АКТУАЛНО

Писмо до Председателя на Народното събрание на Република България

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН МИКОВ,

В качеството си на граждани на Република България и като членове на граждански, неправителствени и деполитизирани структури милеещи за единството, целостта и просперитета на българския народ си позволяваме да направим това обръщение до Вас с надеждата, че най-сетне ще предизвикаме един адекватен и съобразен с обществено значими дадености и норми анализ на съществуващи в момента обществени и социални отношение в държавата. За всички разумни хора е видно, че нацията е раздирана от икономически, обществени, политически, социални, тясно битови и всякакви други противоречия. Историята ни учи, че „съединението прави силата”, а разединението води до деструктивни процеси, които в исторически план почти винаги са предизвиквали икономически, политически и социални кризи, пагубни за българския народ и държава. Категорични сме, че е дълг на всеки български патриот милеещ за народа да направи всичко, което е по силите му за да помогне за единението на нацията, за постигането на политически и социален диалог в обществото, за загърбване на противоречията и обединяване на обществените усилия около онези ценности, които биха могли да станат обединителни за всеки здраво мислещ гражданин на нашата държава. И в тази връзка си позволяваме да предоставим на Вашето внимание един съществуващ проблем, който по своята природа и същност създава противоречия и противопоставяния в обществото, а именно „Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/” и създадената с него Комисия, в качеството й на административен орган призван да прилага закона на практика. Няма да коментираме причините и условията довели до гласуването на подобен нормативен акт в нашия Парламент. От значение за нас като граждани на Република България остава обаче отговора на въпроса „съществувалите към момента на приемане на горепосочения закон цели дали са все още актуални и неговите нормативни текстове регулират ли реално съществуващи и актуални обществени отношения днес?” Тълкувайки разпоредбите на посочения по-горе закон недвусмислено стигаме до извода, че със същите се е целяло да се създадат в последствие обективни пречки определени лица, български граждани да заемат определени управленски длъжности и да упражняват правото си на труд като критерия за това ограничение е тяхното обществено положение в миналото. Така очертаната фактическа обстановка би следвало да бъде съобразена с Конституцията на страната, която определя Република България като правова държава, която се управлява от законите в страната. И тъй като Конституцията е основния закон и е недопустимо други закони да й се противопоставят би следвало най-напред да изследваме въпроса въвеждания с цитираният по-горе закон режим съответен ли е на Конституционни разпоредби днес или им противоречи. Съгласно хипотезата на чл.6, ал.2 от Конституцията не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии основани на „..раса, народност …..политическа принадлежност, лично или обществено положение или имуществено състояние”. Следователно всички разпоредби на ЗДРДОПБГДСРСБНА са конституционно недопустими доколкото същите създават предпоставки за последващо дискриминационно отношение. С текстоветe на цитирания закон се въвежда принципа за колективна отговорност, с оглед принадлежността на определени български граждани към структурите на бившата Държавна сигурност или на разузнавателните служби на БНА, без да се преценява конкретната дейност и проявления на определния субект. Последно посоченото е недопустимо с оглед един от основните принципи на правото, а именно че отговорността може да бъде единствено и само лична и то за конкретни действия или бездействия, които следва да бъдат преценявани с оглед законосъобразността или незаконосъобразността на това поведение и в никакъв случай колективна. Следователно в процесният случай се създава презумция за колективна укоримост на определени категории правнорегламентирани дейности без установяване конкретната форма на деяние – действие или бездействие и формата на субективно отношение към фактите от обективната действителност. В тази връзка следва да се има предвид и това, че дейността на бившите служители на цитираните по-горе структури е била все пак правно регламентирана. И като цяло „…нейната аморалност може да бъде имплицирана само ако действащото по това време право е било обявено за противоконституционно..” /Решение № 10/22.11.1997 г. на КС на РБ по конст.д.№14/97/. Безспорно е обстоятелството, че по-голямата част от правото определяло правомощията, функциите и задачите на бившите специални служби е действащо и към настоящия момент, например глава I от НК на Р. България. Съдържащите се в закона нормативни текстове представляват т.н. „непропорционално ограничаване на човешки права” по смисъла на Конвенция за защита правата на човека и основните свободи /обн. ДВ бр. 66/92 г./ поради отсъствие на съответствие между предлаганите въз основа на тях последващи ограничения и мерки и преследваната цел. Според Европейският съд за правата на човека в Страсбург „..подобна мярка е допустима в посттоталитарните държави в условията им на преход от тоталитарна към демократична форма на държавно устройство и управление”. Но подобна мярка е категорично недопустима в условията на установен стабилен демократичен режим и обществени ценности каквато е формата на управление на Република България по настоящем. Обсъждайки практиката на Европейските правораздавателни органи Конституционният съд в своята константна практика утвърждава принципа, според който подобни мерки „..като такива с временен характер и породени от наличие на заплаха за демократичния ред и ценности са навременни и пропорционални на преследваните цели, но като допустими единствено за едно посттоталитарно общество намиращо се в началото на своето демократично развитие”. И подобни мерки като „..такива с временен характер..”са ненавременни и непропорционални в съвременните условия, когато Репбулика България е страна с необратимо установени демократични ценности и демократична форма на държавно управление. Цитираните нормативни текстове създават предпоставки и в последствие водят и до нарушаване правото на труд на определена категория български граждани с оглед на тяхното обществено положение в миналото. Конституцията с разпоредбата на чл. 48, ал.1 и ал.3 прогласява неоспоримостта на правото на труд за правните субекти. В тази връзка следва да се имат предвид и разпоредите на чл. 25,б.”с” от Междунроден пакт за граждански и политически права /МПГПП/ , според които „..всеки гражданин следва да има право на достъп при общи условия и без всякакви неоснователни ограничения до държавните служби в своята страна..” и на чл. 26 -МПГПП регламентиращ „равенството на гражданите пред закона … и забраната за всякаква дискриминация основана на всякакви признаци..”. В подрепа на горепосочените мотиви и разсъждения могат да бъдат приведени още много правни агументи, които в крайна сметка обосновават извода, че ЗДРДОПБГДСРСБНА е нормативен акт изгубил своята актуалност, а създадените с него административни органи, прилагащи закона са административни структури с нулев капацитет на полезна дейност и без никаква ефективност за благото на обществото. Ето защо насочваме Вашено внимание УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ именно към въпроса дали е допустимо за в бъдеще да съществува създадената със закона Комисия като административен орган упражняващ функции регулиращи една „мъртва” и отживяла своето обществено, политическо и социално значение материя? Трябва ли и за в бъдеще т.н. Комисия да размахва картончета, папки, дела и да тръби „кои са лошите” при положение, че не е установено нито е доказано защо и с какво именно тези „са лошите”? Трябва ли в предизборни периоди да се шантажират определни личности, ако се окаже че същите са неудобни като потенциални опоненти на силните на деня? Не е ли време да се сложи край на разединяването на обществото имайки предвид, че тези за които Комисията разполага с някакви материали са значителен брой български граждани? В условията на икономическа криза и недостиг на бюджетни средства е ли е допустим разхода от десетки милиони левове за издръжка на Комисията при съмнителната й ефективност? И не на последно място – дейността на тази Комисия съобразена ли е с практиката на специалните и полицейски служби в България и дали някой е правил анализи това, което прави Комисията отговаря ли на най-добрите Европейски практики по опазване на националната сигурност и обществен и социален ред в държавите членове на ЕС? На основание гореизложеното твърдим, че ЗДРДОПБГДСРСБНА създаде един административен орган, чиято дейност води до последващи ограничителни и лустрационни действия, които пък по своя правен характер са противоконституционни и противоречащи на общоприети норми на вътрешното и международно право и на международни договори, по които Р. България е страна. Ето защо изразяваме своето становище, че създадената със ЗДРДОПБГДСРСБНА Комисия следва да се заличи като административен орган, респективно нейните правомощия бъдат силно редуцирани и ограничени като със съхраняваните от същата архиви бъде процедирано съгласно съществуващия Закон за архивите. Молим горепосочените, факти, обстоятелства и мотиви да бъдат обсъдени и с последващи действия законодателният ни орган вземе съответното адекватно отношение!

Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва – ген.л-т/з/ /Ст.Топалов/

Национална асоциация сигурност – полк./з/ Чавдар Петров

Асоциация на разузнавачите от запаса – полк. /з/ Горан Симеонов

Обществен съвет по въпросите на отбраната – ген.л-т /з/ Кирил Цветков

Конфедерация на обществени организации от сигурността и отбраната (КООСО)- Лазар Мурджев

Национален антитероризтичен и антикриминален форум – полк./з/ Тихомир Стойчев

Асоциация на контраразузнавачите от гр. Варна – полк./з/ Л. Димитров

Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите (СВИВП) – мл. л-т/з инж. Петър Велчев

Съюз на ветераните от войните наБългария(СВВБ)   – д-р Сейчанов

Съюз на възпитаниците на военните на Негово Величество училища, школата за запасни офицери и родолюбивото запасно войнство (СВВНВУ, ШЗО и РЗВ)- кап.далечно пл. Ат. Илев

Национално дружество Традиция – Полк./з/ Станчо Джумалиев

Сдружение Българско войнство   – полк./з/ Яни Янев

Клуб Първи ноември – проф. Николай Василев

Отечествен Съюз – Симеон Симеонов

Български антифашистки съюз – Чавдар Стоименов

Европейски алианс за правата на човека в България – доцент Ангел Георгиев

Сдружение за защита на гражданите – проф. Ханджиев

Конфедерация на пенсионерите в България – ген. /з/ Стоимен Стоименов

Поместено в: Публикации

1 Response

  1. Илиян Хинков Хинков Says:

    „Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА“ е изключително вреден за сигурността на държавата и неговото действие трябва да бъде незабавно прекратено.

    Posted on декември 4th, 2013 at 18:10

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia