Проф. д.н. инж. Йордан Начев

Йордан Начев

преподавател във ВА “Г. С. Раковски”

 

 

СЪЩНОСТ НА ТЕРОРИЗМА – ВОЕНЕН, ПОЛИТИЧЕСКИ И КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКИ АСПЕКТ

В основата си тероризмът винаги е бил психологична война. С помощта на официалните информационни средства, на които хората вярват, терористите променят начина по-който обществото възприема тяхната идеология и действия. Това дава основание някои да сравняват тероризма с вирус. Както вирусът замества приелия го генетичен материал със собствен, така тероризмът посредством медиите, променя обществото, в което се е появил.[1]

Дефиниция на тероризма

Когато става въпрос за координация на действията против тероризма, проблемът с дефиницията на понятието е ключов елемент. Многобройните опити да се даде общоприемливо определение за това явление са неуспешни. Досега това се прави въз основа на възприетите правила за водене на традиционни военни действия, което не гарантира успех. Особеностите на тероризма като особена (нетрадиционна) форма на война с държавата изискват определението за него да почива на общоприети принципи на неконвенционални военни действия.

Опит в това отношение представлява изследването на Боаз Ганор, директор на Международния политически институт по контратероризъм в Тел Авив. Възприемайки го за нетрадиционна война на държавата с група или организация, Ганор определя тероризма като “намерение или заплаха, че ще се използва насилие срещу граждани или граждански обекти с цел да се постигнат политически цели”.[2] Дефиницията се основава на системата от принципи и законите на войната, които са признати и ратифицирани в много държави. В нея се приемат три предпоставки по отношение на:

а/ действието – винаги се използва насилие или се отправя заплаха за използване на насилие;

б/ целта – винаги е политическа и

в/ жертвите – те са цивилни.

По естеството на обектите за нападение и дейността на извършителите дефиницията на Ганор също поставя разлика между партизанската война, народоосвободителните движения и тероризма. Целта при партизанската война е да се освободят пространства от територията на страната, където партизаните установяват свои институции, водят пропаганда и се включват в други политически дейности. Нищо подобно не се забелязва  при терористите, които са базирани да действат в градовете и които действат нелегално и на малки групи. За разлика от тероризма при партизанската война политическите цели се постигат с действия на насилие само срещу военните обекти, силите за сигурност и политическото ръководство.

Със своята обективност, постановката за тероризма на Ганор има моменти, които я правят нежелана от някои. Според предложената дефиниция войната на НАТО срещу Бивша Югославия еднозначно попада в категорията на терористичните действия. Бомбардировките на цивилни обекти там бяха преднамерени и целенасочени (телевизия, мостове, влакове и т.н.). Случайните жертви бяха закономерност, а не нещастно изключение. Колкото и да е неудобно за някои политически среди у нас, дефиницията еднозначно определя като актове на тероризъм взривовете по време на възродителния процес, дело на турските въоръжени групи. Последната война на САЩ срещу Ирак, както и чуждестранната намеса на международни институции в развитието на събитията в Тунис, Египет, Либия и Сирия трудно могат да се изключат от определението за държавен тероризъм, което даваме по-долу.

Общоприета дефиниция, отделяща тероризма от другите актове на насилие ще премахне всякакви нотки на симпатия към терористичната дейност и така ще улесни началото на международна кампания за подкопаване на легитимността на терористичните организации, ще прекъсне подкрепата им и ще укрепи международния фронт на борбата с това явление. Определението за тероризъм не трябва да се съобразява дали  терористичните организации го приемат или не, дали на някои им изнася или не. Постигането на международно съгласие в този аспект ще бъде по-лесно, колкото по-обективна е дефиницията.

Видове тероризъм

В зависимост от корените, основата и целите на терористичната организация, тероризмът се подразделя на две основни категории – местен и международен.

1. Местният тероризъм е престъпно използване на насилие от групи или индивиди, действащи изцяло на територията на държавата без да са под чуждо влияние или ръководство. Местните терористични групи защитават широк спектър интереси с политически, икономически и социален характер. В началото на ХХІ век се открояват някои основни тенденции в бъдещото развитие на местния тероризъм.

Левите екстремистки групировки. Левите терористи са убедени, че положението може да се промени чрез революция, а не по политически път. Краят на Студената война прекъсна източниците на подкрепа за антикапиталистическата лява терористична идеология, която мотивираше идеологическия тероризъм. Това е една от причините за спадане на активността на т.н. ляв тероризъм към края на века. Прояви на ляв тероризъм все още могат да се забележат в Латинска Америка, но той изчезва постепенно и там. [3]

Десни екстремистки групировки. Този тероризъм се мотивира от принципите за расовото превъзходство. При него омразата на расов принцип остава обединяващ фактор. Целта е да се създаде социален и политически хаос, като по този начин правителството бъде принудено да въведе по-строг режим, което от своя страна ще предизвика неговото сваляне от народа. Докато заплахите от левия тероризъм отслабват, от началото на 90-те години дясното крило на местния тероризъм се засилва.

През последните десетилетия тероризмът печели нови позиции, развивайки нетрадиционни форми. Характерно за тях е използване на насилието в допустима от закона степен или прилагането му под добре прикрита форма на силен социален натиск. Можем да посочим следните разновидности на този вид тероризъм.

Екстремисти със специфични цели и интереси. Терористите със специфични интереси се различават от своите десни и леви колеги със стремежа да решат конкретни задачи, а не да предизвикат широки политически промени. Те извършват политически мотивирани насилия, за да принудят някой сегмент от обществото да промени отношението си към конкретен проблем, който смятат важен за тяхната кауза. Такива групи присвояват проблемите за опазване на правата на животните, забрана на атомната енергетика, опазване на околната среда и други политически и социални движения. Понякога този вид тероризъм преминава към вандалски форми на поведение, за да прокара своята теза.[4]

Екологичен тероризъм. Екотероризмът се извършва от организирани групи с ориентация за опазване на околната среда. Началото на международния еко-тероризъм беше поставено през 1977 г. със сформиране на Асоциацията за опазване на морето[5] от членове на Грийнпийс. Тогава бяха атакувани търговските риболовни кораби с рязане на мрежите. Заплахите от този вид тероризъм нарастват през последните години. Той непрекъснато разнообразява формите и мащабите си. Заплахите от екотерористите са уникални по своя характер, поради невъзможност изпълнителите да бъдат причислени към криминалните групировки.

Зад грижата за околната среда екотерористите много често  прикриват политически цели или стремеж за постигане на популярност. Характерна особеност за екотероризма е неговата относително слаба организираност и липсата на йерархия сред членовете му. Участниците доказват принадлежността си към групата не чрез получаване на членски карти или плащане на членски внос, а със своята активност в акции срещу компании или хора. Борбата с този вид терор се затруднява от невъзможността нарушителите да се арестуват поради предишни криминални престъпления или закононарушения.

Социалният тероризъм е най-нетрадиционната форма на терор върху обществото. За последствията от тази форма на терор се говори по различни поводи, но изследването му като разновидност на тероризма предстои. Корените на социалния тероризъм трябва да се търсят през 60-те години на миналия век. Това е периодът, в който бяха преодолени материалните и моралните последствия от Втората световна война и в страните с пазарна икономика започна епохата на благоденствие.

Социалният тероризъм използва завоалирани нетрадиционни съвременни методи на насилие за промяна на ценностните категории на обществото. Целта е да се разрушат моралните устои на обществото, за да може една малка част от него да постигне конкретни политически или социални цели. Социалните терористи маскират своите цели под призивите за свобода на индивида, спазване на човешките права и създаване на еднакви привилегии за всички. Дейността им се побира в рамките на закона и на практика досега те не срещат противодействие. Характерна особеност на социалния тероризъм е неговата културологична основа. Той се проявява в морален и естетичен план, като и двете му форми са еднакво опасни.

В своя морален аспект социалният тероризъм е насочен против социалното здраве на обществения организъм. Неговите прояви засягат целият възрастов спектър на обществото. Целта е да се размие различието между нормалното и ненормално. Моралният тероризъм омаловажава едни понятия (патриотизъм, доблест, чест) и променя други като прилично – неприлично, приемливо – неприемливо, честно – нечестно и т.н. За целта се използва предефиниране на исторически наложили се понятия – робството става чуждо присъствие, проститутките вече са компаньонки, затворите стават места за лишените от свобода, кражбата е временно присвояване, криминалният престъпник е предприемач, бизнесмен, банкер и т.н.

Една от добре замаскираните форми на морален тероризъм е международно организираното движение за популяризиране на хомосексуализма. Главната цел тук е подмяна на моралните категории и промяна на обществото с цел реализация на групови интереси и заемане на властови позиции от малка група хора, защитаващи тези интереси. Действията на моралните терористи постепенно преминават и в сферата на законодателството. В отделни държави не само е разрешен бракът между еднополови, но на тези “семейства” се дава и правото да осиновяват деца. Не е трудно да се досетим как ще бъдат възпитани тези деца и какво може да очаква обществото от тях.

Социалният тероризъм проявява своето вредно въздействие и в духовната сфера. Той трови обществото като променя неговите естетични критерии и премахва границата между красивото и грозното, възвишеното и посредственото. Тук целта е да се размие границата между красиво и грозно, етично и неетично, добро и зло и т.н. Основно поле на изява стават изкуството, литературата и модата. С резултатите от въздействието върху подрастващото поколение тази форма на социалния тероризъм е особено вредна за здравето на обществото.

Естетичният терор черпи сила от примирителното мълчание на обществото, което не смее да изкаже открито своето мнение. Причината е в агресивния шум, с който духовните терористи пропагандират своята дейност и опасността обикновения човек сам да се постави в ролята на профан, като не приеме това, което му се налага против неговите разбирания. Така вредното въздействие се акумулира.

Освен неправителствени организации и свободни сдружения, изпълнителната власт също може да приложи някаква форма на социален тероризъм. В подобни случаи обикновено мотивите са икономически. Например, бюджетни ограничения и погрешна здравна политика стават причина за съкращаване продължителността на живота. Опасни за обществото хора с психични отклонения се освобождават от психиатричните заведения под предлог, че правителството не разполага със средства за тяхното принудително лечение и т.н. Обичаен похват в социалния терор на държавата е противопоставянето на една категория на обществото срещу друга. Например, работещите изхранват пенсионерите, предишните са виновни за положението на сегашните и т.н.

Със своите действия социалните терористи не нанасят преки материални щети, но моралната вреда от тях е огромна. Подобно на екотерористите те ерозират обществото посредством специфични средства и методи на действие и по този начин стават причина за нарастване на социалното напрежение. Като правило обществото в момента не противодейства на социалния терор.

2. Международният тероризъм простира своите прояви извън границите на държавата. По отношение на организация и заплахи международният тероризъм може да се раздели на три категории: [6]

Свободно организираните екстремисти. Те се мотивират от политически или религиозни вярвания. Общото между тези различни хора е, че са се посветили в служба на радикално международно религиозно движение. Основната тактика на терористичните групи се изразява в планиране и изпълнение на мащабни, разнообразни и възможно най-разрушителни терористични акции против интересите на капиталистическите държави и на техните съюзници по света.

Формални терористични организации. Това са автономни, предимно международни организации със свои инфраструктури, персонал, финансиране и тренировъчни бази. Формалните терористични групи са способни да планират своите операции в международни центрове и бази. Някои от тях провеждат операции и се поддържат от свои мрежи в различни държави на света.

Държави, спонсориращи тероризма. Третата категория заплахи на международния тероризъм произтичат от държави, спонсориращи тероризма или такива, виждащи в него средство за постигане целите на външната си политика.

Тероризмът като неконвенционален конфликт

След 11 септември 2001 г. световната общност обяви война на международния тероризъм. За да има успехи в тази „война” е необходимо ясно да се определи какво представлява тя и какви са нейните характеристики. При конвенционалната война една държава обявява война на друга държава или на коалиция от държави. Войната с тероризма е война на държава (или държави) с организация, група или отделни единични бойци.

Тероризмът има особености, които го разграничават от останалите въоръжени действия. Терористите не спазват традиционните военни норми при избор на обекти за нападение, жертви и цели. Тероризмът не щади мирното население и не обменя пленници, а ги използва като заложници. Освен това основната цел на тероризма не е военна победа, а създаване на хаос в държавата и страхова психоза сред населението. Всичко това се използва за постигане на политически цели, които понякога не могат ясно да се дефинират и от самите терористи.

Войната против международния тероризъм е война против явление на насилие от глобален характер и очевидно не се побира в определението за конвенционалната война. Това са характеристики също на партизанските движения и народноосвободителните войни, но борбата срещу терористите има своите особености, които я правят уникална. Анализаторите я определят като нетрадиционна (неконвенционална) война със следните по-съществени особености. Войната срещу тероризма е война, при която:

– няма граници и ясно определена фронтова линия;

– основните сили на противника са дислоцирани в тила на нападащия;

– успехите на двете страни се редуват;

– победената страна никога няма да подпише своята капитулация.

Всички тези особености на войната против тероризма означават, че тя е с неопределен срок и не може да има край. Със своите характеристики войната срещу тероризма прилича повече на война на световната общност против бедността или против замърсяването на околната среда, където успехите са имагинерни.

Неконвенционалната съпротива дава възможност на относително бедни държави успешно да нанесат удари на технологично високо напреднали. Оттук извеждаме поредната особеност на конфликта на държавата с тероризма – потенциалът на противника е трудно определим, много динамичен и възможностите му остават неизвестни.

В заключение можем да формулираме следните параметри на конфликта на държавата с тероризма, които са несвойствени за класическите военни конфликти.Това е конфликт с размити граници, който има глобален характер. В него:

– използваните оръжия варират от обикновени до неконвенционални в най-модерните им варианти;

– противникът изнудва успешно, поради неяснота относно реалния му потенциал;

– анонимността на врага е едно от условията;

– “малките” могат успешно да ударят “големите”;

– подкрепата на местното население е задължителна;

– все по-често действията ще се водят в градски условия;

– често проличава присъствието на трета заинтересувана страна.

Освен всички посочени особености, тероризмът непрекъснато  променя своя характер във времето (мутира), което налага в борбата с него постоянно да се създават нов вид несмъртоносни оръжия и да се осигурява специализирана подготовка на личния състав.

Тероризмът като продукт на глобализацията

Друга особеност на тероризма е неговата органична връзка с всяка форма на глобализъм. Историята ни показва, че взаимната връзка в развитието на двата процеса – глобализация и насилие – е очевидна. Те винаги са били обвързани с мотивацията за тяхното провеждане и обхвата на територията, върху която действат. Ако анализираме и обобщим процесите от втората половина на ХХ век до днес забележим, че в различните периоди на човешкото развитие експанзионистичната политика на част от него се е ръководила от различни мотиви и цели, но средства за нейната реализация винаги са били насилствени. (Таблици 1,2,3)

Непредубеденият анализ на световното развитие през последните две десетилетия показва, че очакванията за по-справедливо разпределение на благата не само не се сбъдват, но дори се отдалечават във времето. Процесите на глобализация увеличиха бедността, неравенството, безправието и ерозираха традиционни културни ценности. Поради засилената междугрупова конфронтация, масовата миграция и разслоението в обществото, днес много хора възприемат глобализацията като начин да се влоши качеството на живот на голям процент от населението на Земята.

Най-съществената критика към сега действащата глобализация е, че тя поражда етническо, религиозно и регионално напрежение. Обяснение на засилващата се съпротива с различие в цивилизационните модели е не само вредно – то е много опасно. Не е ясно какви са били мотивите на Хънтингтън при създаването на неговата теория за сблъсък на цивилизациите, но залегналите в нея постановки провокираха засилено междурегионално напрежение.

Още в основата си постановката на Хънтингтън е погрешна, понеже на Земята в момента има една единствена цивилизация с множество културни пространства в нея. Другите цивилизации все още ги търсим. С постановките в своята теория авторът някак между другото и дълбоко прикрито оправдава бъдещото засилване на конфронтацията в световен мащаб, понеже причините за противоречията са с много дълбоки корени в развитието на отделните „цивилизации”. Тази теоретична постановка неизбежно улеснява създаването на международно съгласувано и мотивирано на идейна (културологична) основа противодействие. Подобно противодействие поражда съпротива от най-категоричен характер, каквато е саможертвата на индивида в името на нещо свято за него.

Таблица 1.

I. Европейски период (1945 г. – 1970 г.)
Глобализационен обхват
Основно Европа и Средиземноморски регион
Мотивационна основа
Идейна – Разширяване територията на влияние посредством глобализация на идеи.
Цел
Защита на собствената територия и завладяване територията на идеологическия противник, посредством пораждане на хаос и създаване на условия за въоръжена съпротива срещу действащите правителства.
Форми и методи на насилие
Диверсионни акции от нелегални въоръжени групи. Създаване на идеологически структури в национален и международен план за пропаганда на собствените идеи.
Резултати
Събитията в Унгария през 50-те и тези в Чехословакия през 60-те години на миналия век, както и създаването на въоръжени крайно леви формирования на територията на страните от Западна Европа.Развитие на част от тези структури като терористични организации под знамето на ортодоксалния марксизъм и маоизъм (Баадер Майнхоф, Червените бригади, личности като Карло Рамирес /Чакала/ и др.

Убийства на неудобни политически лидери и държавен терор към собствените граждани, които са „погрешно” идейно ориентирани.

Определение
Държавно спонсориран тероризъм, насочен срещу идейния враг.
Таблица 2.
II. Континентален период(от средата на 60-те г. на ХХ век до разпадане на Варшавския договор).
Глобализационен обхват
Европа, Африка, Азия и Латинска Америка
Мотивационна основа
Материална. Изразена главно в  засилване на икономическата мощ и развитие на технологиите.Доказване несъстоятелността на противниковия икономически модел.
Цел
Икономическо и технологично предимство.Превръщане на идейният враг в икономически противник.

Разширяване присъствието на ТНК в различните части на света.

Форми и методи на насилие
Икономически и технологични ограничения за противника (Общ пазар, КОКОМ и др.)Създаване и използване на междудържавни и междуплеменни вражди за засилване на напрежението сред различните слоеве на населението.

Подкрепа на добре организирана съпротива срещу законно управляващи правителства в държави от Африка, Латинска Америка и Азия.

Действия характерни за въоръжени конфликти от вида “малка” или “нетрадиционна” война, които лежат в основата като практика на бъдещия международно организиран тероризъм.

Резултати
Поява на диктаторски режими от най-жесток характер:Африка – Алжир, Родезия, Конго, Гвинея, Судан, Ангола, Мозамбик….;

Латинска Америка – Чили, Перу, Аржентина, Панама, Колумбия, Никарагуа, Доминиканската Република …..;

Азия – Камбоджа, Индонезия и Виетнам.

Подкрепа на удобни политически марионетки като Секу Туре, Иди Амин, Пол Пот, Чомбе, Мобуто, Папа Док, Джонаш Савимби и др.

Убийства на неудобни политически лидери – Патрис Лумумба, Дак Хамаршелд /като ген.секретар на ООН/, Салватор Алиенде и др.

Поставяне на икономическите интереси на ТНК в основата на бъдещия глобализационен процес.

Определение
Блоково съгласуван държавен тероризъм спрямо обектите на глобализация.
Таблица 3.
III. Планетарен период(от началото на 90-те г. на ХХ век.).
Глобализационен обхват
Земята и Космосът
Мотивационна основа
Материална. Изразена главно в доминиращи позиции относно собствен енергиен потенциал и природни ресурси, гарантиращи икономическо и технологично предимство.
Цел
Основна – Осигуряване на суровини и енергия.Междинна – завладяване на нови пазари в „новите демокрации”, посредством разрушаване на институциите, които са стълбове на държавността (дипломация, специални служби, армия, образование, здравеопазване).
Форми и методи на насилие
Поява на организиран антиглобализъм, чиито действия все по-често се определят като терористични.Използване на религиозни мотиви и експанзионистични стремежи на съседни държави.

Поява на международен тероризъм, поставен предимно на идейна основа (религия).

Резултати
Ускоряване на глобализационните процеси с насилствени действия – бомбардиране на Югославия, финансиране на територията на Европа на въоръжени формирования с явен терористичен характер (АОК и др), военни действия срещу суверенни държави в региона на Близкия и Среден Изток.Икономиката на държавата зависи от външни фактори, а не от собственото правителство.
Определение
Със своите характеристики третият етап на глобализация може да бъде определен като глобален енергиен и суровинен терор на ТНК.
Динамиката на двата процеса глобализация и тероризъм потвърждава силната зависимост между тях. Развитието на събитията доказва, че провежданият модел на глобализация действа като катализатор на тероризма. Всяко ускореното развитие на глобализационните процеси се съпровожда с нарастваща активност на тероризма. Очевидно, генезисът на този процес се определя от характеристиките на модела.

Динамиката на съпротивата протича по следната схема. Наложеният модел на глобализация изисква намаляване на държавното регулиране на процесите в обществото т.е, отслабване на националната държава. Това е предпоставка за увеличаване на несигурността в населението, което генерира масово недоволство. Във времето недоволството се пренасочва от собственото правителство към присъствието на чуждите икономическите субекти, които на практика определят развитието на страната. В условията на глобализъм тероризмът се проявява като нова нетрадиционна форма на водене на военни действия. При определени условия нарастващото недоволство прераства в организирана въоръжена съпротива. Както посочихме по-горе, различията и границите между въоръжена съпротива, партизанска война, народоосвободителна война и тероризъм са силно размити и тяхното определяне зависи от гледната точка.[7]

Събитията навеждат на мисълта, че в политически и икономически план тероризмът многократно се използва за решаване на породилите се проблеми в глобалистичната политика на отделни субекти в международните отношения. Достатъчно е да се върнем към опита от последните десетилетия, когато за постигане на регионални политически цели дори в Европа бяха използвани услугите на чисто криминални структури и войнстващи религиозни групировки. В последствие някои от тях получиха легитимно политическо представяне в управлението на новосъздадени държави на територията на легитимни такива, членове на ООН.

В други случаи с помощта на външни сили изкуствено беше генерирана “националноосвободителна” съпротива. Формираха се големи добре въоръжени и професионално отлично подготвени въоръжени формирования (Афганистан). “На тъмно” бяха използвани  и структури на организираната престъпност – предимно наркокартелите в Латинска Америка. И понастоящем с негласната подкрепа на съмнителни военни формирования се водят необявени войни на суверенни държави с цел да се свалят управляващите правителства, независимо, че това засилва несигурността в целия регион и т.н.

Съществуващата връзка между глобализацията и международно организирания тероризъм се потвърждава и от изводите в последния доклад на Американската разузнавателна общност, предоставен на новата администрация в Белия дом в началото на месец януари 2009 г. В него се посочват тенденциите от глобален характер за бъдещото развитие на света с висока степен на вероятност. В случая по-интересни са следните цитати:[8]

Светът ще бъде многополюсен. Ще се засилва властта на недържавните субекти – транснационални корпорации, племенни структури, религиозни организации и международни  криминални мрежи.

Към 2025 г. единна „интернационална общност”, съставена от национални държави, няма повече да съществува. Нови играчи с нови правила ще засилят влиянието си. Рисковете ще се увеличат.

Малко вероятно е тероризмът да изчезне към 2025 г. Развитието на технологиите и лесният достъп до тях ще направят терористичните акции по-опасни. Практическите и психологичните последствия от такива атаки ще станат по-интензивни в засиленото глобализиране на света.

Всичко това налага тероризмът и настоящият модел на глобализация да се изследват заедно като процеси в тяхното развитие. Необходимо е да се отчита, че мотивацията за съпротива е изключително силна, когато обектите на глобализация са обособени териториално и са в общо културно пространство. В този случай съпротивата се поставя на идейна (религиозна и културологична) основа. Такъв е случаят с държавите от Близкия Изток.

Крайно погрешно е съпротивата на обществото срещу глобализма еднозначно да се определя като действия против съществуващия ред и срещу провежданата правителствена политика. Ако това продължи ще станем свидетели как антиглобализмът ще бъде определен като форма на тероризъм. Последното е само въпрос на време. Тогава ще стане възможно противодействието на погрешно провежданата глобализация да бъде използвано за генериране на терористична нагласа. По този начин засилването на единия фактор (глобализацията) непрекъснато ще засилва другия (тероризма) и този процес ще бъде в непрекъснато възходящо развитие.

Събитията след 90-те години навеждат на мисълта, че глобализацията не просто поражда тероризъм – тя има нужда от него. Проявите на тероризъм дават основание на глобализаторите да

оправдаят силовото си присъствие на все нови и нови територии. Целта е завладяване и контрол на енергийни източници и природни ресурси, а като предлог (оправдание) за подобно присъствие се използва войната срещу международния тероризъм.

В заключение:

Очевидно, войната срещу тероризма като неконвенционален конфликт по-скоро има политически, икономически и социален характер, отколкото военен. Това е конфликт между държавата и някаква по-добре или по-лошо структурирана организация.

В такъв случай, когато се провеждат антитерористични акции трябва ли да се говори за “глобална война” срещу тероризма? Първоначалното официално обявяване на такава „война” беше предефинирано от следващия американски президент, но независимо от това тя остана като политическа доктрина. Нейното провеждане е характерно с много условности и дава възможност на администрацията да използва неограничени силови средства като задържане, проследяване и непрекъснато засилващ се контрол с тенденцията той да стане тотален. Всичко това се извършва в името на антитероризма, но тези действия често приличат повече на насилие над личността.

Война, при която се налагат визови ограничения и се ограничава свобода на придвижване, отделни личности се преследват с военни сили, дава се парична награда за тяхното залавяне, вкарват се в ареста и дори се измъчват лица без доказана вина, не е конвенционална военна операция и трудно може да се побере в  международните дефиниции за война.[9] Не са безпочвени опасенията, че в бъдеще войната против тероризма може да доведе само до опасно ограничаване на човешките права и индивидуалната свобода, обяснявайки това с необходимостта да се гарантира сигурността на демократичното общество.

По своята природа тероризмът не е социален феномен. Това налага основните протагонисти да отговорят на въпросите: – Постижима ли е целта, както е формулирана понастоящем? Кои политически сили извличат полза от действията на международния тероризъм като краен резултат и чии политически интереси се обслужват от конкретния терористичен акт? Допустими ли са ограниченията на човешките права, индивидуалната свобода и потискащия страх, които на този етап съпровождат войната срещу тероризма?


[1] New Weapons for Terrorism, CNN & Direct Broadcast

[2] Boaz Ganor, Non-Conventional Terrorism, ICT

[3] Neal A. Pollard, The Future of Terrorism, Co-Director, Terrorism Research Center, 2002

[4] James F. Jarboe, The Threat of Eco-Terrorism, FBI, Counterterrorism Division, Domestic Terrorism Section Chief, Statement Before the House Resources Committee Subcommittee on Forests and Forest Health, February 12, 2002

[5] Sea Shepherd Conservation Society

[6] Threat of Terrorism to the United States, Louis J. Freeh, Director Federal Bureau of Investigation, Statement before the United States Senate Committees on Appropriations, Armed Services, and Select Committee on Intelligence, May 10, 2001

[7] Начев Й., Пейчев А., Войната срещу тероризма – неконвенционален конфликт, “Военен журнал”, том 110, № 5, С, 2003, /стр. 94 -101

[8] Global Trends 2025: A Transformed World

[9] Lithwick D. , Why wars don't stop terrorism, MSNBC, September 13, 2002,

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia