Атанас Кременлиев

Атанас Кременлиев

бивш началник на отдел “Контраразузнавателно обезпечаване” в НРС, автор на книгата „Из лабиринтите на българското разузнаване“

БАЛАНС НА СИЛОВИ И ПОЛИТИЧЕСКИ СРЕДСТВА ЗА БОРБА С ТЕРОРИЗМА.

Намирам за особено похвална и навременна инициативата за провеждане на настоящата теоретична конференция. Нашата общественост болезнено понесе терористичния акт от 18 юли 2012 г. на летище Сарафово край Бургас, при която загина български гражданин, 6 израелски туристи и сериозно бе накърнен престижът на страната ни като туристическа дестинация в разгара на летния сезон. Тревогите от случилото се продължават и българската общественост е  в тревожно очакване дали компетентните органи ще успеят да изпълнят докрай професионалните си задължения да разкрият и накажат виновните за случилото се. Тук наред с изявени научни работници в областта на тероризма, присъстват и опитни специалисти, макар много от тях вече бивши, участвали активно в предотвратяване и разкриване на терористични актове. Те могат да споделят опит и да кажат полезни неща, стига да има кой да се вслуша в тях.

Аз не се считам за специалист по проблемите на тероризма. Моята работа в българското разузнаване съвпада с периода на най-острото противопоставяне между Изтока и Запада в годините на студената война, когато тероризмът стана една формите на противоборството. До промените от 1989 г. в разузнаването ни нямаше специализирано звено за борба с тероризма. С това се занимавахме главно в отдела за външно контраразузнаване. Случи ми се през 1982 г. и да участвам пряко в ликвидиране на последиците от терористичен акт, когато полски турист отвлече във Виена самолет на нашата авикомпания, извършващ чартърен полет по линията летище Сарафово, Бургас – Варшава, с 68 туристи на борда и екипажа. От тези позиции и лични наблюдения имам впечатления, които бих искал да споделя.

Съвременният свят е обременен от много тежки, трудно разрешими проблеми, но като чели най-голямото му бреме е тероризмът. Не минава ден без някъде по света да не бъде извършен терористичен акт. Тероризмът изскочи от тесните национални рамки и стана международен. Специалистите все по-често говорят за наличие на международен терористичен интернационал. Терористичните организации натрупаха опит и ресурси, създадоха кадри, настаниха се в ниши, от които трудно могат да бъдат изтласкани. Сега терористите разполагат с възможности, които им позволяват постоянно да менят формите и методите си на работа и да разнообразяват арсенала от средствата, които използват. Няма да е пресилено ако се каже, че някои терористи и терористични групи добре познават формите и методите на работа на правозащитните и правоохранителните органи, проникнали са в тях и боравят с информацията им. Това им позволява да заобикалят традиционните защитни механизми на обществото и дълго да остават неразкрити и ненаказани.

По много причини, поради историческата си съдба и географското си местоположение в центъра на вечно размирните Балкани, България е генерирала тероризъм и сама е била обект на терористични актове. Ако някога се напише история на световния тероризъм мястото на България никак няма да е завидно.

През април 1903 г., в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание, българските революционери – македонските българи Павел Шатев, Владо Пингов, Димитър Мечев, Орце Попйорданов, Петър Манджуков и други, известни в нашата история като “гемиджиите”, или “солунските атентатори”, според оценката на Гоце Делчев „стряскат ханъмите в Солун, помитат без помен Банк отоман империал и раздрусват из основи прогнилата турска империя“, са първата регистрирана в Европа организирана терористична група.

Отвличането през 1902 г. в местността Предела от македонските войводи Яне Сандански и Христо Чернопеев, между планините Рила и Пирин на американската мисионерка мис Хелен Стоун, заедно с придружителката й Екатерина Цилка, е първото посегателство, първи терористичен акт срещу американски граждани извън територията на САЩ. Сега на американците това им се случва почти всеки ден и не учудва никого, но тогава месеци наред занимава балканската, европейската и световната общественост, до щастливата развръзка с освобождаване на заложничките срещу 14 500 турски лири откуп, използвани след това за закупуване на оръжие за нуждите на съпротивителното движение в Македония. Убийството на сръбския крал Александър Карагеоргиевич през 1934 г. в Марсилия при официалната му визита във Франция от българина Владо Черноземски е квалифицирано като престъпление на века и се сравнява с убийството на американския президент Кенеди, извършено тридесет години по-късно.

Счита се, че мафиотите на Ал Капоне в много от акциите си копирали методите на действие на своите български колеги, които до деветнадесетомайския преврат от 1934 г., безнаказано вилнеят по софийските улици и изтребват голяма част от интелектуалния елит на България. “Сивите вълци” в Турция и „Фракция Червена армия“ на западногерманските терористи от групата Баадер-Майнхоф имали за своя настолна книга при обучение на членовете си книгата на Митка Гръбчева „В името на народа“.

В днешно време, стряскащ за българската общественост е не само атентатът от Сарафово. По брой на отвличанията на глава от населението с цел откуп, които за всеобщо удовлетворение напоследък намаляха, България сигурно държи едно от челните места в Европа. Ежедневие са палежите на коли, обирите, взривове на офиси и саморазправа поради неуредени бизнесотношения. Правозащитните и правоохранителните органи сякаш са се примирили със случващото се приемат го за нормално и не са в състояние да се преборят с този вид престъпления.

В международен план представата за България като страна генерираща тероризъм, основателно или не, е негативна. Вината за това е на цялото българско общество. Ние сме лесна мишена за много наши противници. Никак не е случайно,че на българи се приписва подпалването на Райхстага, атентатът срещу папата, заразяването на деца със СПИН в Либия и др. В годините на социализма по инерция, наслоявана с години, на България и нейните специални служби се приписваха всички земни грехове за връзки с терористи, терористични организации и движения. Специалните служби на тоталитарната ни държава отдавна са разградени, но тероризмът около нас и по света не намалява.

Справедливостта изисква да се каже и дебело да се подчертае, че в годините на социализма на българските органи за сигурност бе забранено под каквато и да е форма, под какъвто и да е предлог, да контактуват с терористи и терористични формирования и да ползват услугите им. С нас търсиха контакти турските “Сиви вълци”, към които някога е принадлежал и терористът Мехмед Али Агджа, западногерманската терористична организация “Фракция Червена армия” и някои други терористични формирования, но стремежите им бяха отклонявани.

Италианските “Червени бригади” бяха отвлекли и държаха изолиран в своя конспиративна квартира американския натовски генерал Дозиер, носител на най-секретна информация за НАТО и на няколко пъти, по различни оперативни канали ни предлагаха без всякакви предварителни условности да ни го предоставят на място извън Италия, което им посочим. Предложението им бе отхвърлено категорично.

Българските органи за сигурност в годините на социализма не използваха тероризма като средство за решаване на оперативни задачи. Нашите противници обаче не се церемонеха с нас. Те, без угризение на съвестта, ни приписаха атентата срещу папата, подаваха ни фалшиви сигнали за терористични атаки срещу България, изясняването на които костваше изразходване на голям финансов ресурс и човешки потенциал. В световната практика на борба срещу междунардния тероризъм няма аналог на предоставеното право на командоси посред бял ден да ловят терористи от групата Баадер – Майнхоф по плажовете на Слънчев бряг,  в разгара на туристическия сезон. Немските власти не само, че не оцениха жеста, но и не спазиха договорката операцията да се запази в пълна тайна. Веднага след кацането на самолета със заловените в България терористи на немска земя организираха шумна пресконференция, резултатът от която бе нашите задгранични представителства няколко месеца под ред да са като в обсада. Благодарение на взетите мерки, разминахме се само с взривяването на офиса на смесената българо-френска фирма Данюбекс в Париж.

В модела за борба с тероризма както у нас, така и в световен мащаб има нещо сбъркано, не съвсем в кръга на нещата. Има увлечение тероризмът да се бори силово. Повече от усилията са насочени към заклеймяване на терористите и техните актове, към преследването им с всички възможни средства Това естествено е неизбежен елемент от борбата с тероризма. Известно е обаче и правилото, че насилието винаги поражда насилие и това трябва да се отчита. Тероризмът не следва да се използва като средство за разрешаване на каквито и да са спорни, нерешени проблеми.

В увлечението за силова разправа с тероризма, рядко се задава въпросът кои са причините, които го пораждат. Не смятам, че македонските българи, гемиджиите, млади, интелегентни, в разцвета на силите си, в далечната 1903 г. са загинали до един по сокаците на Солун от любов към фойерверките или показна, героична смърт. Тяхната саможертва е бунт срещу една велика неправда, наложена от Великите сили на България с Берлинският договор от 1878 г., погребал за винаги мечтите на българите за национално обединение.

Основните огнища на тероризъм и днес са в кризисните райни, там където тлеят и с години не се решават справедливо проблемите на цели страни и народи, там където се прилагат двойни стандарти в международното право. Израел завладя сирийски и палестински територии и няма сила, която да го накара да ги освободи. Американският държавник Кисинджър и ръководителят на Палестина Арафат получиха Нобелови награди за мир за отрегулиране на процесите в Близкия изток, но от това регионът не стана по мирен и не престана да е основен генератор на терористични актове. Турция през 1974 г. окупира Северен Кипър и няма намерение да се изтегля от там.Не ми е известно срещу Турция, агресор по всички параграфи на международното право, да са прилагани някакви ограничения или налагани международни санкции, както това са прави срещу други страни. Войните срещу Ирак и Авганистан не само не спряха тероризма, но го отприщиха и признаци за овладяването му няма. Взривоопасна е обстановката в Либия, където наскоро жертва стана американския посланик, в Косово и на някои други места.

Политиците и държавниците са в правото си да искат от специалните служби да борят тероризма, но той   успешно може да се бори и с политически средства като се ликвидират огнищата на напрежение и не се допуска възникването на нови критични точки.

България като малка страна, с ограничени ресурси и силно уязвима поради географското си местоположение на границата между исляма и християнството, трябва да бъде по-прецизна във външнополитическите си ходове. От както сме в НАТО няма случай да сме отказали участие в чуждестранни мисии в кризисни точки на света. Дадохме коридор за въздушни нападения срещу Сърбия, което сърбите скоро няма да ни простят, бихме се в Ирак, сега сме в Афганистан. На нашите политици и държавници е нужна повече мъдрост, вслушване в гласа на обществото, съобразяване с националните интереси и националната ни сигурност, при всеки външнополитически ход в кризисен регион на света. Критикуваме тоталитарната ни държава за сляпо подчинение на Москва, участие в потушаването на Пражката пролет и др., а сега сме по-големи послушковци и не отказваме нищо на новите си съюзници. Нашата съседка Гърция отдавна е пълноправен член на Европейския съюз и НАТО, но не участва нито в бомбардировките срещу Сърбия, нито във войната в Ирак. Да се надяваме, че след злополучния урок от Сарафово, българските държавници ще бъдат по прецизни при вземането на решения в подкрепа на една или друга кауза, като отчитат преди всичко националните интереси на страната.

Основната тежест в борбата срещу тероризма изнасят органите за сигурност на страната. В годините на прехода те са на постоянен прицел. Подмени се изцяло съставът им. Сигурно в тях вече не е останал нито един служител от времето преди промените от 1989 г. Смениха се поколенията, наруши се приемственоста. Опитът на старите поколения не бе предаден на новото попълнение и то само трябваше да налучква правилния път. Добри специалисти в органите за сигурност не могат да се изградят само в школи. Процесът на постигане на висок професионализъм е дълъг, мъчителен, до момента когато се натрупа опит и се придобият практически умения и навици.

Постоянните критики срещу старите тоталитарни служби се отразяват индиректно негативно и на авторитета на сегашните служби. В България думата агент стана нарицателна, омразна, отблъскваща. В тази обстановка службите трудно могат да мотивират хора да работят за тях. А агентурата е била и ще си остане основно средство в работата на специалните служби и недостатъчността й трудно може да се компенсира с използване на технически средства или легални и полулегални източници на информация.

Законът за досиетата добър или лош се прилага по начин, който вреди на органите за сигурност и на обществото като цяло. Информацията от архивите се поднася избирателно, сензационно, тенденционно. Много достойни хора неоснователно се омаскаряват. Изнесоха се имената на дипломатите и духовниците, свързани с бившата държавна сигурност, а когато става дума да се изнесат имената на кредитните милионери и служители на фалиралите банки, много от които имат вина за сегашното изключително тежко икономическо състояние на страната, въпросът се протака и се умува дали няма да им се нарушат личните права.

Въпросите около архивите на бившата държавна сигурност трябва да се оставят на историците и протичащите по тях български граждани. Постоянното заиграване с архивите вече повече от двадесет
години не е печеливш ход нито за органите за сигурност, нито за
българското общество. Българското общество е уморено от конфронтации,
противоборство и противопоставяне. В повече от страните в преход
въпросът отдавна е изчерпан и свален от дневния ред. Докато ние си
играем на архиви, досиета и нищим кой какъв е бил, всички ни
изпревариха в икономическото си развитие, задминаха ни по стандарт на живот, а ние кретаме след тях и като опашкари на Европа.
В годините на преход гражданственост доби думата ченге и с нея се
дамгосват всички служители на специалните служби. Тази дума не е
българска, тя е чуждица в българския език и в тълковните речници е
упомената като презрително прозвище на лош полицай. Аз апелирам към присъстващите тук представители на средствата за масова информация да я изхвърлят от употреба. Това ще бъде един добър жест и акт на добронамереност към служителите на реда и сигурността, които носят големи отговорности и чието ежедневие никак не е леко.
Личното ми мнение е, че напоследък българските специални служби
започват да се окопитват, да работят по-професионално и по-резултатно.
Разбира се, това са косвени впечатления, основаващи се на външни
наблюдения и официално протичащата информация. Тези положителни тенденции нашата общественост и ние като представители на гражданското общество трябва да подкрепяме. На широката публика не трябва да се поднасят само пикантерии от черните криминални хроники, а и за успешните, резултатни операции, за оперативните работници и ръководители, които стоят зад постигнатите резултати. Ние като граждански сдружения трябва да застанем и зад протестите на служителите на МВР за по-достойно заплащане на труда им и подобряване условията им на работа. Укрепването на авторитета на органите на сигурността,
признанието на труда им в борбата с престъпността несъмнено ще ги
стимулира в работата им. Навсякъде по света служителите в специалните служби са сред най-високо платените държавни служители и България, въпреки икономическите трудности които изживява, не трябва да прави изключение.

В заключение искам да кажа, че българските органи за сигурност се нуждаят от координиращ звено, не само в работата против тероризма, а в цялостната си дейност. Специалните служби са устроени така, че ревниво пазят тайните си, съперничат си, не се доверяват лесно една на друга. В годините на социализма  всички бяхме под една шапка, в едно министерство и въпреки това координацията не винаги сработваше. Сега в България се нароиха доста самостоятелни структури и общо координиращо звено между тях е повече от необходимо. Това в никакъв случай не трябва да е щатно разводнена бюрократична структура. В Германия това се осъществява от координатор с ранг на министър, пряко подчинен на канцлера. В други страни навярно нещата са решени по друг начин. Има положителен опит в много от страните – днешни наши съюзници, който трябва да се проучи и използва.

 

 

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia