Полк.Чавдар Петров

Чавдар Петров

бивш зам.-директор на НАС в МВР, председател на Фондация “ЛЕВСКИ”

АНАЛИЗ НА СИСТЕМИТЕ ЗА СИГУРНОСТ.УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО В УПРАВЛЕНИЕТО НА КРИЗИ

Формирането на гражданското общество е най-важното условие за функционирането на демократичната система. В съвременната държава гражданите са активен субект за изграждане на политики в различни области, както и за ефективно наблюдение, контрол и въздействие за прилагането им. Предпоставка за активното участие на населението в обществено-политическия живот на страната е наличието на организирани структури, разполагащи с необходимия потенциал, теоретически и практически опит в съответното направление и внедрени механизми за общуване и взаимодействие с централните и местните органи  на управление.

Преждеговорившите в  голяма степен засегнаха отношенията  на НПО с централната власт, които от наша гледна точка са недостатъчно ефективни и принципни, въпреки наличието на нормативна база, постоянно променяща се и неадекватна на  новите предизвикателства изискванията на ЕС.

В чл. 41 /1/ от Конституцията на Република България е записано: Всеки има право да търси, получава и разпространява информация.

Чл. 41 /2/: Гражданите имат право на информация от държавен орган  или учреждение  по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна, или друга защитена от закона тайна, или не засяга чужди права.

Затова у нас, като организатори на конференцията, буди сериозно недоумение отсъствието на представители на Президентството – като върховно командване, на МВР, с което имаме и подписано рамково споразумение за сътрудничество,  и на МВнР, чиято политика има пряк ефект върху разглежданите днес проблеми. Защо тези институции не  пожелаха да чуят мнението на гражданското общество, на експертите, които могат  и знаят какво да правят и са го доказали неведнъж?

За сведение в чл. 4 от подписаното Рамково споразумение между МВР и СОСЗР са конкретизирани формите на сътрудничество:

4.1. Формиране в обществото на демократично мислене, политическа култура и публична отговорност по въпросите на националната сигурност, обществения ред, в борбата срещу тероризма, престъпността, природните бедствия, пожари, аварии и т.н.

Аз ще се опитам да разгледам някои форми на сътрудничество на НПО с органите на местната власт.

Моделът на системата на гражданска сигурност в Р България включва две подсистеми – система за управление при кризи и система за защита на гражданите и инфраструктурата.

Системата за гражданска сигурност трябва да бъде изградена като самостоятелен стълб в системата за сигурност и да е равна по значимост с другите два стълба – вътрешна сигурност и обществен ред (обезпечавани основно от МВР) и външна сигурност и военни операции (обезпечавани от МвНР и МО).

Според нас, системата за гражданска сигурност трябва да има ясна нормативна регламентация, която би могла да бъде уредена по силата на специален закон за защита на гражданите и инфраструктурата. Все още не е късно обществените отношения, свързани с обезпечаване на гражданската сигурност, да бъдат регламентирани с новите закони за национална сигурност.

Системата за гражданска сигурност в най-висока степен се изгражда с активното гражданско участие и граждански контрол, в сравнение с останалите елементи от сектора „Сигурност”. Това предполага по-висока степен на прозрачност, отчетност и демократичност на този ключов елемент от сектор „Сигурност”.

Системата за гражданска сигурност се изгражда на принципа на децентрализацията. Особено важно е значението на местните звена на  гражданската сигурност (управлявани от местната власт), които реагират първоначално при възникването на заплаха. За целта е нужно създаване на единна система, формирана от местни общински и публични структури, включително и доброволчески, които да изграждат база данни за криминалогенни фактори, престъпни посегателства, вредоносни резултати, да извършват анализи, да планират действия, да набелязват превантивни мерки с цел недопускане прояви, засягащи гражданската сигурност.

Принципът на децентрализация не отменя, а допълва необходимостта от обща координация и контрол, осъществявани от централните звена на системата за гражданска сигурност.

Бе отменен Законът за управление на кризи (ЗУК), сега действа поднормативна уредба в МВР и се подготвя новият закон за доброволчеството, с който се надяваме да се уредят част от проблемите на гражданската сигурност.

Според нашите организации като модел може да се използва опитът на Националната гвардия на САЩ или на Териториалната армия в Англия.

Друго възможно решение е изграждане на служби „Гражданска сигурност” към областните управители, които да са на разположение на кметовете за оперативно управление. Тези военизирани доброволни формирования могат да са основно от резервисти и да се командват от офицери от свободния резерв. Основни функции на службите за гражданска сигурност следва да са:

1. Охрана или усилване на охраната на критични обекти  (административни, инфраструктурни, струпване на много хора и т. н.).

2. Борба с терористични групи и оказване на правна помощ.

3. Поддържане на обществения ред.

4. Предотвратяване на бедствия, аварии и катастрофи и ликвидиране последствията от тях.

Натрупаният опит ни показва, че подобни формирования, други НПО, частните и корпоративни структури за сигурност трябва активно да се включват в превенцията на кризисни ситуации, във възстановяване последствията от кризи и да бъдат коректив в местната и централната власт при целесъобразното изразходване на средствата, отпускани от държавата за възстановяване на нанесените щети.

Една по-нова, интересна и все  по-прилагаща се форма на взаимодействие са т. нар. обществени консултативни съвети, както към централната, така и към местната власт. Работата на обществените съвети разширява подкрепата и ресурсите за промяна на политиките, като гарантира широко наблюдение от страна на НПО върху формирането и последващия контрол на приетите политики и същевременно може да осигури ценна и безплатна информация за управляващите. За съжаление в нашата държава все още няма подобен обществен съвет по въпросите на борбата с тероризма на централно и местно равнище.Убедени сме, че формирането на  обществени съвети  към съответните държавни и местни органи ще подобри работата по планирането, превенцията и ликвидиране последствията от престъпна дейност (вкл.и от терористични заплахи).

Нашето мнение е, че структурите на СОСЗР, НАС, АРЗ и други подобни НПО, състоящи се основно от бивши офицери от МО, МВР и специалните служби на Р България, могат да оказват сериозна помощ на местната власт. Недопустимо е държавата да не използва професионалните знания, умения и опит на тези хора за подпомагане на населението, опазване на имуществото му и средствата за производство. Така е в цяла Европа. Дано така стане и у нас.

 

 

 

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia