Интервю

arabadgiev-240x330ХРИСТО АРАБАДЖИЕВ: ЗАКОНЪТ ЗА РАЗКРИВАНЕ НА ДОСИЕТАТА Е „МЪРТЪВ“

При положение, че правото не е променено и след като хората в Държавна сигурност са работили за защита на този обществен и правен интерес, къде е тяхното виновно поведение?

28 ноември 2013  Аргументи-БГ | Спирдон Спирдонов |

Двадесет неправителствени организации подписаха писмо до председателя на Народното събрание Михаил Миков с аргументи за отмяна на т.нар. закон за досиетата и прекратяване работата на създадената на негова основа комисия. По този повод потърсихме за коментар Христо Арабаджиев, юрист, работил в Националната служба за сигурност (НСС), член е на УС на Национална асоциация „Сигурност” (НАС) и на ЦС на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва (СОСЗР).

– Г-н Арабаджиев, кои са основните идеи на подписаното писмо до председателя на парламента във връзка със Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните органи на БНА?

– Съществува една прослойка български граждани, които са визирани в текстовете на този закон. Към момента на приемането на този нормативен акт парламентът е преценил, че са налице обществени отношения, които трябва да получат съответната правна регулация и е създал този закон. И това може би е било правилно с оглед на това, че всеки закон е призван да регулира активни, „живи“ обществени отношения. Ако обществените отношения в последствие обаче се променят и вече не са такива, каквито са били преди години означава, че вече имаме една неадекватна регулация от страна на закона на сегашните вече променени обществени отношения. Тоест ако в последствие урегулираните със закона обществени отношения са вече променени или просто отсъстват от обективната действителност то значи, че имаме един „мъртъв“ закон, който не регулира нищо или регулира материя, която е съществено променена.

– Как стои въпросът конкретно за този закон?

– Ако сме изправени пред хипотезата, че нямаме такива актуални обществени отношения, които се нуждаят от подобна регулация, този закон трябва да бъде отменен или изменен. Или имаме видоизменени обществени отношения, които изискват промяна на нормативната уредба. Недопустимо е едни видоизменени обществени отношения да се регулират от норми, които са изиграли своето значение преди десет или пет години. Това е първата ни идея, която аргументираме в това писмо.

– С какво е свързана другата идея на писмото?

– Да направим един съвременен прочит на днешната обществена и политическа обстановка и най-вече на това, което се случва на улицата. Нацията, българската народност и нашата държавност са изправени пред опасността от сериозно разцепление. На сградата на Народното събрание е написано „Съединението прави силата”. А разединението? Може би слабостта. Задача на всеки здравомислещ български гражданин в момента е да се търсят обединителните идеи.

– Очевидно е, че тук търсите отговор на въпроса дали този закон обединява или разединява нацията?

– Според мен я разединява. Защото от средностатистическия български гражданин вади двама, трима, пет или десет и казва „Ето тези ще ги отделим. Те не могат да бъдат като останалите.“ Тук идва основният въпрос „Тази теза обективна ли е, актуална ли е днес, или не?“ Твърди се, че не могат да бъдат като останалите. Защо? Ето на тези въпроси искаме да се даде адекватен отговор. За да не можеш да бъдеш като останалите, означава да си носител на някакви качества, които те отличават от другите. Законът казва, че това качество е, че си принадлежал към структурите на Държавна сигурност или разузнавателните органи на БНА.

– Какво трябва да се направи?

– Според мен, първо трябва да се разисква малко по-задълбочено. Дали това е достатъчното основание за разделението? Българските закони, морални принципи и устои свидетелстват ли, че това само по себе си е достатъчно, за да се прави това разделение. Колкото повече се замислям и задълбавам, както в теорията, така и в съдебната практика, стигам до извода, че това не е така.

– Защо?

– Защото, ако допуснем, че е така, то тогава всички тези хора са носители на т. нар. колективна отговорност. Всички, които са били служители на Държавна сигурност или са били секретни сътрудници са „лоши”, защото са били именно такива служители или сътрудници, а не защото са вършели закононарушения. Недопустимо е да се вменява укоримо поведение под знаменателя на колективната отговорност. Принципът в българското право е, че всеки отговаря за деянията и постъпките си. Някой може да е виновен само, ако е извършил виновно конкретни действия или бездействия, които нарушават законите. Така казва Наказателният кодекс. Така че едно лице може да бъде отделено от останалите, но не защото е било служител на Държавна сигурност, а защото е нарушило закона.

– Има ли промяна в наказателното право?

– Добре е да се види последната редакция на Наказателния кодекс. Държавна сигурност работеше по престъпленията, които са посочени основно от чл. 95 до чл.113. Тези текстове ги има и в момента в Наказателния кодекс. Повечето от тях изобщо не са изменяни от преди 1989 г. Най-съществената промяна е по отношение на чл. 108, т.нар. противодържавна агитация и пропаганда. Преди се казваше противокомунистическа идеология, а сега – антидемократична идеология. Всичко останало, което касае насилствено изменение на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй го имаше преди, има го и сега. При положение, че правото не е променено и след като хората в Държавна сигурност са работили за защита на този обществен и правен интерес, къде е тяхното виновно поведение?

– Конституционният съд има ли позиция в това отношение?

– Той казва, че не може да е укоримо поведение, което не е прогласено за противоправно. И преди, и сега се работи по един и същи закон. Защо тогавашните да са от „лошите”, а сегашните – не? Това е много важна теза, която трябва да получи отзвук в обществото. В едно от решенията си Конституционният съд казва, че нормативните текстове в този закон за досиетата представляват т.нар. непропорционално ограничаване на човешките права. Въпросът е дали в развитото и с утвърдени принципи демократично общество това е допустимо. Европейският съд по правата на човека казва „да”, но при положение, че тези ограничения са пропорционални и са единствено и само в началото на прехода към демокрация. Възниква въпросът къде е България сега. Всички основания имаме да твърдим, че не сме в началото, включително и поради пълноправното ни членство в ЕС и НАТО. След като сме утвърдена демокрация, след като демократичните процеси в страната сочат за наличие на необратими процеси в развитието на страната ни по пътя на демокрацията и пазарното стопанство допустимо ли е изобщо ограничаване на човешките права. А този закон вади едни хора и казва, че те са различни, „лоши” са и поради това ще им ограничим човешките права.

– Има ли такава тенденция?

– Разбира се. Нейно проявления са всичките тези дела на Конституционния съд, с които този или онзи текст от приет от Парламента закон се прогласява като противоконституционен и лустрационен. Тази тенденция съществува. Тя разединява, създава предпоставки определени хора, които са кадърни, знаят как и могат, да предпочетат да не правят нищо за обществото, защото в един момент някой може да поиска да ги провери дали не са от „лошите”. При това положение този човек става аполитичен и бездеен. Той просто не живее, а съществува и не дава своя принос за държавата си, което иначе е негово конституционно задължение.

– Какви други права нарушава законът за досиетата?

– Нарушава правото на труд, което е гарантирано от Конституцията и от европейските правни норми. Няма да бъдеш член на управителен орган, защото попадаш в онези картотеки, които се стопанисват от комисията на Евтим Костадинов. Ще цитирам и два текста от международен пакт за граждански и политически права, който е европейска норма. „Всеки гражданин следва да има право на достъп при общи условия и без всякакви неоснователни ограничения до държавните служби в своята страна.” И още „Равенството на гражданите пред закона е гарантирано и е забранена всякаква дискриминация, основана на всякакви признаци.” Това е една европейска правна норма, която прокламира недопустимостта на ограничаване на всяко право на труд и цели единението. В този смисъл създадената със закона комисия е ненужна, защото, като административен орган регулира една ”мъртва” и отживяла своето обществено, политическо и социално значение материя. Не на последно място компетентните органи трябва да отговорят и на въпроса дали тази комисия е била „употребявана” в предизборни периоди за размахване на картончета, за да стои един или друг субект „мирно”, т.е. да не проявява активна гражданска и социална позиция. Ако се окаже, не дай боже, че това е правено, трябва да се попитаме дали искаме това да се прави и за в бъдеще. Допустимо ли е? Отговаря ли на принципите на демократичното общество? Или да се върнем на принципа, че всеки отговаря за собствените си деяния, противоправни и виновни.

– Как беше постъпено в бившите социалистически страни?

– Не е като при нас. Аз не съм убеден например, когато става обединението на двете Германии, че не е направен анализ на качествата на служителите на тяхната държавна сигурност и най-вече на агентурния апарат и че част от него не се използва и впоследствие, включително и до наши дни. У нас така ли беше направено? Трябва да се изясни дали това, което стана у нас е най-добрата европейска практика. Аз съм се ровил в открити източници, но не мога да намеря такава информация. Нека да се направи такъв анализ от компетентните институции имащи достъп до такава информация и тогава да се отговори на въпроса по настоящем има ли ги тези обществени отношения, налице ли е дискриминация, нарушават ли се правата на човека.

Писмото до председателя на Народното събрание Михаил Миков е подписано от СОСЗР, НАС, Асоциацията на разузнавачите от запаса, Обществен съвет по въпросите на отбраната, Конфедерацията на обществени организации от сигурността и отбраната, Национален антитерористичен и антикриминален форум, Асоциацията на контраразузнавачите от Варна, Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите, Съюз на ветераните от войните, Съюз на възпитаниците на ВНВУ, ШЗО и РВГ, НД „Традиция”, Сдружение „Българска отбранителна индустрия”, Сдружение „Българско войнство”, клуб „Първи ноември”, Отечествен съюз, Български антифашистки съюз, Европейски алианс за правата на човека в България, Конфедерация на пенсионерите в България и Съюз на тракийските дружества в България.)

Поместено в: Публикации

1 Response

  1. Славчо Says:

    Поздравления! Напълно съм съгласен с изказаните тези по отношение обществените вреди от действието на Закона за разкриване на досиетата. Направения от интервюирания анализ е силен и заради поднесените множество юридически аргументи в тази посока
    В продължение на цитата, че „Законът създава предпоставки определени хора, които са кадърни, знаят как и могат, да предпочетат да не правят нищо за обществото, защото в един момент някой може да поиска да ги провери дали не са от „лошите”. При това положение този човек става аполитичен и бездеен. Той просто не живее, а съществува и не дава своя принос за държавата си, което иначе е негово конституционно задължение“, искам да добавя, че такива примери има много. И не само за хора, каега са имали принадлежност към ДС в различно кочество. А и за такива, които нямат принадлежност, но имат съмнения, че може да са били вербувани в периоди, когато активно са работили за защита на българските интереси. Лично са споделяли с мен някои от тях, че не искат да рискуват да кандидатстват за различми обществено звачими позиции, именно поради тези съмвевия. А това определено са много качествени хора, от които държавата ни не може да се възползва, като в същото време индиректно се нарушават техните човешки права.
    Що се отнася до въпроса дали комисията по досиетата е била „употребявана” в предизборни периоди за размахване на картончета, мисля, че това беше и продължава да бъде широко прилагана практика. Много хора бяха трамвирани за дълги периоди от време и беше „отрязана“ позитивната им нагласа за извършване на обществено попезни дейности.

    Posted on декември 7th, 2013 at 11:51

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia