България и Европейският съюз – в прегръдката на „анакондата“

д-р Захари Бисеров

д-р Захари Бисеров

Въведение

Процесите, набиращи скорост през последните няколко години в световен план и на територията на Европа, поставят въпроси за ефективността на съществуващите междудържавни съюзи, на отделните самостоятелни геополитически субекти и разбира се, за способността на малката държава /каквато е България/,  да оцелеят в този сложен възел от политически, икономически, енергийни, демографски  и  редица други заплахи. В това изложение ще се спрем на състоянието на България и Европейският съюз, погледнати през призмата на средата на сигурност и ще направим опит за трасиране на евентуални насоки за развитието им в бъдеще от гледна точка на законите на геополитиката.  Възходящото развитие на човешката цивилизация се базира на достижения на обществото в областта на редица науки, като в течение на времето всяка една от тях натрупва теоретична и емпирична база, отсява рационалното, развива го и го предоставя под една или друга форма за ползване на хората по света. Все пак за нас са от изключително значение две от тях-науката за сигурността и науката геополитика. Защо акцентираме върху  науката за сигурността, а не например върху медицина, химия, музика и други? Причината е ясна. Натрупаната теоретична и емпирична база  в науката „сигурност“ ни предоставя знания за управление на рисковите състояния в които се озовават основните обекти на сигурността-обществото, стопанските субекти, институциите и инфраструктурата.

С други думи казано, ако науката „сигурност“не даде формулата за защита на посочените по-горе обекти на сигурността от рисковите фактори на редица заплахи, обществата по света и техните държавни образувания ще започнат неминуем отстъп от достиженията на цивилизацията. Осъзнаваме и приемаме, че тази наука ще използва достиженията на останалите с цел максимално и ефективно прилагане на необходимите мероприятия за достигане „задоволително състояние на сигурност“[1] за обектите на сигурността. В тази връзка науката „сигурност“ е водеща пред останалите науки. По отношение на науката „геополитика“ можем да кажем следното: Неразбиране на законите и основните теории на геополитиката означава неразбиране на базови процеси за устройството на света и от там грешен анализ и грешна оценка на рисковите състояния, пред които са изправени България, Европейският съюз и целият свят. Геополитиката е наука за подредбата на света. Редица учени, изследователи и политици са формулирали свои теории за тази подредба на света от гледна точка на геополитиката. Доминираща геополитическа доктрина е англосаксонската геополитическа доктрина, заложена от англичанина Халфорд Макиндер в неговия труд „Географската ос на историята“[2]. Доктрината е обогатена и доразвита от редица други автори – А. Махеан, Н. Спикман, З. Бжежински, Х. Кисинджър, С. Хънтингтън и др. Не е трудно да се разбере, че именно Макиндер е заложил в англосаксонската геополитика, която половин век по-късно става геополитика на САЩ и Северноатлантическия алианс, основната идея: по всякакъв начин да се пречи на възможността за създаване на Евразийски блок и създаване на стратегически съюз между Русия и Германия, геополитическо  укрепване и разширяване на „Хартленда“.[3] Безапелационната победа на англосаксонската доктрина в „Студената война“, доведе до разпад Съветския съюз и системата на Варшавския договор. Разбира се, това не е краят на историята, доктрината предвижда и продължава дейности по прилагане на принципа на „анакондата“[4] – задушаване на геополитическия опонент чрез отнемане на крайбрежни територии и стремеж да се прекъснат връзките му с останалия свят по море. В случая основните противници са евразийските сили Русия, Китай и Германия. Именно те следва да се задушат в пръстените на „анакондата“, да се пречи на  техния контрол и влияние върху крайбрежните зони, като същевременно се  блокира достъпът им до морските пространства.[5]Какъв по-удачен пример от разширяването на НАТО в посока границите на Русия?Казваме всичко това, защото в основата на процесите на конструиране на съвременния свят стоят именно законите и теориите на геополитиката. Всички процеси, явления и събития в световен план, касаещи сигурността, имат своята геополитическа основа. Интересна е връзката между науката сигурност и науката геополитика. Проследявайки генезиса, същността и проявленията на двете науки в съвременния свят, стигаме до извод, че двете науки са неразривно свързани, като науката сигурност се явява инструмент и е подчинена на науката  геополитика. Протичащите процеси на геополитическо преструктуриране на силите и отношенията в световен план показват, че като един от основните инструменти за по-добро позициониране на междудържавните съюзи, начело с основните световни субекти на сигурност, се явява  достиженията на науката сигурност. Както по-горе посочихме от своя страна науката сигурност използва за свои нужди всички разработки и достижения на останалите науки.

Състояние на Европейският съюз 

С оглед на ситуацията породена от безпрецедентната мигрантска инвазия и поредицата терористични актове сполетели Европа възниква основателно въпросът – суверен ли е Европейският съюз? Изпълнени ли са двете основни условия за това един субект да бъде суверен? Има ли Европа ресурс и визия сама да провежда политики на сигурност? По отношение на ресурса –да, Европа има ресурс, макар и той да не е ефективно използван. Участието в НАТО като гарант за сигурността на съюза е в полза повече на САЩ, отколкото на ЕС. НАТО подсигурява интересите основно на САЩ и Англия. Въпреки, че двете най-мощни държави в англосаксонския свят демонстрират солидарност в политиката за устройството на света, започнаха да се появяват различия и пукнатини в привидно неразрушимата дружба. Не случайно и участието на Англия в ЕС е под въпрос. Така или иначе доминацията на двете най-мощни държави в НАТО е налице. Чрез участието си в НАТО, страните-членки на ЕС са заложили своя политически и икономически суверенитет. Армиите на страните-членки, икономиката, собствените им служби за сигурност, военно-промишленият им комплекс- това е основата на един възможен самостоятелен геополитически играч. Но този ресурс трябва да се управлява от визия, лидерите на ЕС трябва да знаят какво и с кого искат да постигнат. Трябва и кураж да се преодолеят идеологемите от миналото. В тази връзка  пример е Русия, която освободи от военно присъствие всички свои бивши „другари“ по оръжие. И веднага на нейно място се появи нов „Съветски съюз“-САЩ. В коя държава на ЕС днес няма американско присъствие? Под една или друга форма. Въпросът за визията, за необходимостта от лидери, формиращи и отстояващи политиките на ЕС в различни сфери  е основен въпрос. Германия, наречена „моторът“ на Европа, нейният икономически локомотив и пример за останалите страни членки, се намира в странно двойствено състояние от гледна точка на сигурността. Страната разполага със своя армия и служби за сигурност. И какво от това? Известно е, че на територията на Германия има разположени близо 250 американски бази.[6]Стана ясен факта за подслушване на телефона на канцлера Меркел. Бяха заловени двама германски офицери от специалните служби, предавали информация на американски такива.[7] В тази връзка възниква въпрос-за каква самостоятелност на решенията и за какъв суверенитет на Германия става дума? Ако това е състоянието на сигурност на най-мощната страна-членка на ЕС, какъв извод да направим за този съюз? За да представим ситуацията в  която се намират ЕС  и България, като негова страна-членка, нека разгледаме следните примери от гледна точка на сигурността и геополитиката, касаещи миналото, настоящето и бъдещето на ЕС.

  1. Войните в Югославия

Започналите процеси на разпад на Република Югославия през 1991г. бяха сериозно засилени на два пъти с военните действия на САЩ и НАТО-през 1995г.  и през 1999 г. В крайна сметка Югославия престана да съществува /тя беше пример за нас, като развита държава непринадлежаща към никой от двата лагера/, а след разпадането и налице са процеси и факти, неминуемо влияещи върху средата на сигурност на Балканите и в ЕС:

  • по време на военните действия престъпни групи поставиха началото на контрабанда на горива и стоки, засегнали и нашата страна;[8]
  • Европа прие десетки хиляди мигранти от бившата република;
  • огромно количество оръжие бе пренесено в Европа и служи за извършване на редица престъпления и днес;
  • обособиха се нови държавни образувания в които продължава да се наблюдава  „вакуум“ в сигурността;
  • налице е възможност за етнически противостояния в обществата на тези нови държави;
  • така наречената държава Косово се очерта като център и база  на албанската мафия в Европа.

Със случая в Куманово, Македония, от месец май 2015 г. имаме нагледен пример как може да бъде предизвикан процес на дестабилизиране на страната и опит за сваляне на правителството, а от там повлияване на развитието на държавата. Една от хипотезите е, че случая е свързан с нареждане на картите около „Турски поток“. От развитието на ситуацията там може да се изведат възможните рискове за България и ЕС:

  • „завързване“ на газовия енергиен възел /спиране на трасето на газопровод „Турски поток“ през Гърция, Македония и Сърбия/и произтичащи от това не благоприятни последици за нас;[9]
  • подкрепа на албанския национализъм в Албания и Косово и използването му за създаване на „горещи“ зони в Македония, Сърбия и България;
  • обособяване на Косово като територия, където нямаме поглед върху процеси като развитие на ислямски фундаментализъм и база за терористични формирования,[10] удобно разположени под „шапката“ на държава. Задействане на сценарий, който да доведе до мащабни военни действия на територията на Балканския полуостров;
  • подхранване на претенциите на последователи на идеята за създаване на „Велика Албания“ чрез присъединяване на съседни територии и възможност за износ на престъпност в целия спектър, под защитата на „държава“. Варианти за въздействие през Косово и Македония. Отново задействане на сценарий, който да доведе до мащабни военни действия на територията на Балканския полуостров.

Изхождайки от тези съждения спокойно можем да определим ситуацията в Македония и Косово като заплаха за България и ЕС и възможност за задействане на рискови фактори, разположени в непосредствена близост. Изводи от разпадането на Югославия, касаещи Европейският съюз: С образуване на новите държави след разпада на Югославия, средата на сигурност в Европа се усложни в демографски, социален, политически и военен аспект. Престъпните банди в Европа получиха попълнения от бившите югославски републики. Процесът на контрол по отношение на престъпността в новообразуваните държави от страна на ЕС е условен.  От геополитическа гледна точка разпадането на Югославия е блестяща операция на англосаксонската доктрина, създаването на голямата военна база „Бондстийл“ поставя в подчинение Европейския съюз и обслужва директно интересите на САШ във военен план. С разпада на Югославия е завладяна  част от територията на „вътрешният континентален полумесец-крайбрежната зона“[11], създадени са потенциални огнища за деструктивни процеси в бъдеще от гледна точка на сигурността на Балканите и в Европа. Предстоящото влизане на Хърватска и Черна гора в НАТО засилват тази възможност. От позиция на изминалите години стана ясно, че Европа бе употребена в тази война, всички негативи са за Европа, а ползите са за САЩ.

  1. Ситуацията в Украйна

Задействаната и проведена операция за сваляне на легитимното правителство на Украйна от САЩ  отново поставя въпроси и изводи за България и ЕС и създава основа за евентуални сценарии. Би следвало Европейският съюз и България да отчитат негативните варианти от развитие на обстановката в този регион и да правят съответните изводи за рисковете по отношение на ЕС и България. А рисковете са :

  • възникване в краткосрочен план на проблеми в газоснабдяването при прерастване на конфликта в мащабни бойни действия и прекъсване на газовите доставки през Украйна;
  • вследствие възможен разпад на държавността на Украйна, възникване на проблеми за българското малцинство там и готовност да приемем бежанци на територията на ЕС и България;
  • в следствие на въоръжения конфликт попадане на въоръжение в ръцете на организираната престъпност и възможното му насочване към ЕС и България. Активиране на престъпния сектор в целия спектър от престъпни дейности и възможно изграждане на връзки с подобни структури в ЕС и България;[12]
  • при провеждане на операции на НАТО и САЩ, използващи територията на ЕС и България срещу Русия, попадане на територията на страната под евентуални контра мерки от страна на Русия.[13]

Отново следва да определим ситуацията в Украйна като заплаха за ЕС и България, като са налице предпоставки за редица неблагоприятни сценарии за неопределено време. От гледна точка на сигурността всички посочени рискове са във вреда на Европейския съюз, включително обявените икономически санкции срещу Русия от които Европа губи милиарди. Показателно е отношението на висш чиновник на американската администрация, Виктория Нюланд, която употреби нецензурен израз по отношение на Европейския съюз. От гледна точка на геополитиката, доктрината на „атлантизма“ бележи частичен успех, тъй като основната цел-полуостров Крим /като военноморска база със стратегическо значение и бъдещ „ самолетонасач“ на САЩ /бе присъединен към Русия, а Донецка и Луганска области се позиционират като проруски  субекти, като влиянието на Украйна върху тях реално е сведено до минимум. Развръзката в този създаден от САЩ проблем предстои.

  1. Ситуацията в Сирия

От случващото се там могат да се направят базови изводи от гледна точка на сигурността и геополитиката. В основата на този конфликт отново са геополитически постановки, насочени едновременно срещу Русия и срещу Европейския съюз. Идеята на САЩ, Катар, Саудитска Арабия, Турция и Израел за газопровод през Сирия към Европа бе париран от Русия и Сирия[14]. В отговор на Башар Асад му бе направена „цветна революция“. Организаторите, изпълнителите и логистиците в голямата си степен са посочените по-горе държави. Стигна се до куриоз в една сенатска комисия в САЩ, американски генерал на зададен му въпрос: „Какъв е ефекта от похарчените 500 млн. долара за обучение на „умерената опозиция“ срещу  Асад?“, да отговори , че от започналите обучение 60 човека, са налице само 4-5 души. Смятаме това за показателно. Съществуването на Сирия като държава бе под въпрос до включването на Русия във войната. В следствие издевателствата на „умерена опозиция“ и банди съставени от убийци и садисти, бе задействано преселение на народа на Сирия от завзетите от „революционерите“ територии. Към тези мигрантски потоци умело се „канализираха“ огромни маси хора от други страни в региона, като се задейства „желязна“ организация по логистиката от североафриканското крайбрежие до градовете на Европа. Основната цел бе Германия. От гледна точка на геополитиката, с приемането на стотици хиляди мигранти на територията на страната се цели отслабване  в социален и демографски план на основен елемент от „континентална Европа“[15], „миниране“ и сриване в зародиш на възможния проект- „континентален блок“, осъществяването на който би поставил в неизгодна позиция „атлантическия“ свят. В случая може да говорим за частичен успех на атлантическата доктрина, който се заключава в отслабване на Германия и други европейски страни чрез създаване на условия за промяна в етнокултурен план на населението на Европа. Укрепи се логистично престъпният и терористичен потенциал на територията на Европа. Не е тайна, че между пристигналите между 2 и 2,5 млн. мигранти има представители на чужди специални служби, организираната престъпност и терористични мрежи. Като слабост в замисления сценарий се яви това, че за всички стана ясно –  Европейският съюз е проект подвластен на Америка и във всеки момент могат да се задействат схеми за неговото дестабилизиране. Друга слаба страна на проекта е, че в следствие военните действия е възможен сценарий за откъсване на територии от Турция, в полза на държавно или автономно образувание на кюрдите в региона. В тази връзка възникват въпроси от гледна точка на сигурността за България и възможността Турция да бъде компенсирана териториално за сметка на България. От гледна точка на геополитиката и това, че населението на България е по-скоро „континентално“ ориентирано от колкото „атлантически“, този вариант е възможен и би обслужил „атлантическия“ интерес. С голяма степен на вероятност можем да прогнозираме, че при такова развитие следва прожекция на филма „Освобождението на България-3“. Освободителят го познаваме всички.[16] Друг непредвиден резултат от проекта „Сирия“ е този, че освен военноморската база в Тартус вече има и база на ВВС на Русия в Хмеймим, а още една е в процес на създаване. Прави впечатление саботирането на борбата срещу терористичните формирования от политики на САЩ и Турция в региона. Без необходимата логистика отдавна бандите щяха да са елиминирани. Става ясно, че този конфликт е необходим. В подкрепа на тази хипотеза е книгата на А. Давутоглу-„Стратегическата дълбочина“, където се казва, че Турция трябва да работи за приобщаване на териториите от бившата Османска империя. Що се касае до политиката на САЩ, показателно е споделеното от  постоянният представител на Русия в НАТО Александър Грушко: „Преди няколко месеца бе издадена нова редакция на стратегията на театъра на военните действия на европейското командване на ВС на САЩ. Там черно на бяло е написано, че задачите на това командване са да прокарват интересите на САЩ „от Гренландия до Каспийско море и от Северния Ледовит океан до Леванта“. Възниква въпросът къде са САЩ и къде е Каспийско море? И къде Русия може да прокарва собствените си национални интереси? Затова когато се казва, че Русия засилва военната си мощ, първо ние правим това на собствена територия. И ви уверявам, че всички наши действия не са тайна за събеседниците ни.“ Да чухте нещо за интересите на ЕС? Коментар не е необходим. Нашата страна е част от сухоземната външна граница на съюза. Как България се справя с мигрантския поток става ясно от думите на Зам. Министър на МВР, Филип Гунев: „Би било много трудно да намалим още повече броя на хората, защото през последните години организираната престъпност е създала сериозни мрежи. Границите ни са дълги, има много гори и трудно се охраняват, така че бежанците имат много възможности за преминаване“. Това изказване още веднъж потвърждава, че професионализмът в МВР и компетентността на кадрите, не са от първостепенно значение в последните 7-8 години, важно е да си политически удобен.

  1. Трансатлантическо „партньорство“ за търговия и инвестиции/ТПТИ/между САЩ и ЕС

Не можем да пропуснем задаващото се бедствие наречено Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции. Криминалният начин на прикриване на неговото съдържание и натискът, който се прилага върху ЕС за приемането са безпрецедентни. Приемането на този договор от ЕС ще означава само едно –съюзът е тотално лишен от суверенитет. В Германия и Франция този проект за „свободна търговия“ е посрещнат с протести. Предстоящият референдум в Англия трябва да се разглежда в светлината на ТПТИ. С излизането си от ЕС Англия ще се окаже свободна от заробващия договор.  Процесите на разграничаване на Англия от САЩ, макар и скрито, протичат и тази маневра за излизане от обхвата на Трансатлантическото споразумение е част от тези процеси. Ако на 23.06. 2016 г. референдумът в Англия реши страната да напусне ЕС, отпада всяко съмнение, че започва разпадът на съюза. Добър анализ на последиците от приемане на този „васален“ договор правят фондация „Фридрих Еберт“ и сдружение „Солидарна България“. Ето малка част от него: „Като истинска цел на ТПТИ ясно се очертава стремежът към намаляването и премахването на нетарифните бариери – регулации и стандарти. А те трасират целия ни обществен живот – образование, здравеопазване, достъп до вода и електричество, екологични стандарти, безопасност на храните, трудови стандарти. Безспорно най-неприемливата клауза в ТПТИ е въвеждането на механизъм за защита на инвеститорите /ISDS/ – търговски трибунали, които тълкуват дали и доколко са нарушени правата на инвеститорите. Те не се водят от законодателството на отделните държави и на ЕС, по правило делата са тайни, често дори не се публикуват мотивите за решенията. Досегашната практика на подобни съдилища е показала, че независимо какъв е изходът от конкретното дело, държавите плащат разноските (средно около 8 млн. долара). Тук вече либерализацията не е свобода, а диктат. Мъглявите формулировки като „премахване на дискриминацията“, „справедливо третиране“, „нарушаване на правата на инвеститорите“ и пр., дават възможност на компаниите да заобикалят националните закони и съдилища.“ От гледна точка на сигурността става ясно, че ще бъдат засегнати всички аспекти на европейската сигурност, респективно сигурността на страните-членки на ЕС. От гледна точка на геополитиката това е смъртоносен удар върху възможността за формиране на „Континентална Европа“ и победа за англосаксонската доктрина. В трудовете си Х. Макиндер и А. Maхеан независимо един от друг стигат до изводи, че  „Континентална Европа“ е основната опасност за „морската сила“.[17] Излишно е да напомняме, че дългът на Америка е достигнал трилионни измерения и предстои плащане на сметката. Ясно е, че това е невъзможно. Изходът е-Трансатлантически и Транстихоокеански „васални“ проекти за сътрудничество, които ще отложат плащането и действия в посока на затягане пръстените на „анакондата“[18] около Русия, Китай, Индия, Иран и разбира се-около ЕС. Другото решение е …….война, но война далече от САЩ и по възможност под „чужд флаг“.

  1. „Противоракетната“ отбрана на НАТО в ЕС -докъде ще стигнат САЩ и Русия?

Заслуга на Х. Дж. Макиндер е формулирането на един от най-важните геополитически закони:  „Този, който контролира Източна Европа, доминира над „Хартленда“ /централното място-Русия/, този, който доминира над „Хартленда“, доминира над Световният остров /Европа, Азия и Африка/, а този, който доминира над Световният остров, контролира света.“ Това означава признаване на незаобиколимата роля на Русия в стратегически смисъл. Макиндер още пише:„Русия заема централна стратегическа позиция спрямо целия свят, тъй както Германия за Европа. Тя може да провежда атаки във всички посоки срещу всички страни с изключение на север.“[19] От гледна точка на геополитиката стремежът на англосаксонската доктрина е да попречи на образуване на стратегически „континетален съюз“ с център Русия. Задачата на англосаксонците/островната цивилизация-външния „островен“ полумесец/е да се откъсват територии от брега на „Хартленда“и по този начин да се изолира геополитическият опонент. От гледна точка на сигурността това се постига и с разполагане на елементи на противоракетна отбрана /ПРО/ в непосредствена близост до границите на Русия. Логиката на тези действия е само една-те са насочени против Русия. Разбира се, Русия ще противопостави по суша, въздух-космос и вода равностойни или превъзхождащи елементи за въздействие. Ролята на ПРО в Полша и Румъния е да пресече траекторията на изстреляна ракета или да атакува установки или обекти на противника преди да са изстреляли ракетите си. Проблемът е именно в това, че установките могат да изстрелват нападателни ракети с обсег 2500 км, далече зад Москва. Илюзорно е да се смята, че Русия ще остави тази възможност „работеща“. Независимо коя от страните/САЩ и Русия/ изстреля ракети, това ще се таксува като нападение и веднага ще последва отговор. На специалистите е ясно, че достатъчен брой ракети ще стигнат до целите си и в двете „дестинации“. По отношение на двете бази в Полша и Румъния сме убедени, че Русия ще изнесе „конвенционална лекция“. Дано да има кой да я разбере. И тук възниква следният въпрос: До кога може да се играе тази „игра“? Истината е следната-ядрената надпревара не може да бъде спечелена. Никой не е достатъчно далече. Играта на изтощение, на отслабване на междудържавни съюзи и позиции, на локални премервания на силите и разбира се бавно и неотклонно стягане на прегръдката на „анакондата“ също няма да проработи. За някои хора е трудно да се примирят-Русия е велика страна с велик народ. Директорът на Руския институт за стратегически изследвания /РИСИ/ Леонид Решетников посочва: „За нас е очевидно, че структурата на НАТО през последните години просто се настани на нашите граници и тихомълком набира сили. Те настройват срещу Русия най-близките си марионетки като балтийските страни, Полша и Румъния, разпространявайки там русофобски идеи. Макар, че трябва да кажа, че в Европа буквално през последната половин година се засилиха настроенията за сътрудничество с Русия. Това се проявява в много страни. А разполагането на бази за ПРО е и опит да се използва този инструмент тъкмо за разрушаване на нашите отношения с Европа“.
От случващото се в последните няколко години в Европа и света и поведението на Европейският съюз от гледна точка на геополитиката, някои анализатори започват да задават следният въпрос: Чий проект е Европейският съюз?

От всичко казано до тук става ясно, че ЕС е в криза. И тази криза не е криза само в сигурността. На лице е криза във визията на това какво ще прави със себе си ЕС. Пробивите в сигурността са пробиви като цяло в идеята за Европейски съюз. Ясно е, че и пред България и пред Европейския съюз стоят въпроси със съдбовен характер от гледна точка и на сигурността и на геополитиката. В крайна сметка може би трябва да разберем и да се съгласим с неоатлантика С. Хънтингтън, който в обобщен израз представя реалността в съвременния свят- The West  and тhe Rest/Западът и всички останали/.[20]

[1] Виж определенията в „Система за сигурност на административно-териториалната единица“, автор д-р Захари Бисеров.

[2] Докладът е публикуван през 1904 г. в „Географски вестник“.

[3] Концепцията „Хартленд“ е създадена от Халфорд Джон Макиндер-британски географ, историк, геополитик.

[4] Принципа на „анакондата“ е прилаган от американския генерал Мак Клелан  в Северна Америка в  гражданската война от 1861- 1865 г.

[5] Адмирал А. Махеан издига като един от основните инструменти принципа на „анакондата“за въздействие върху геополитическите противници и може да се смята за интелектуален баща на съвременния атлантизъм.

[6] Една инсталация за радиоразузнаване, заемаща две стаи, също се смята за база.

[7] Немски медии говорят, че инициатор на оставката на шефа на BND/външното разузнаване на Германия/ е била Ангела Меркел.

[8] Преодоляване на ембаргото от български престъпни групи доведе до акумулиране на големи парични потоци, които по-късно бяха използвани за узаконяване и разширяване на престъпен бизнес.

[9] След свалянето на руския Су-24 в Сирия от турски ВВС, засега този проект е спрян.

[10] Убитите и пленени терористи на 09. 05. 2015 г.в Куманово бяха граждани на Косово, някои от тях-военни командири от АОК/ Армия за освобождение на Косово/.

[11] Според „зонирането“ на света от Х. Макиндер в неговия труд-„Географската ос на историята“.

[12] На о4. 06. 2016 г. на украинско-полската граница е хванат френски гражданин с три гранатомета, няколко автомата „Калашников” и около 100 кг експлозиви. Според френски медии заподозреният е планирал атентати по време на футболните финали.

[13] Разполагане на оборудване в центъра за ПРО в Румъния от САЩ, беше отразено от Русия като заплаха и бе заявено, че ще има ответни мерки. Този център е достатъчно близо до България.

[14] Осъществяването на този газопровод до Европа, би поставил в зависимост ЕС от гледна точка на това, че Катар, Саудитска Арабия и Турция са зависими от САЩ.

[15] Под „Континентална Европа“се има в предвид „континетален съюз Русия-Германия“ по теорията на Карл Хаусхофер, което е отбелязано като основна опасност за англосаксонския свят в трудовете на геополитиците Халфорд Макиндер/англичанин/ и адмирал Алфред Махеан/американец/.

[16] Президентът на Руската федерация В. Путин бе посрещнат и почетен  като „император“ на православния свят при посещението си в Атон.

[17]Стратегията е разработена в трудовете на А. Махеан. В Първата световна война, тя не е довела до осезаеми успехи на САЩ, но приложена във Втората световна война води до значителен ефект, а победата в Студената война срещу Съветския съюз най-накрая осигурява успеха на стратегията „морска сила“.

[18] Провеждащото се командно-щабно учение от войски на НАТО на територията на Полша е под заглавие-„Анаконда -2016“. Случайно, нали?

[19] Тук няма да се съгласим, в момента едва ли има по-готова държава от Русия, способна да провежда инвазия на „север“.

[20] Теорията на С. Хънтигтън е развита в „Сблъсъкът на цивилизациите“. Тя изразява виждането, че победата на „атлантизма“ е временна, не-„западните“ народи ще започнат да формират цивилизационни и геополитически стратегии, което ще доведе до нова конфронтация със Запада.

Поместено в: Публикации

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia