Полк. Лазар Мурджев

Полковник от запаса Лазар Мурджев – председател на Управителния съвет на Българско бюро за разследване – Екологическа безопасност и борба с обществените заплахи

БЪЛГАРСКО БЮРО ЗА РАЗСЛЕДВАНЕ

Проследявайки сложната съвкупност от обстоятелства и събития през изминалото десетилетие, ние трудно можем да обобщим или да формулираме еднозначно изводи, характеризиращи този период. Но можем категорично да заявим, че първопричината за тази многоизмерност е феноменизираната дума „тероризъм“. Тълкуването, преосмислянето, натрапването, преекспонирането, предизвикването, противостоенето на тази дума, създаде условия и предпоставки да се задълбочат процеси, които превърнаха тероризма във водещ проблем на планетата.

Непредизвестеното падане на Желязната завеса и разпадането на СССР задълбочиха всички процеси и елементи, формиращи понятието сигурност. Военните формирования на Варшавския договор както за всяка страна-членка от Източния блок, така също и като отделни звена, разполагащи с огромен потенциал от ресурс въоръжение и практически сложени извън прекия контрол на системите за сигурност (унищожени от политическата конюнктура), практически извън задачите и целите на военния блок, се възприеха от анализаторите на разузнавателните централи като потенциални военно-терористични центрове. Те можеха да организират и провеждат подривно-диверсионна дейност (това е военната и професионалната терминология, под която са се подготвяли терористи винаги и от всички национални специални и военни формирования на планетата). Те можеха да обучават, да въоръжават, да логистират мощно всеки подривен акт в света /независимо по политически, икономически, социални, религиозни и всякакви други причини и интереси /и го правеха. Правеха го и от другата страна на Желязната завеса. Всеизвестна истина е фактът; че подготвяните от САЩ и ЦРУ диверсионни формирования, действащи срещу Съветската армия в Афганистан, се превърнаха в основния стълб на тезата за тероризма – Ал-Кайда.

В протеклите и протичащи глобални процеси, свързани с коренна промяна в обществените отношения, комуникационният бум на развитие, новата социално-икономическа конюнктура, политически рамки и национални ценности, културно-религиозните многообразия, станали видими през новия век, факторите в световния гамбит се нуждаят от философия.

Философия масова, ясна, достигаща до всеки потребител на Гугъл или Уикилийкс. Тук не трябва да говорим за наука, за Маркс или за Хегел, камо ли за Бжежински. Свидетели сме на масова истерия, формираща лесно нагласи през достъпна комуникационна среда, довела до международни конференции, научни форуми и, естествено, до или чрез емблематичните терористични актове от 11 септември и насетне, до настоящата ситуация в Близкия изток и света. Глобалните и световни резултати или ефекти от тези съвременни реалности ще бъдат изследвани и проверени от историята. Те родиха понятия, като „асиметрична заплаха“ и промениха концептуално и научно доктрините за сигурност и приоритетите за отбрана. Понятия като „колективна сигурност“, „ПРО“, „въздушно пространство“ и други стратегически действия (вкл. и на територията на България) са приказни послания за бизнес-приоритети и съвременно развитие в съзнанието на обикновените, бедни данъкоплатци пред ужасната заплаха от терористични действия в техния свят, град, метро, върху тяхното спокойно, консуматорско ежедневие.

Този феномен се стовари върху българина. Сякаш неглижирахме с годините фактът с бомбената атака срещу нашия контингент в Ирак (Кербала), отнел живота на 5 млади военослужещи. Преглътнахме загубата под омазаната ни съвест, като приехме тезата, че мироопазваме или мироналагаме. Приехме и определението за атаката срещу нашия контингент – „терористичен акт“. И ако това е удобно, дали е вярно?! Защото тълкуването на този първи за България инцидент, прави страната ни съпричастна и потърпевша от феномена „тероризъм“.

Иракски граждани, на собствена територия, при фактическо състояние на война, извършват бомбена атака срещу военна част на противника, която, на всичкото отгоре е в състав от чужденци… (в случая – българи). Е, ако това е терористичен акт, какво е прецизното попадение на „умна ракета“ “въздух-земя” през въздушната шахта на подземно скривалище в Дмерия – Багдад, убило над 2000 невинни граждани и деца … ?!

Мощният медиен и научно-терминологичен обстрел на планетата, накара всички нас – държави, нации, в градове и села, всички хора да мислят и говорят, да живеят с тази нова повеля на времето.

Днес, ние също сме се събрали, може да се каже най-широкото експертно представителство в страната със своя опит, преценки, анализи и тълкувания за този феномен (естествен и изкуствено създаден), но натрапен вече и на България…и то като преки участници, потърпевши и най-важното, застрашени от „него“ – Негово Величество Тероризма.

Всяко теоретизиране по посока на акта в Бургас към момента изглежда неуместно от професионална гледна точка. Най-малкото този дебат е безкрайно закъснял! Но, предвид бъдещето и гражданското общество на България, което е силно ощетено от гледна точка на сигурност, ние сме длъжни да кажем че:

1. Всяко организирано действие, използващо средства, методи, знания и умения, прийоми, технологии застрашаващи живота на хора и предназначени за ликвидиране и увреждане на хора и унищожаване на инфраструктура и материални ценности, е пряко или косвено, но неминуемо свързано с участие на специални части или служби на държави или военно политически съюзи.

2. Целите на тези актове са насочени главно за решаване на дългосрочни задачи, извън конкретните резултати, пряко въздействие и поражения, нанесени при момента на възникването му.

3. Преките участници и извършители не познават истинските поръчители и техните цели, но дълго и последователно са подготвяни в паралелна логична среда, с конкретна мотивация, но просто като инструмент, без никаква представа за реалния резултат от своите действия и евентуални последствия.

4. Преките последствия винаги са тежки и драматични за гражданското население, което не е възможно да бъде подготвено/и неочакващо агресия/ в условията на мирно ежедневие.

5. Възможност за предвиждане и/или предотвратяване на подобни актове имат единствено разузнавателните и контраразузнавателни централи на най-могъщите сили в света, познаващи дълбоко проблемите, интересите и зависимостите на планетата, както и структурите, действащи или подготвяни в миналото за подривно-диверсионни дейности от самите тях.

6. Малките държави, като България, биват въвличани и използвани като територии, параван и/или учебни бази, като най-често субектите на подготовка са от средите на организираната престъпност или фанатизирани етнокултурни общности, създадени или овладяни от заинтересованите спецслужби.

България е тактически елиминирана, като възможен фактор, (като носител на терористична заплаха) по критерии, формулирани, примерно, като причина за инвазията в Ирак – разработен ядрен и химически    потенциал   за   терористични   атаки   срещу   цивилизационно правоимащите.

Така беше ликвидиран ресурсния военен оперативно-технически потенциал и възможностите на България за удържане на национална позиция при необходимост. Следователно България не е в състояние и не може на този етап от развитието на международните отношения да се приема като заплаха или преносителка на такава за други страни. Остава застрашеността от външния свят към нас, което също не плаши от години българския гражданин, за разлика от мутренските кавалкади и разправии, отвличанията, престъпността ударила всеки дом по селата, липсата на сигурност.

Липсата на сигурност е обединяващото усещане и национален идентичен белег за всеки българин – бич за обществото. При невъзможност да опазим българина от престъпните набези в ежедневието му, как ще го спасим от терористичните атаки, евентуално да не говорим за готовността на държавните институции и гражданството за реакции след евентуални такива. Няма да коментираме и сравняваме действията и реакциите на държавните органи и служби след атентата в Бургас. Не е нужен анализ, за да формулираме негативна позиция за сборището от министри на местопрестъплението и следствията, които биха се случили при втори, трети атентат срещу тях, или примерно в метрото на   София   и   АЕЦ   „Козлодуй“   едновременно.   Практиките   и изискванията на протоколите за сигурност при подобни инциденти по света предвиждат поведение и действия, чието отсъствие при терористичния акт в Сарасрово доказва само, че българските специални служби и държавните органи нямат понятие от това.

При липса на конкретни факти не бива да се коментира и анализира разследването. Но видяхме как небългарски служби се „справиха“ за 12 часа на наша територия, като отнесоха извън законодателството всичко по делото с взрива в Сарафово.

Какво е нужно в тази ситуация на гражданското общество и на България? Как да продължим нататък, вече пряко въвлечени и потърпевши от световния тероризъм и къде стои България във възможностите си за позиция и съпричастност към събитията след акта в Бургас ?!

Активната позиция на гражданското общество в България по отношение на сигурността отдавна е туширана и удавена в популизъм и реваншизъм, подклаждани от мощни медийни кампании, наредени от професионално и логистично немощни фигуранти – функции на могъщи интереси, прокарвани с агресивна терористична медийна политика. България и българското гражданство са жертва от много години на този медиен тероризъм. Той също е световен и ние сме свидетели на резултатите от това сриване на националната ценностна система, нравствеността и човечността, противопоставяне на множество социални групи по признаци – от партийна и етническа принадлежност до кастова и класова.

Гражданското общество в България е лишено от професионална и вярна оценка и възможност за логичност по всички важни въпроси, формиращи качеството и същността на обществените отношения. Двадесет години по отношение на сигурността то е засипвано само с хули срещу ДС до степен да спре да се интересува от всичко настоящо – пряко свързано с настоящата му сигурност. Борбата с престъпността и тероризма са идентични системи от функции, свързани с последователност и приемственост на целия оперативен потенциал от практики, методики, агентурни, технологични и превантивни дейности.

Състоянието на организираната престъпност в България е обратно пропорционална на състоянието на службите за сигурност. Голяма част от представителите на престъпни групи в България реално са в управлението на държавата.

Това е първият голям международен терористичен акт за България. Успешно проведен!

Какво е нужно на България за да не бъде мултиплицирана бургаската атака:

1. Превенция. Когато заплахата е международна, значи на ход по отношение на превенцията е външната политика. А на България са нужни политици и специални служби, които да не допускат въвличането на страната да участва срещу други държави и действия, накърняващи интереси, които биха предизвикали крайно и враждебно отношение (примерно домакинството на сирийската опозиция) и реакции към нас.

2. Мобилизиране на целия национален и експертен потенциал, включително на Гражданското общество, без разлика на партийна, социална, етническа и т.н принадлежност за систематизиране и приоритизиране; за организацията, анализа, методиката и обезпечаването на действията на държавните органи и неправителствените организации за недопускане и опазване гражданското население от терористични атаки.

3. Реализиране на системи за подготовка и реакции на населението при бедствия, аварии и терористични атаки.

4. Създаване на специализирани, регионални структури за реакция при осъществени терористични атаки (бедствия и аварии), в които да бъдат включени и организации от неправителствения сектор (включително разработването на идеята за Национална гвардия).

5. Активно медийно участие и отразяване на анализи, конференции, дебати – национално отговорно, без инсинуации и залитания по клюкарското, ефектното и изгодното. Въобще за участието и мястото на медиите в темата „тероризъм“, на България е нужна нарочна дискусия. Включително и като готовност за логистично участие при необходимост (примерно: на 11 септември в САЩ, поради отпадане на комуникационни системи, медиите изиграват важна роля в логистиката и взаимодействието на националните служби).

Ясно формулирана законодателна нормативна уредба за пълноценно, ефективно и достойно взаимодействие, както със службите на партньорските и заинтересованите държави, така също и с гражданския експертен потенциал в неправителствения сектор.

Лустрацията на голяма част от националния професионален потенциал на службите за сигурност на Р. България, постоянната им реорганизация, лобистките корпоративни интереси, липсата на законодателна база, депрофесионализацията и вливането на все повече едностранно и пазарно мотивирани служители – обвързани конюнктурно-политически, икономически и/или престъпно внедерени в структурите за сигурност, предопределиха закономерно обстановка на национална несигурност във всички сфери на обществено-политическия и социален живот на нацията.

Тежката криминогенна обстановка и организираната престъпна доминация във всички плоскости на обществения живот е част от ежедневието на гражданското общество в България. Дългият преход и бедността, неправдите и несигурността докараха българина до най-голямата мизерия на духа след Освобождението (1878 г.).

Преживяхме войните при съседите, етническото противопоставяне, мутренските взривове и саморазправи, застрахователни и банкови превъплащения, както и мощното забогатяване на новата престъпна каста на България.

Днес сме свидетели на първия акт, забъркал България в съвремения световен терористичен сценарий – един предизвестен хаос, който както всяка зима ни „свари неподготвени“! Неподготвени за новия глобален свят – светът, който сме длъжни да припознаем като „наш“.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Септември 2012г

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia