„Европа гледа на Изток“

7398b4a32519c08e19b3ac11c7ce8b61На 26-27 юни 2015 г. в София се състоя международна конференция на тема „Европа гледа на Изток”, в работата на която взеха активно участие двама представители на НАС – полк Юлий Георгиев и полк. Тодор Ников. Конференцията бе организирана от Фондация „Славяни” и Европейският център „За мир и развитие” при ООН със седалище в Белград. Съорганизатори от български страна бяха:

            Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД;

            Национална асоциация за международни отношения ( НАМО);

            Българска академия на науките (БАН);

            Европейски политехнически университет ( ЕПУ);

            Университет за национално и световно стопанство ( УНСС);

            Университет по библиотекознание и информационни технологии ( УНИБИТ);

Съорганизатори от други страни:

            Институт „Европа” на Руската академия на науките;

            Федерална агенция „РОСССОТРУДНИЧЕСТВО” при Министерството на външните работи и Представителството в София;

            Китайският център за съвременни световни изследвания;

            Асоциация за външна политика на ФРГ, Мюнхен;

            Група „Европейски свободен алианс” на Европейският парламент;

            Фонд за подкрепа на публичната дипломация „А.М. Горчаков” при Министерството на външните работи на Руската федерация;

            Дипломатическа академия при министерството на външните работи на Руската федерация;

            МГИМО при Министерството на външните работи на Руската федерация

            Поради големият интерес публикуваме изказванията на двамата представители на НАС.

Влияние на членството на България в НАТО и ЕС в контекста на отношенията с Русия и останалите страни от Евроазийския съюз и БРИКС. Рискове и заплахи за националната ни сигурност

DSC_0075(Изказване на Юлий Георгиев на Международната научна конференция на тема „Европа гледа на Изток” – София, 27-28.06.2015 г.)

     Уважаеми колеги, правя това изказване като член на ръководството на Национална асоциация Сигурност, организация, обединяваща бивши служители от институциите за сигурност на България, основно от българското контраразузнаване и патриотично настроени граждани. В нашата организация ние сме свикнали да наричаме нещата с истинските им имена, което ще направя и сега.

Ние от НАС наблюдаваме с повишено внимание, даже със симпатия, усилията на Русия и останалите страни от БРИКС и Евроазийския съюз за търсене на нов тип решения в сложната ситуация, в която се намира днес светът.

Според нас, все по-видими стават признаците за това, че европейските народи , макар и по-бавно, отколкото ни се иска, започват да се приближават до „момента на истината”, в който неминуемо ще осъзнаят пълната безперспективност на съвременния модел на развитие на света, основан на конфронтацията, неравенството и несправедливостта; модел, в който като основна демократична ценност и цел е поставено запазването и продължаването на доминацията на САЩ и неговите най-близки съюзници и сателити и то за сметка на останалия свят; модел, базиран на показалия несъстоятелността си неолиберализъм, на свръхконцентрацията и върховенството на интересите на свърхокрупнения финансово-индустриален корпоративен капитал. Идва моментът, в който ясно и открито трябва да се каже, че именно това предпоставя повечето от противоречията и конфликтите в съвременния свят и, че именно от тук трябва да се започне цялостната промяна в сферата на международните отношения. Вероятно тази промяна няма да се изчерпи само с новите идеи, предлагани и реализирани по линия на БРИКС и Евроазийския съюз. Възможно е да се появят и други конструктивни идеи и концепции, които да очертаят нови перспективи пред човешкото общество.

Ясно е, че сме свидетели и участници в крайно интересни исторически процеси. Но, нека да погледнем на тези процеси от позициите на днешна България.

Каква е ситуацията у нас?

По наша преценка, българското общество се намира в сериозна социално-икономическа и морално-психологическа криза, изходът от която все повече започва да изглежда трудно осъществим. Икономиката ни е в траен упадък. Населението на страната ни намалява с ужасяващи темпове, то е в значителна степен разделено, обедняващо, противопоставено, объркано, обезверено, подтиснато и апатично. Почти не може да се посочи област в обществения ни живот, в която да не отбелязваме регрес или най-малкото стагнация, същото се отнася за всяка от обществените ни системи и институции, които непрекъснато снижават равнището си на компетентност, функционалност, управляемост и ресурсна осигуреност. По най-важните показатели се заковахме на последните места в Европа и дори в света, освен по броя на партиите и по свободното и безсмислено говорене. Три-четири милиона българи напуснаха страната или преждевременно се разделиха с този свят, заради липса на работа, възможности за лична реализация, бедност и лошо здравеопазване. Нашата младеж е в голяма безпътица, а положението й е най-важният показател за състоянието на нацията, наравно със стандарта на живот, раждаемостта и трудовата заетост, където се доближаваме до критичните нива, с изглед в скоро време да ги преминем. В сферата на сигурността и отбраната положението е още по-отчайващо. Най-същественият риск, пред който сега сме изправени е рискът за самото ни оцеляване като държава и нация.

Кои са другите съпътстващи, свързани рискове пред нашата страна.

На първо място, бихме посочили рискът от възможен срив на политическата ни система. Признаците за това са налице, те най-общо казано са:

  • нарастващото недоверие и скептицизъм към начина по който функционира системата и по който се селектират и позиционират основните и второстепенните фигури в управлението на страната;
  • отказът да се участва в изборния процес и да се воюва за съдбата на България тук на място, като се търси изход чрез персонална изолация от проблемите и емигриране в чужбина;
  • засилващата се конфликтност в отношенията между отделните социални, етнически, политически и професионални общности, както и между гражданите и властта, която се доближава до критичните граници, след които започва тотална нестабилност, дестабилизация и поставяне пред сериозно изпитание на конституционния ред в страната;
  • високите нива на престъпността и корупцията.

На второ място – рискът от тотална загуба на доверие в политическия ни елит. За голямо съжаление трябва да констатираме, че нашите първи хора показват трайна и задълбочаваща се неспособност, както да управляват обществените процеси, така и  да предлагат, отстояват и реализират такива национално отговорни, перспективни решения и задачи, които да открият нови хоризонти пред развитието на страната ни. Водещите български политици (с редки изключения ), независимо от демонстрираната от тях привързаност към различни политически доктрини, здраво са се „закотвили” в т.нар. евроатлантически ценности (при цялата условност на това понятие); те са се поставили в пълна зависимост от незаинтересовани от нашата съдба външни фактори и по тази причина са неспособни да опазват дори и малкото остатъци от държавния ни суверенитет и независимост. Поради това те не са в състояние да обединят обществото и да изпълняват пълноценно ролята, която им е определена от суверена – българският народ.

На трето място – рискът от загуба на национално съзнание и национална идентичност. Можем без каквото и да е преувеличение да направим заключението, че външните директиви и критерии са определящи в сферата на държавното ни управление. Ролята на основни идеологически и пропагандни медиатори в България след 1997 г. не се изпълнява от парламентарно представените политически партии и коалиции и естествено възникналите граждански, синдикални и професионални и културни общности, а от посолството на САЩ и мисиите на някои други западноевропейски страни и създадените и финансираните от техните държави и разузнавателни централи преплитащи се мрежи от неправителствени организации. На тях и на медиите, повечето също намиращи се под външно влияние, е отредена и предоставена със съгласието на българските правителства ролята на основни инструменти за формиране, разбирай за манипулиране на обществените възгледи и настроения. Една от най-актуалните цели, които днес те се стремят да реализират на всяка цена е разкъсването на генетичните, исторически възникнали традиционни приятелски връзки между България и Русия, което както се вижда оказва силно негативно влияние върху сегашното състояние на отношенията между нашите държави и естествено се отразява на официалните ни позиции спрямо Евроазийския съюз и БРИКС. Това отношение, ние от Национална асоциация Сигурност намираме за ирационално, за противоестествено, неотговарящо на исконните интереси на българското общество и настояваме то да бъде променено. Така мислят и преобладаващата част от българските граждани.

Списъкът с рисковете пред България може да бъде продължен и детайлизиран, но това са подробности. По-важното за нас е българското общество да събере сили и да пренасочи усилията си към търсене на нови решения, част от които е да възстановим традиционните добрите ни  връзки с толерантно настроените към България страни.

Не трябва да се заблуждаваме, промяната, преодоляването на тези рискове, които посочих, ще е възможно, само ако се неутрализира или поне минимизира негативното влияние на определени сили в НАТО и Европейския съюз върху българската политика в контекста на отношенията на България с Русия и останалите страни от БРИКС и Евроазийския съюз. Това в един момент и то в обозримо бъдеще неминуемо ще постави в дневния ред на българското общество въпроса въобще за членството на България в НАТО и Европейския съюз или най-малкото – за неговото продължаване, но при стриктно спазване на изрично поставени от България допълнителни условия, относно правото ни на свободни решения и инициативи в реалната политика. Правото да гледаме на Русия, Евроазийския съюз и БРИКС не като на рискови фактори за националната ни сигурност, а като на реална възможност за позитивно развитие на България. Колкото по-рано стане това, толкова по-добре за нас и бъдещите поколения.

Благодаря за вниманието!

                     НАЦИОНАЛНИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ  НА БАЛКАНИТЕ И РОЛЯ И МЯСТО НА НАРОДНАТА  ДИПЛОМАЦИЯ  НА БАЛКАНСКИТЕ НАРОДИ В ОТНОШЕНИЯТА  НА СЪВРЕМЕННА ЕВРОПА КЪМ РУСИЯ.

nikov-16(Изказване на Тодор Ников на Международната научна конференция на тема „Европа гледа на Изток” – София, 27-28.06.2015 г.)

Уважаеми дами и господа, противно на традицията ще си позволя да дам някои предварителни  пояснения  върху формулирането на темата  именно по този начин. Истина е, че динамизмът на съвременната обстановка  породи една възможност  и същевременно стремеж / особено на Балканите / всяко историческо събитие  да се разглежда „ само за себе си „,  вън от исторически сложилите се  причинно следствени връзки.

    Казвам стремеж , защото такава интерпретация на исторически събития и решения, създава възможност  за манипулативни интерпретации в услуга на една или друга политическа доктрина.

     За да обслужат моментния политически интерес днес, някои са склонни целенасочено да  забравят какво е било вчера. Най-ярък злободневен пример  в това отношение е кризата около Крим и Украйна.

    Изглежда сме забравили широко прокламираната в недалечното минало цел – „ формирането на единна съветска нация „. Цел, която в рамките на бившия Съветски Съюз   автоматично превърна границите между съюзните републики до голяма степен в условност. Водени от това разбиране лидерите с лека ръка  прекрояваха граници. Сталин „ подари „ Сочи на Русия, Хрушчов „ подари „ Крим на Украйна.  Ускореният процес на разпадане на СССР узакони тези граници. Последиците от този ускорен процес видяхме преди  Украйна  и в Грузия и в Нагорни Карабах. Дано не се случва, но е възможно  подобни проблеми да възникнат и на други места.

    По своя генезис  проблемите с Клим и Украйна и този, предизвикал въоръжения конфликт за Нагорни Карабах са идентични.  Защо тогава е тази разлика в отоношението към проблемите от страна на САЩ и някои страни от Западна Европа ? Демонстрира се огромна загриженост  за правата на човека само в Украйна и Крим и нула внимание към Нагорни Карабах. Причината не е в загрижеността за човешките права. Просто в Нагорни Карабах Русия  не е страна. Изглежда някои все още живеят със заблудата, че наложеният със разпадането на СССР еднополюсен модел може да бъде съхранен и да осигули  дългосрочния диктат на САЩ в международните отношения.      И човешките права ще се спрягат само тогава, когато това засяга Русия и население с руско етническо съзнание. Или когато някоя от страните има подкрепата на Русия.

    Истина е, че преобладаващата част от балканските народи в своето историческо развитие  са свързани с Русия. Независимостта на много от тези страни  идва вследствие на дипломатическата намеса  и на военни действия на Русия. Едновременно процесът на завоюване на независимостта на тези държави е и процес на буржуазно демократични преобразования.  Румъния – след похода на Дибич, Гърция – след въстанието на Филики еттерия  и победите на армията на Колокотронис и победите на руската флота  в Средиземно море, въстанието на Карагеоргиевичите в Сърбия след дипломатическата и доброволческа подкрепа от Русия. В България – руско-турската  освободителна война. Дори Турция в завършващия етап   на буржуазно- демократичните си промени опира до помощта на младата съветска република , когато по молба на Мустафа Кемал паша Русия осигури въоръжение и муниции на турската армия при отблъскване агресията на гръцката армия.

    Сега всичко това се оценява чрез интерпретацията на руските имперски интереси. Аз не отричам наличието  и на имперски интереси и намерения. Но историята на балканските народи не е съд, в който  решаващата да е субективната страна, т.е. целите и намеренията . Историята има свое мерило – обективните резултати от дадено събитие. И всичко друго, включая и цели и намерения е подчинено на този обективен резултат.

    За нещастие буржуазно демократичните промени  и формирането на национални държави на територията на бившата османска империя се извършва в продължение на цял един век. Този бавен и мъчителен процес, разгърнал се на една малка в сравнение с европейските мащаби територия, сам по себе си поражда много сериозни противоречия на Балканите и бележи  трагични страници в историята на балканските народи, дали основание на политици и историци  да ни нарекат „ барутното буре на Европа „.Тези противоречия  придобиват особена острота вследствие на редица решения както на Коминтерна в миналото, така и на балканските правителрства.

    При цялата сложност  и вътрешна противоречивост  на историческите процеси  на Балканите  днес се очертават  няколко  основни моменти.

  1. Независимо от антируската политика на голяма част от управляващите екипи, благодарение на историческата си памет блканските народи са съхранили своето преклонение към руската култура  и топли чувства към руския народ и към Русия. Тези чувства са породени4 не само   от многовековните взаимоотношения ,  но се базират и на оценката  на събития от близкото минало. Събития, на които са живи все още свидетелите.
  2. Трудно е за когото и да е било да се пребори с чувството на общност при наличието на общи културни традиции, на близост на езика , сходен манталитет и т-н.

    Под въздействието на тези два фактора националистическите противоречия, така характерни  за Балканите в съзнанието на обикновените хора, отстъпиха на заден план. В отношението към Русия  явно личи уеднаквяване. А отношението към Русия е отношение  и към предприетите от нея стъпки  и политически инициативи, включително и към създаването на евразийския съюз.

    Историята ни е дала достатъчно примери на рязко разминаване на официалната политика  и дипломация с нагласите и очакванията на обикновените граждани. За българите , превръщането ни   по волята на НАТО във фронтова държава е категорично неприемливо.И в такива случаи на преден план излиза неофициалната народна дипломация, изразяваща се  в противопоставяне  на придвижване на  базите на НАТО към границите на Русия, в противопоставяне на политиката на  дрънкане на оръжие. Настоящата конференция също следва да бъде  считана  като една от проявите на народната дипломация. Сега е изключително важно тази страна от битието на  балканските народи да бъде подпомогната. В тази връзка ще се опитам да маркирам някои моменти/ без претенции за изчерпателност/ , като се основавам на онова, което е характерно за България.

     1.Изявен е стремежът да се направи пълна ревизия на най-новата история  на света /от 1939г. до наши дни/  и с нови оценки на  отделните  събития  да се аргументират политическите инициативи на днешните управляващи.

  1. На лице е стремеж наред с оценкат на отделните исторически събития, да се ликвидира всичко на територията на страната, което влиза в разрез с налаганите ни отвън оценки. По тази причина, заприличавайки на средновековните иконоборци започваме да се борим с паметниците, останали ни от тоталитарното ни минало.
  2. Учебните програми в средните училища и във ВУЗ , по волята на властимащите формират изкривени представи и оценки у подрастващите.

    Убеден съм, че  ние няма от какво да се страхуваме  и срамуваме. Най-малко от истината за онова,  което сме преживели. А истината ни е най-сериозния  съюзник  при осигуряване настъплението на народната дипломация. Ще си позволя да дам само един пример. Години наред се правят опити да се ликвидира или премести паметника на съветската армия от центъра на София. Защото тази армия  по същество била агресор и окупатор. Само че картината изглежда по съвсем друг начин, ако се публикуват стенограмите на разговорите в Москва през 1943г.

    На тези разговори, засягащи следвоенното устройство на Европа английската и американска делегации лансират общо становище,  че „тази държава / България /  която през последните 50 години  три пъти е била агресор трябва да престане да съществува и нейната територия да се подели между  съседните държави. „ / Тази лансирана идея впоследствие  след войната е в документ на Държавния департамент на САЩ.  /  Съветското ръководство  съзнава, че в крайна сметка  следвоенното устройство на Европа  ще се решава и на базата на преминаването и присъствието на Съветската армия.  От тези позиции по различен начин  изглеждат и обявяването на война на България и влизането на съветската армия. По същество това е паметник на съхранената българска държавност .

    Много примери могат да бъдат посочени. Не е тук мястото.- Важното е да създадем документална основа за налагане на историческата истина за настъплението на народната дипломация. А довеждането на тази истина до гражданите е наша грижа – на отделните балкански народи. И като членове на ЕС да спомогнем  чрез народната дипломация  за формирането на ново по-реалистично отношение и към Русия и към Евразийския съюз.

Поместено в: Публикации

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia