Доцент д-р Ангел Иванов

Ангел Иванов

преподавател в НБУ

НЯКОИ ПРЕДПОСТАВКИ И УСЛОВИЯ ЗА ПРЕСИЧАНЕ НА ТЕРОРИЗМА

За тероризма и терора се говори много и се пише често. Съвременният турболентен свят, като че ли предполага това. Счита се, едва ли не, че хаосът е базовата парадигма за функциониране на изпадналите в криза социално-икономически и политически системи.

За съжаление по въпроса няма нищо оригинално, нищо впечатляващо като мисъл и/или  предложение за решение. Ако, разбира се, изключим увлекателния преразказ на случилото се, поукрасен от литературните способности и пристрастията на разказвача.

Като правило информацията за терористичните актове (действия  или бездействия) се засекретява или се представя за такава често, дори когато съдържа общоизвестни и/или лесно достъпни факти. Обикновено хронологията на събитията – тези, които предхождат и следват случилото се, са достатъчно любопитни сами за себе си.

Относително безспорни, консенсусни и ясни са няколко неща:

Първо: Тероризмът във всички негови форми е средство, метод да бъдат убедени, накарани, принудени хората, или част от тях, да следват определено поведение чрез възбуждане на страх от някакви последствия. Понякога те са измислени или просто внушени.

Второ: Тероризмът тръгва от социалния протест, от несъгласието със статуквото, но прераства във физическо и/или духовно насилие. Социалният протест без насилие не е тероризъм.

Трето: Тероризмът се проявява в импулсивна неорганизирана форма, но и във форма на добре организирана, целенасочена, планирана и проведена акция или последователни действия.

Заслужава си да се замислим: защо е възможен, допустим и понякога толериран този нехуманен, срамен акт на човешката воля и поведение, къде би трябвало да търсим корените, адекватните причини и мотиви за неговото съществуване? Какво бихме могли да направим, за да предотвратим неговото появяване?

Днес социологията, икономиката и социалната психология – все науки, чийто предмет е призван да обясни човешкото поведение – са в криза, чиято динамика е неконтролируема, вън от контрол. Техните уроци са неубедителни както като обяснения, така и като конструктивна парадигма, като основополагащ принцип и ръководно начало. Тези уроци са слабо приложими към явлението тероризъм, чиято креативност, изобретателност обикновено е .. изненада за тях. Прането на пари, нападението над хора, над публични и частни сгради не би било изненадващо, ако не са осъществени с полет на фантазията и/или след дълбок анализ на силните и слабите страни на обекта на тероризма.

Логично е да предположим, че тероризмът може да бъде предвиден, неговата организация проследена, а действията му своевременно пресечени. Практиката обаче показва, че това не е съвсем така, въпреки че броят на парираните случаи расте, а ефективността на антитерористичните действия нараства.

Защо все пак има пробиви? Играта на „добри” и „лоши”, на „терористи” и “антитерористи” не може да обясни случващото се.

Проблемът е, че терорът като организиран акт е феномен от бъдещето, а инструментариумът за проследяване, обхващане и пресичане е част от миналото. Инвазията (терорът) винаги и по определение съдържа в себе си изненада.

Мисля, че има три пътя за разрешаване на този проблем:

Първият е като се усъвършенстват инструментите, методите и организацията на антитерористичната дейност до равнището на високоефективна съвременна система.

Вторият – като се ликвидират и/или минимизират условията, предизвикващи, толериращи и развиващи терористичните действия.

Третият е ефикасната комбинация от първите два.

Първият път като решение е изцяло в полето на съществуващите органи за сигурност, каквото и да означава това понятие. Това решение им вменява задължението да разполагат и да използват методи и средства, по-ефективни от методите и средствата на терористите.

Разходите, които се правят от държавите и от предприемачите за материалното и квалификационно обезпечаване на сигурността, са огромни. Полезността им обаче е трудна за измерване. Едва ли някой е питал летищата, пристанищата и гражданите за „социалната цена” на многочислените проверки, контролни системи и т. н., която те плащат срещу обещанието да се чувстват по-сигурни. Този вариант е неизбежен, дори естествен, въпреки че е скъп  дори за богатите пазарни икономики.

Вторият път е по-сложен. Той предполага да се разнищят, систематизират, обяснят и използват социалните и икономическите корени на тероризма. При това в контекста на съвременния научно-технически прогрес и неговото парадоксално съществуване с финансовата криза. С всяка крачка прогрес възникват нови възможности, нови неизвестни досега инструменти, които са извън обхвата на съществуващите. Последните обаче са на въоръжение и следователно те са „с едни гърди назад” след тероризма. Така професионалните полицейски и военни органи стават по-добри в обясняването, но не и в предотвратяването на тероризма.

Новостите във времето на възникване и началното им използване не са под контрол. Това създава безвластие, временно „междуцарствие”, при което терорът има златен шанс да се възползва от него.

Свидетели сме на това как очакванията за политически контрол върху властта (а специализираните органи са във властта) не се оправдават. Изгражда се политическо статукво с остър властови дефицит – изпълнителната власт не е компенсирана с друга власт. Настъпва времето на безконтролното й упражняване и на обезвластена политическа система – все условия, идеално благоприятстващи разгръщането на тероризма.

В т. нар. информационно общество, а се счита, че след 1989 г. светът (не всички и не навсякъде, разбира се) е направил преход от индустриална към информационна логика, държавата и държавността стават все по-безпомощни. Те стават все по-неефективни в осъществяването на собствените си публични задължения – сигурност (социална и национална), здравеопазване, образование, публичен транспорт, охрана, отбрана, екология. Тази неспособност или понижена имунна дееспособност е следствие от поне две доминиращи тенденции – деградация на управлението и индивидуализация на развитието. Техни преки последици са други три тенденции:

– профанация на културата;

– инфантилизация на поколенията;

– феминизация на обществото.

Тези тенденции не са в полза на социалния интегритет, а са в полза на икономически и финансово осигурените държави и групи от хора. Сред тях са и тези, които са склонни да упражняват терористичен натиск срещу други държави и групи от хора.

Много често ни убеждават, че държавата следва доброволно да се откаже от някои свои класически функции и най-вече от стопанско-организационната си функция. На тази основа да се „атомизира” (индивидуализира) обществото, да се засили индивидуализмът като средство за постигане на икономическа ефективност. Тази ситуация играе в интерес на глобалния финансов капитал и на тероризма, които по определение нямат родина. Ако все пак говорим за такава, това е недоволството, неудовлетвореността от статуквото.

Разграничаването на тези явления е деликатна политическа (и икономическа) операция. Тя често е насочена срещу самите правителства и/или срещу някои техни могъщи спонсори. Те от своя страна щедро финансират както тероризма, така и контратероризма, като осигуряват безпрепятствено нарастване, допълнителна стойност на финансовия капитал. Проблемите се създават, възникват в публичната сфера, а тяхното решаване се търси на индивидуално равнище. Това задължава органите да търсят промяна, иновация превантивно в методологията, инструментариума, с оглед на евентуалното пресичане на тероризма.

Третият път е да се комбинират първите два. Беглият поглед върху съвременният тероризъм показва, че неговото ограничаване не може да се осъществи единствено с юридически норми и политически механизми и решения. Определяща е ролята на икономиката, на глобалната финансова мрежа и на обикновеното чувство за … справедливост и морал. Финансовата мрежа е глобална, за да печели и от терора, и от антитероризма. Взаимната обусловеност, връзката между право, икономика, политика и информационна осигуреност следва да бъде в центъра на вниманието на изследователи и оперативни работници. Едва ли ще стане възможно в скоро време да се приложи такъв ефективен и комплексен подход. Не бива да се забравя, че съвременното информационно общество е и дезинформационно общество, че „фактите са свещени, но интерпретацията им  – свободна”, а това води до нови нива на несигурност и неуправляемост. Все по-рядко се прави разлика между управление на проекти и управление чрез проекти.

Когато говорим за дисциплина, ред, законност, за съответствие с административните процедури и ред, всъщност говорим за един единствен проект – за въвеждането на тотален пазарен контрол. При него тероризмът е инструмент за насилствено преминаване към ситуация, при която доминира правото на по-силния.  Човешките права, бруталната институционална принуда, неприемливите форми на контрол тук са пренебрежими подробности от социалния пейзаж.  Те имат право на съществуване в рамките на контролираната, управляемата корпоративна социална отговорност, осъществяване пред корпорациите.

Получава се така, че отстоявайки идеята за свобода, за предприемаческа печалба, финансовият капитал сам създава и предпоставя тероризма, защото „осъжда”, а не „обсъжда” другата, чуждата идея за свобода. Така тероризмът се ражда и възпроизвежда в рамките на финансовата логика за глобалната икономика. Възниква въпросът – как да се преодолее тази ситуация?

Отговорът дойде малко неочаквано на 11 септември 2001 г. Тогава доминиращият либерален подход и механизъм за управление се превърнаха от метафора в реалност. Държавата на „по-малката намеса”, на аутсорсинга и косорсинга даде не метафорична, а реална жертва и направи опит да се върне към класиката – държавата да е държава и политиката – политика, а бизнесът – бизнес; признато бе фактически, че смесването им води до силна форма на тероризъм.

Под влияние най-вече на либерализма тероризмът развива свой собствен отрасъл в националните икономики. Това са корупционните практики. Те са инструмент за ефективно политическо въздействие както върху държавната, така и върху финансовата система. Към 2012 г. не ми е известно да има сериозна емпирика по въпроса. Признава се връзка между корупционните практики и тероризма, но по-далеч от описание на случаи не се отива. Социално-икономическите и политическите корени на тероризма остават непознати.

За целите на конференцията е важно друго – корупционните практики са предпоставка за усилена мимикрия на тероризма. Държавните органи имат свое специфично отношение към „прикриването” на тероризма в рамките на борбата с него. Примерите са:

– Качеството на законодателния процес и многото  „вратички” в законите, позволяващи при „добри” закони да има „лоши” практики, които пречат да се разработят „по-добри” закони. Законът за обществените поръчки, за намаляване на административните бариери  /интереси/ пред бизнеса, за устройство на територията и т.н. са добри примери.

– Политически и бизнес лидери превърнаха държавността и нравствеността в рентабилна стока. Упражняването на държавната власт стана доходен бизнес не само у нас, защото „парите срещнаха идеите и те (идеите) си тръгнаха засрамени” (цитат по памет).

– Опитите да се представи икономическият тероризъм за религиозен, като се подменят ценностите, местата на причината и следствието.

– „Високоскоростното” банкиране не се счита за тероризъм, а за технически напредък, а прането на пари е подсъдно. Но високата скорост е предпоставка за блокиране на контролните системи, за обезсмисляне на банковите контролни системи.

Тези примери биха били безсмислени, ако отношението на правителството към тероризма беше по-ясно дефинирано не само на думи. Понякога, явно или не, те играят ролята на покровители. В други случаи са преки осъществители.

„Златното време” за тероризма настъпва, когато достатъчността на капитала в търговските банки спада. Така банките се превръщат в „генератор” и „консуматор” на риск, вместо умел управител . Като добавим недобросъвестното отношение  на мениджъри и собственици, слабият надзор, става ясно защо тероризмът става „двуликият Янус” – създател и съдник на собствените си дела.

Какво може да се направи за предотвратяване на тази ситуация?

Първо: Тъй като международният тероризъм е добре изградена и добре функционираща система, то и съвременната държава следва да изгради такава система. Очевидно е, че държавните антитерористични възможности все още се подценяват, все още не са онази перфектно функционираща система, която е необходима.

Второ: Проследяването и пресичането става най-ефективно чрез финансово и техническо осигуряване на терористичните актове. Контролът върху финансовите транзакции е умишлено занижен, което стимулира терористите, нарочно усложнената банкова система позволява на терористите да печелят както от липсата на контрол, така и от неговото възстановяване.

Трето: Качеството на законите е от първостепенно значение. Синхронът между политически и икономически дейности е вероятно един от възможните начини за добро решение. Тук най-важна е отговорността – да няма безконтролна власт, а обществото, народът да си върне правото на суверен.

Четвърто: Местното развитие и глобализацията следва да се хармонизират. За целта стопанско-организаторската и контролна функция на държавата следва да се преосмислят и модернизират. Държавността не може и не бива да играе по чужди правила и на чужд терен, а бизнесът да „нормира” поведението си в рамките на закона, определен от държавността, каквото и да означава това.

 

1 Response

  1. Марко Says:

    Пораждането и изявата на „терористични действия“ е въпрос на въвеждане на справедливо решение спрямо идентифициран противник или група противници..
    Въпрос: конструирането, произвеждането ,продажбата и употребатта на оръжия ,които унищожават група случайни човешки същества , които не са извършили нещо срещу употребяващия оръжието тероризъм ли е?

    Posted on януари 31st, 2014 at 12:41

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia