Людмил Селановски

ludmil selanovski

бивш зам.-началник на Дирекция “Международен тероризъм” в ДАНС, от Националния антитерористичен и антикриминален фронт

МЕЖДУНАРОДНИЯТ ТЕРОРИЗЪМ В БЪЛГАРИЯ, НОВИТЕ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА. ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ЗАПЛАХИТЕ

Благодаря за предоставената възможност да се върна на темата за тероризма, борбата с него и на противодействието на съвременния Международен тероризъм, особено погледнато от позициите на гражданското общество!

В последните месеци доста се поупражнявахме в медиите (като позиция на граждани). Моето твърдо убеждение е, че тези упражнения, най-вече трябва да се водят в специализираната общност, а ние с въпросите, които задаваме и доброволната помощ на гражданските ни формирования, да подпомогнем дейността на службите. Безспорно повод за всичко това е терористичния акт в Сарафово от това лято, но поводът е едно, а друго е анализът на причините довели до него, или усъвършенстване на системата за противодействие и т.н.

Това, което в миналото сме правили по разкриване на терористичната заплаха и на международните терористични организации, поради настъпилите в света промени е изключително различно от сегашното състояние. Няма я „Световна революция”, няма я ИРА, ЯЧА, „17 Ноември”, така, че това са вече спомени. За тях историци и теоретици могат да говорят и ако се възродят старите такива да търсим противодействието.

Разказването на спомени може и да не е много умно, но аз си спомням, че на един от годишните ни отчети един отговорен другар постави въпрос, защо в последните няколко години в Службата се занимаваме само с агентурата, кандидатите и делата и предложи веднъж завинаги да решим този въпрос…. Сега очевидно въпросът е решен, политическата класа разобличи агентите и като следствие от това и от службите вече трудно можем да очакваме ефективна работата с агентура, кандидати, а това е ключовият въпрос за цялостната работа и по тероризма.

Нормативна база, регламентираща дейностите по противодействие на тероризма и взаимодействието между НРС, Служба „ВИ”-МО , ДАНС, НСО, МВР и другите е толкова общо формулирана, че май не върши работа и това води и до неефективна работа по делата (затова и те като отидат в съдебната фаза – падат). Беглият преглед на структурите, които работят по терора показва, че всеки си прави каквото му хрумне, а подготовката на състава, включително и в специализираните учебни структури, почти отсъствува.

Преди повече от година т.н. Комисия  по досиетата издаде един сборник от документи, наречен „Международният тероризъм в досиетата на ДС”, поне него да го бяхме използвали. Може би за това и премиерът сподели оценката си, че в миналото е имало по-ефективно противодействие на тероризма.

Тероризмът, като социално-политическо явление и особено след 11 септември 2001 г., вече е фактор в международния живот и нито една държава не е в състояние ефективно да противодействува на този вече международен проблем самостоятелно. С очевидното задълбочаване на противоречията между бедните и богатите страни, с очевидното задълбочаване на социалната несправедливост в международен мащаб, този фактор все повече ще засяга и нашата страна – независимо от това какви определения ще му дадем ние – международен, вътрешен или какъвто и да е. Според мен важното е да направим системата си по-ефективна и да търсим ефективно международно сътрудничество и съвместна дейност по предотвратяването и проверката на данните за заплаха.

Европа е приела своята стратегия, определения и класификация и е време и ние да го направим и от там насетне да развиваме системата за противодействие.

Да се концентрираме обаче върху международния тероризъм. /Безспорно това е едно остаряло понятие, свързано най-вече с идеологическото противопоставяне преминало в историята преди повече от 20 години. В  днешния глобален свят, не само тероризмът, но и много престъпни форми се отличават с международния си характер, поради което аз считам, че използването на понятието „международен тероризъм” е спекулативно и се използува основно за да се скрием от отговорност. Оплетени в заиграването на международен и вътрешен тероризъм, ние само се оправдаваме за неефективното противодействие на тероризма. За да сме ефективни в противодействието на тероризма, а и като страна членка на ЕС и НАТО трябва да работим със съответните стандарти. Защото, когато примерно в Испания се получат данни за трафик на оръжия и взривни вещества от български екстремисти, трудно бихме могли да формулираме къде е заплахата – дали за Испания или за България, или за международната общност. (Понятието е добило гражданственост и аз считам, че то има смисъл, за обучението и подготовката на състава и във връзка с международните групи, организации и мрежи подозирани в съпричастност с тероризма.)

Това според мен е една от новите и най-отличителни черти на организацията и противодействието на тероризма в днешния свят и е основно предизвикателство за Р България.

Според оценката на ДАНС (в отчета от пролетта на 2011 г.) – цитирам: … „Международният тероризъм е ключов проблем и най-сериозна и дълготрайна заплаха за страната и региона, … Обявяването на България за легитимна цел, във връзка с активното й участие в операциите по стабилизиране на Афганистан, показва, че присъствието на българския военен контингент в този регион продължава да бъде фактор за терористична заплаха.”…. Въпреки тази официална оценка аз смятам, че

 

основната заплаха са опитите за етнизиране на вътрешнополитическия живот

 

и инспириране на етническо напрежение и опити за дезинтегриране на етническите групи от единната българска нация. В чисто теоретичен план искам да обърна внимание на релацията етнос – религия – идеология –радикализъм – екстремизъм, водещ чрез безнадежност и отчаяние към тероризма.

В днешния гробален свят и с глобализацията на политиката се стигна до стесняване сферите на дейност на малцинствените групи и повишава рисковете от увеличение на престъпленията на насилствена основа, свързани с чужденци на териториите на други държави. (Това според мен не е онзи тероризъм на старите международни терористични организации  (МТО), а конгломерат от дейности на чужденци, мигранти и вътрешни елементи.) Това постепенно води до създаване на нови по-малки и отцепнически екстремистки групи или отделни личности. Те се отличават с гъвкава и по-елементарна структура и установяване на “корпоративно сътрудничество” с местни криминални елементи и са по-трудни за детектиране като цели. С все по-широкото използване на глобалната мрежа на Интернет тези групи получават все по-широки и виртуални възможности за осъществяване на престъпна дейност, включая и в киберпространството. Това налага изключително тясно взаимодействие и координация на усилията между ДАНС и МВР и разработка на методики и признаци за детектиране на съответната активност, за всеки един от „занаятите” в МВР.  Пример в това отношение е „Ал Кайда”. Тяхното „ноу-хау” се пренася и в терористичните крила на „Хизбулла”, а предвид резултатите от т.н.”арабска пролет” можем да го очакваме в новопроявяващи се групи симпатизиращи на „Мюсюлмански братя” и др. Безспорно трябва да се готвим и за посрещане на нови миграционни вълни и бежанци, идващи от Близкия Изток и да търсим в тях проявните форми на тероризма. (За сега очакваме такива от Сирия, но не е изключено гамата да се увеличи чуствително и с други.) С особено внимание трябва да се отнасяме и към данните на руските служби, че към терористичното „ноу-хау” на „Ал Кайда” се включват и дейности като предизвикване на палежи и саботажни действия, приличащи на аварии и бедствия.

Докато говорим за гореизброените групи от Близкия изток, които в миналото познаваме, като „Мюсюлмански братя”, „Хамас”, „Палестински Ислямски Джихад”, „Генералното Командване на НФОП” или за тези на Хизбулла” и множество други, трябва да отчетем, че там традиционно сме имали история, възможности и опит. Особено внимание в противодействието на терористичната активност, обаче трябва да обърнем към групата на т.н. „рускоговорящи” – чеченци, дагестанци и др. , без да забравяме, че исторически арменците са имали своята дейност у нас.

В миналото страната ни беше ангажирана и като терен за действие на Японската Червена армия; не бива да пренебрегваме въобще активността на екстремисти и терористи от Далечния изток и тук визирам, не само ЯЧА, но и групи от Индонезия, Тайланд, Тайван и най-вече Китай.

Особено внимание с оглед терористичната заплаха считам, че трябва да обърнем и на страните от Балканския регион. В миналото беше регистрирано и се работеше по гръцките терористични групи. Сега предвид обстановката в Гърция и индикацията за екстремистки действия, би следвало да мислим и търсим заплахите и риска от подобна дейност. Считам, че тук не трябва да пренебрегваме и активността на групи от Македония, Сърбия, Албания и Автономно Косово.

В предходното изложение споменах, но тук смятам, че трябва да обърнем особено внимание на подготовката и организирането на противодействие по прояви на кибертероризъм. Нека си дадем сметка, че тук сме изключително уязвими.

От всичко досега изложено, аз смятам, че трябва да съсредоточим усилията си към разработване и въвеждане на Национален механизъм за противодействие на тероризма, в това число и на международните терористични организации, мрежи и групи, т.е за всяка една от структурите на специализираната общност да е ясно какво прави по тероризма- първо за разузнавателната общност, за ДАНС, за МВР, за следствието и т.н, та чак до това, как гражданското общество може да участвува в този механизъм. Защото поне до момента аз не познавам и не знам органа, който разработва, вменява и контролира изпълнението на задачите на тези структури.

Този въпрос нашият Форум (НААФ) поставя неколкократно и ще продължаваме. Хубаво е да се пишат стратегии/имам предвид Стратегията за  Национална сигурност/, освен слабости и пропуски, тя даже финансово не  е обезпечена. Има и Национален план за противодействие на тероризма, но той е „хартиен”. Имаме и някакви структурни звена за противодействие на тероризма, но те не отговарят на актуалните нужди и отношенията между тях не са регламентирани, като начин на работа, взаимодействието и координацията, за да работят в паралел. От друга страна в материалния наказателен закон, макар и непълно има текстове за борбата с тероризма, но от процесуална гледна точка, отсъствуват множество елементи правещи борбата с тероризма по ефективна. В този механизъм трябва да се включи и дейността на частните охранителни структури и доброволните формирования.

Това са според мен основните проблеми в противодействието на тероризма, включително и по международната компонента и те са предизвикателство за изграждане на по-ефективна система за сигурност.

 

 

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia