Евроатлантизмът и българският етнически модел са комбинация между „близалки” и „бухалки”

Любомир Шопов

Любомир Шопов

Дипломатът Любомир Шопов: Евроатлантизмът и българският етнически модел са комбинация между „близалки” и „бухалки”

България спешно се нуждае от национална кауза и закон за българската нация

Публикувано: 3 юли 2016blitz-logo

Любомир Шопов е един от най-авторитетните ни соцдипломати. Завършил е Московския държавен институт по международни отношения. Бил е ръководител на българската правителствена делегация на поверителните преговори между държавите – членки на НАТО и на Варшавския договор, за разоръжаване в Централна Европа, началник на т.нар. отдел Трети на МВнР – Балкански страни. Книгите му „Отдел „Трети“ и „Геноцид“ са безпощаден анализ на миналото и сегашната политическа безпътица. Заради критиката на дипломата по отношение на държавната ни политика в българо-турските отношения и не без значение заради това, че е син на дългогодишния ръководител на ДС Григор Шопов след промените през 1991 г. Любомир Шопов е уволнен по личното разпореждане на президента Желю Желев. След Десети ноември дипломатът страни от политиката и се е отдал на писане. Буквално преди дни направи презентация на последната си книга „Турският въпрос и държавната сигурност”, която е и повод за срещата ни.

– Г-н Шопов, направи ми впечатление посвещението, което носи книгата ви…
– Да, тя е посветена на 100-годишнината от рождението на моя баща – ген.-полк. Григор Шопов, и на неговите достойни колеги от Държавна сигурност на Народна република България! Както съм казвал и преди, и до днес – вече 26 години всички крият безобразията си зад гърба на несъществуващата от 1991 г. ДС. БСП насочи удара за отговорността към нея, за да се измъкне от неудобните въпроси. За параван на тази несправедливост служи скандалната Комисия по досиетата, която не върши нищо друго, освен да харчи пари.

– Излезе последната ви книга и чувам, че се посреща с голям интерес от различни политически кръгове…
– Не членувам в нито един от тях, но дълбоко се надявам най-сетне държавниците ни да си вземат поука от всичките тези години и да проявят доблестта да изяснят т.нар. национален въпрос. България е в опасност и този процес на хаос и тотално пропадане е крайно време да се спре. Не можем вечно да си заравяме главите в пясъка като щраусите и да затваряме очи пред историческите факти. Не е ли позорно, че от 1990 г. досега нито един председател на Народното събрание не събра куража да откликне на исканията на тракийци за официално становище относно турския геноцид над техните предшественици?! И аз няколко пъти питам публично президента Плевнелиев на коя нация служи?!?

– Е, нали служим на принципите на евроатлантизма…
– Евроатлантизъм?! – Та той, погледнато реално, е също толкова фалшива доктрина като т.нар. български етнически модел!… И двете са комбинация между „близалки” и „бухалки”. В зависимост от ситуацията. Допуснатите грешки са толкова много, че е много късно да ги поправим, но все още имаме шанс да ги спрем. На вас известно ли ви е, че и преди, и след Девети септември имаше опция турците да напуснат страната като изселници. Тодор Живков имаше такова предложение. В края на 1964 г. българското правителство прави официално предложение на Турция за цялостно решаване на изселническия въпрос, като се даде възможност на хората доброволно да напуснат България. Цели 2 години Турция мълчи и не дава официален отговор. През 1966 г., по време на едно посещение на тогавашния ни външен министър Иван Башев, му отговарят, че Турция „коренно е променила становището си по този въпрос”. С две думи – Турция отказва. И знаете ли защо?! – Защото предпочитаха тези хора да останат тук и да работят за турските интереси. Подривната дейност траеше през целия период на социализма и продължи в по-ново време с няколко партии – две от тях са парламентарно представени – ДПС и партията на Касим Дал – НПСД, останалите – регистрирани. ДОСТ на Местан още не е регистрирана, но ако и това се допусне, то със сигурност ще е ярко доказателство, че националният интерес не само че е оставен на заден план, но изобщо се игнорира. В същото време Турция нито за момент не пропуска да наложи интересите си. И тя безпрепятствено върши това, подпомагана от нашенски вътрешни сили. Във вашия вестник четох за онова момиче, полицайката, която изпращат с военни почести в Турция. Тя е родом от Кърджали, както разбрах, но вече е обявена за герой на турската държава. И това се прави показно – видимата страна е достойна за уважение в условията на световен тероризъм, но никой не вниква, че този акт на признание с високи почести на един редови полицай има и една скрита страна – с подобни актове се прави хем реверанс на нашенските турци, хем им се внушава респект от страна на една чужда държава. Евроатлантизмът и българският етнически модел, които аз в книгата си навсякъде съм сложил в кавички, са маскировъчни „екипи” на еднополюсния модел на американския глобализъм и на турския неоосманизъм. Това са двете най-големи заплахи за Европа и християнството. Днес не Русия на Путин, както се опитват да ни внушават, а САЩ и Турция са злите гении на света.

– В книгата си правите едно много интересно тълкувание на последните думи на Брежнев, преди да умре…
– Да, тези думи много ме впечатлиха и дълго разсъждавах върху дълбокия им смисъл. Това са думи, казани от Леонид Илич на съпругата му, преди да си легне за последния си земен сън… Фразата е следната: „Слонът е много голям и още не е разбрал, че е мъртъв!…” Това са пророчески думи тогава за Съветския съюз, а сега – за Европа. И ето днес сме стигнали дотам, че Реджеп Ердоган вече си позволява да поставя ултиматуми на Европейския съюз. Как изглеждаме ние в тази картина?! – Българският етнически модел обслужва интересите на родоотстъпници, кариеристи и марионетки – това е истината.

 Обикновеният човек винаги е бил жертва на политическите игри

– Но все пак ще признаете, че т.нар. Възродителен процес изигра роля за обтягането на вътрешните отношения между етносите у нас… Актът на преименуването не бе възприет от повечето българи…
– От това, което ми е известно, тази крайна мярка е била наложителна и в известен смисъл принудителна сама по себе си. Тя е резултат от всичко онова, за което ви споменах в началото – десетилетен натиск отвън и липса на национална доктрина отвътре. А един Сергей Станишев не спря да се извинява за Възродителния процес. Той дори се целуваше с Лютви Местан по площадите. Но запитвате ли се имаше ли той пълномощия за тези извинения от съпартийците си?! По същия начин Станишев даде превес на привързаността си към една европейска партия, която не е социалистическа, а социалдемократическа – има голяма разлика между двете!…

– В книгата си казвате, че не може да се говори за турско малцинство у нас…
– Да, и ще ви обясня защо: Ако добре познавате процесите на формиране на турската нация, ще видите, че в България може да се говори за тюркски етнически групи, но не и за малцинство. Република Турция има около 70 милиона души население. От тях 20 милиона са кюрди. Решила ли е Турция въпросите с техните права, след като по закон те са турски граждани?! – Я вижте какво се случва?! – Турската армия и жандармерия водят реална война с кюрдското население. Каква е историческата истина: В нашите земи през 15-и век се заселват тюркски номади. Потомците им днес се смятат за турци, когато всъщност коренът им е тюркски. Говорим за „тюркоезично” население, а не за „турскоезично”. И да не отваряме темата със споровете за „майчин език” в училищата, за „турско културно присъствие” вместо османско иго и пр.

– Защо сте толкова разтревожен за бъдещето на България?
– България вече живее за сметка на бъдещиите си поколения. Когато след няколко години средствата от ЕС секнат напълно, единственият начин да се изплащат кредитите ще бъдат външните заеми и по-високите данъци за българското население. Политическите партии ясно доказаха през всички години на прехода, че повтарят историята на разделените български царства преди падането на България под османско иго. Те нямат и не следват българска национална кауза. И кои са допуснали да им бъдат „балансьори”?! – На целия този хаос във взаимоотношенията помежду им, в целия кризис на политическите отношения у нас?! – Онези няколко протурски партии!…

– Доган призова за „търпимост към свободата като многообразие”…
– Само повърхностен човек може да възприеме това изказване в прословутата Декларация, без да вникне в неговия контекст: а именно, да приемем спокойно всичко, което води до разпада на българската държава!… Няма защо Ердоган и Давутоглу да се „напъват” – друг ще им свърши работата!…

– Нима политиците ни от останалите партии не осъзнават това?
– Очевидно, че и да го осъзнават, властолюбието и алчността са взели връх и не позволяват позиция „против”. И знаете ли защо?! Искате ли да ви направя една съпоставка между „лошото” минало и „хубавото” настояще? – Брутният вътрешен продукт на Народна република България през 1989 г. е 20 млрд. долара, а през 2015 г. – 40 млрд. евро! Т.е. близо 4 пъти повече. Но тогава питам защо в онова, по-бедното и „лошото” време България имаше армия, имаше безплатно образование, безплатно здравеопазване и пр., а сега няма нито едно от тези неща?! И веднага следва големият резонен въпрос: Къде и за какво са отишли тези 4 пъти повече пари?! А вие знаете ли какво ще се случи примерно, ако Турция реши да пусне тая огромна вълна бежанци през нашата смешна телена ограда, наричана граница?! Представяте ли си каква жалка картина ще бъдем?! – Ние нямаме отбранителна мощ да се справим с такова нещо.

– Имате ли представа кой може да смени на президентския стол Росен Плевнелиев?
– Ами, стига да поиска, бъдещият президент реално може да е Борисов. Това показват и социологическите проучвания.

– Но той не би имал тези правомощия, които има като премиер…
– Не и ако последва примера на Ердоган, който де факто без всякаква съпротива управлява еднолично Република Турция.

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА 

 

Поместено в: Публикации

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia