Юбилейна международна научна конференция

На 27-28 февруари 2018 г. в София се проведе Юбилейна международна научна конференция на тема: „Руско-турската освободителна война /1877-1878/и възстановяване на българската държавност. Балканите и Русия: 140 години по-късно“. В конференцията, на която НАС бе съорганизатор, доклад изнесе полк. Юлий Георгиев, публикуваме го със съкращения.

 

Международният тероризъм – глобална заплаха за света и народите на Русия и България

Проф. Юлий Георгиев

Безспорен е фактът, че международният тероризъм през последните няколко години намери благоприятни условия за разпространение и изява, с каквито никога в своята история досега не е разполагал. Къде трябва да търсим причини за това:

На първо място – в настъпилите промени в средата за сигурност вследствие на глобализацията и свързаното с нея стремително развитие на новите комуникационни и информационни технологии. Интернет и социалните мрежи създадоха възможности и стимулираха популяризирането на радикални и екстремистки теории и възгледи. По същество те се оказаха много продуктивна форма на комуникация и пропаганда за международния тероризъм, за мобилизиране на деструктивните сили в конфликтните региони.

Глобалното информационно поле фактически предостави на тероризма многохилядни канали за връзка със симпатизиращите му общности, групи и лица по целия свят

На второ място – за силния тласък в развитието на международния тероризъм решаващо въздействие оказаха инспирираните отвън „Арабски пролети” в Близкия изток и Северна Африка. В резултат на поредицата военни намеси и специални операции на САЩ и съюзниците от НАТО, избухнаха кръвополитните граждански войни в Либия, Ирак и Сирия. Под тяхно влияние се създаде Ислямският халифат ИДИЛ/ДАЕШ и тръгна огромният бежански и миграционен поток към Европа.

Обяснението за забавената реакция и за ниската ефективност на полицията и специалните служби в Европа по своевременното противодействие на възникналите заплахи за сигурността трябва да се търси в две посоки:

  1. В сферата на политиката и държавното управление

Службите навреме сигнализираха за опасностите, свързани с отварянето на границите за бежанския поток и възможността чрез него за засилването на терористичната заплаха, но анализите и прогнозите им не срещнаха нужното разбиране сред политическия европейски елит. И затова сега европейските народи са поставени в положението да консумират на свой гръб нововъзникналите и свързаните заплахи и рискове за вътрешната си сигурност с всичките им вредни последици – терористично насилие, влошаване на криминогенната обстановка, ексцесии, засилване на радикализацията, ксенофобията и евроскептицизма, на националистическите и екстремистки настроения и прояви.

  1. На оперативно ниво. Политическата пасивност и неблагоразумие доведоха до загуба на стратегическата инициатива, което от своя страна допълнително засили уязвимостта срещу международния тероризъм в европейските страни. Реагирайки със закъснение, системите им за сигурност позагубиха влиянието и контрола си върху ключовите фактори, от които зависи способноста им за справяне с рисковете и заплахите на националната и международната сигурност.

Тези ключови фактори са четири:

  • първият фактор – това е човешкият фактор (заедно с управляваните от него технологии и ресурси);
  • вторият – информацията;
  • трети фактор – времето – като ресурс, платформа, върху която се разполага действието, момент за реакция и темпо (скорост) на протичане на събитията;
  • и последният, четвърти фактор – условията на средата.

За овладяването им субектите на сигурност (силовите институции) и субектите на несигурност (в конкретния случай Ислямска държава и Ал Кайда) са в конкурентна борба с всички възможни средства. За съжаление можем да констатираме, че службите за сигурност и полицията в западноевропейските страни засега са в по-неблагоприятната позиция:

         По отношение на Човешкия фактор:

         ИДИЛ/ДАЕШ и Ал Кайда на практика разполагат в Европа с неограничен човешки ресурс. След 2015 г. ръководителите на тази терористична групировка се ориентираха към прехвърляне в Европа чрез бежанския поток на част от семействата си, а на по-късен етап след падането на Мосул и Рака – и на обучени и участвали в сраженията бойци, с цел натурализиране и провеждане на терористична дейност.

На наскоро проведената в Кувейт среща на външните министри на страните на коалицията, начело със САЩ, за борба с ИДИЛ бе съобщено, че от общо около 5000 наемници от страните в Европейския съюз 3000 все още се намират в Сирия където преминават подготовка за завръщане и осъщестявване на терористични актове.

         По официални данни сега в Европа се намират около един милион и петстотин хиляди бежанци, около 1/3 от които бежанци от Сирия.

Съвсем обосновани са опасенията на специалните служби, че стандартният подход на властите към бежанците, насочен към създаване на условия за нормално съществуване, за отседналост, ускорена професионална и езикова квалификация и трудовото им ангажиране няма да проработи в пълна степен и за всички мигранти.

Повечето атаки или опити за атаки в Германия след 2015 г. са извършени от лица, търсещи убежище, стана ясно от изнесените от германските експерти данни. Тяхната оценка е, че хората подготвени за атаки, завръщащи се от бойните полета ще се радват на подкрепата на нелегални мрежи, комуникиращи по Интернет. През юли 2017 г. Интерпол разпространи списък със 173 терористи, за които се предполага, че идват да осъществят самоубийствени атентати в Европа.

Освен мигрантския поток, ДАЕШ и Ал Кайда фактически могат да разчитат на влияние и сред затворените ислямски етнически общности от натурализираните във Франция, Белгия, Великобритания и други страни милиони семейства на емигранти от колониите след Втората световна война, особено на радикализираните младежки групи от тези среди. Те са особено податливи на пропагандата на терористичните организации в социалните мрежи. Близо 90 % от терористичните актове на ислямизирана основа в Европа през последните две години са дело на именно такива самомотивиращи се „вълци единаци” и подобни самоорганизирали се групи сподвижници, граждани на атакуваната страна, емигранти от „п-то” поколение. Те и немалко младежи от намиращите се в момента бежанци в Европа се оказаха възприемчиви към новата тактика на ИДИЛ/ДАЕШ и Ал Кайда за „нискобюджетен тероризъм”, за атакуването с автомобили и хладно оръжие на лесни и достъпни цели по улиците и площадите на европейските градове. Резултат на тази нова тактика са атентатите и нападенията, довели до много жерви през 2016 и 2017 г. в Ница, Берлин, Лондон, Стокхолм и други европейски градове.

Изнесените факти и данни отразяват обективно съществуващите предимства на терористичните организации в Европа по отношение на човешкия фактор. Субектите на сигурността – специалните служби и полицията не разполагат с капацитетните възможности да формират достатъчно мащабни и плътни информационни мрежи, за да осъществяват постоянно наблюдение и да контролират поведението на такава огромна маса от местни и новодошли хора.

Службите в Германия се затрудняват дори да организират денонощно наблюдение на идентифицираните като особено опасни между 250-500 мигранти, подозирани като потенциални терористи, заради липса на подготвен персонал за агентурна работа, владеещ съответните езици.

Като изход от създадената ситуация полицията в европейските столици засили охранителните мерки. Специализираните служби в застрашените страни от тероризма се стремят да подобрят взаимодействието и информационния обмен, с други думи да овладеят във възможната степен фактора „Информация”, който би им гарантирал по-ефективно противодействие на терористичната заплаха.

Редица експерти напоследък отбелязват сериозното разминаване в оповестяваните данни от Европол и от новия еврокомисир за сигурността Джулиан Кинг спрямо данните на националните специализирани органи. По отношение на съобщаваните данни за завърналите се от Ирак и Сирия наемници от Европа, заподозрените в тероризъм бежанци, та дори и в данните за осъществените и предотвратени терористични акции и нападения. Данните за намиращите се в момента европейци в ИДИЛ/ДАЕШ, например,  варират от три до пет хиляди, на завърналите се обратно от 1500 до 4000, доста впечатляващи различия.

Преодоляването на този проблем би могло да се осъществи, ако заинтересованите силови европейски институции създадат информационни канали за връзка с аналогичните органи в Русия, Сирия и Иран, което разбира се, колкото и да е голямо изкушението им, е невъзможно да стане в настоящия момент. ЕС е напълно зависим и не може да се отклони от политиката на сдържане на Русия и налагане на санкции, докато не получи съответните директиви и свобода за действие от САЩ. Преди три месеца министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров съобщи, че Федералната служба за сигурност на Русия е създала информационна база данни за чуждестранните наемници в Ислямска държава и покани за участие в попълването и използването й от заинтересованите страни, което трябва да се оцени като един изключителен жест на добронамереност и готовност за постигане на напредък в борбата с международния тероризъм на основата на още по-широко международно сътрудничество. Но към тази инициатива очевидно в Европа не се проявява особено голям интерес.

Да видим какво е въздействието на условията на средата, третият фактор, от който зависи ефективното противодействие на терористичната заплаха в Европа. На равнището на общоевропейската политика по мигрантския въпрос бяха взети поредица от неразумни решения, които влошиха условията на средата за сигурност. С отварянето на границите за мигрантския поток и в резултат и на Дъблинския договор този хуманитарен в същността си проблем стана сериозен проблем за вътрешната сигурност и той се мултиплицира навсякъде в съюза без изключение. Отсъствието на вътрешни граници и контрол по тях, едно от забележителните постижения на европейската демокрация, се оказа особено благоприятно обстоятелство за терористичните организации. Те, както се видя, се възползваха от него при организирането и провеждането на атаки от малки мобилни групи, прехвърлени от други страни; извън полезрението на националните сили за сигурност, концентрирани изцяло в наблюдението на местната ислямска диаспора, контингентите бежанци от зоните на военни конфликти и собствените екстремисти. Терористичните организации с успех се възползват и от благоприятния обществен ред и климат в Европа, характеризиращ се с прекалена толерантност и търпимост в името на зачитането и опазването на човешките права.Това ги улеснява значително в пропагандата на радикалния ислям и терора и привличането на съмишленици. Силовите институции са притиснати от надхвърлящи капацитетните им възможности обеми от работа. Освен, че са ограничени от компетенциите и правомощията за действие само на собствената национална територия, на тях постоянно не им достига нужното технологично време, за да работят по-ефективно и да наваксат изоставането, затова вървят след събитията. Факторът „Време”, трябва да се отчете, също не работи в тяхна полза.

Налага се изводът, че в нито един от „факторите на успеха” силовите европейски институции нямат предимство пред международните терористични организации. Те се оказаха много адаптивни, по-приспособими към условията на европейската среда за сигурност, отколкото можеше да се предполага.

Прогнозите също звучат стряскащо на фона на добрите новини за разгрома на Ислямска държава от Близкия изток. Като цяло нивото на активност по отношение на джихадисткия тероризъм в ЕС се запазва високо с тенденция към продължаващо повишение, се констатира в последния годишен доклад на Европол.

В разпространения преди дни доклад по проблемите на борбата с тероризма на генералния секретар на Организацията на обединените нации Антониу Гутериш се твърди, че дори и след стратегически поражения в Ирак, Сирия и Филипините, и загубата почти на 90 % от източниците на финансови приходи, обединението Ислямска държава и Ал Кайда към днешния ден представлява глобална мрежа с плоска йерархия и отслабен оперативен контрол над филиалите си. Въпреки пораженията на бойните полета, драстичното свиване на притока отвън на нови наемници и ударите върху пропагандната им машина, членовете на групировката продължават умело да използват социалните мрежи, защитени средства за комуникация и други съвременни технологии, за да поддържат връзка и да координират действията и сътрудничеството си при извършването на терористичните атаки. Сред професионалната общност преобладават прогнозите, че терористичната групировка е съхранила способностите си и е в състояние да организира и осъществи особено чувствителни мащабни удари в Западна Европа.

В Русия през 2017 г. бяха извършени няколко кръвополитни актове, отговорност за които пое Ислямска държава, но като цяло не може да се говори за активна терористична вълна, което определено се дължи на успешната работа на специалните служби на федерацията. Индикатори за доброто им състояние в момента са бързината на разкриване на извършителите на терористичните акции и групите за поддръжка и логистика около тях, която бе демонстрирана, както и нарастващият брой на предотвратените терористични атаки.

България засега остава извън обсега на атаките на Ислямска държава и Ал Кайда, които вероятно ни определят за малозначима цел. По стара традиция у нас се залага на превенцията и засилването на граничния контрол.  Благоприятно обстоятелство е, че като цяло радикалният ислям няма благоприятна почва за разпространение в страната. Неблагоприятно –  наличието на сериозни проблеми в системата ни за сигурност, не е тук мястото да ги разискваме в подробности.

За съжаление българските специални служби, които все още са запазили и пренесли в днешно време някакви бегли спомени, от „руската школа”, само губят от това, че заради обвързаностите и зависимостите на политическия ни елит в момента, са с блокирани възможности да почерпят от респектиращия опит на Русия в борбата с Ислямска държава и Ал Кайда, натрупан във военната кампания в Сирия и в битката с тероризма на собствената й територия.

За разлика от управляващите политици мнозинството от българския народ не гледа на Русия като заплаха за националната ни сигурност и радее за такава позитивна промяна в обозримо бъдеще, която да възстанови атмосферата на взаимно доверие и приятелство в отношенията между нашите два братски народа.

 

 

Поместено в: Публикации

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia