в направление „Национална сигурност“от трети курс в университета. От всичко казано до тук българското общество би трябвало да зададе въпрос към управляващите: “Господа управляващи, освен получаването на големи заплати осигурихте ли безопасността на гражданите на Република България, за което сте оторизирани по закон!?”

И накрая нещо оптимистично. Лично мое мнение е, че въпреки 25-годишния геноцид върху сектора за сигурност, в армията, МВР и специалните служби има професионален и експертен потенциал, който при правилно зададени приоритети ще се яви фундамент за съживяване на икономиката, връщане на доверието в институциите и възстановяване на нормалността в живота на обществото. Често пъти давам следния пример с  руска журналистка, която по време на една от чеченските войни интервюира руски командос. На въпроса как става така, че прославените руски командоси не могат да се справят с терориста Шамил Басаев, войникът отговорил следното: “ Преди няколко дни Шамил беше на петнадесет крачки от мен. Можех да хвърля един нож и да го убия. Някой да ми е заповядал!?

Крайно време е българските политици да съберат кураж и да отдадат верните заповеди. Уверявам ги, че в  сектора за сигурност има достатъчно достойни служещи, които желаят възстановяване на държавността, връщане държавата в ръцете на хората и спиране на продължаващото 25 години съсипване на страната. Надявам се това да се случи. Ако искаме да имаме държава.

[1] Френско списание, което беше атакувано заради карикатури срещу исляма.

[2] Публикация във в. „Фигаро“, превод на Галя Дачкова.

[3] В момента въпреки ефективните бомбардировки на Русия, терористичните формирования в Сирия са в процес на разсредоточаване  на свои „клетки“ в съседни територии и в Европа.

Поместено в: Публикации

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia