МАТРИЧЕН ТЕРОРИЗЪМ

getImageМолете се за Париж, молете се за Анкара, молете се за Брюксел… Продължавайте да се молите и ще продължавате да изброявате градовете от картата на Европа покосени от терористични атентати.   Сълзите ще ви свършат, но терора ще продължава.

Европа се превърна в разградена градина с множество плодове, разпръснати из нея. Няма как да очакваме, че там няма да се  настанят всички онези, които искат да берат сочните плодове без да полагат усилия за тяхното отглеждане. Няма как да вярваме, че те няма да поискат  да станат господари на тази градина и да пожелаят да наложат своите принципи и вярвания в нея, а ние, ние сме просто излишен детайл в тяхната представа за бъдещето.

Тероризма в Европа е отгледан, той е култивиран. За него може да говорим, като за един матричен тероризъм. Той е дете на погрешна политика и погрешните очаквания на обществото за рецепторните способности на всеки индивид да възприеме мултикултурализма и да прегърне демокрацията, като обществено благо, чрез което да живее в един проспериращ, мирен и споделен свят. А мултикултурализма може да се възприеме от необременени, образовани и духовно извисени личности. Само за информация споделям, че за февруари 2016 г. от всички мигранти потърсили закрила в България само 3 % имат висше образование. Мъжете са два пъти повече от жените, а една трета от тях нямат никакво образование, освен религиозно и военна подготовка. Статистиката показва също, че основаният приток на мигранти е Ирак и Афганистан. В сбор те надхвърлят 7 пъти повече лицата от Сирия, затова и тук използвам термина мигранти, а не бежанци.  Решенията на ЕС никога не са били обект на размисъл в съзнанието на екстремистите. Те просто са плодородната почва в която се отглеждат поколения екстремисти. Екстремисти, които са привидно редови граждани… с образование, с професия, с документи за самоличност на които пише „ЕС“ или такива, които се издържат с помощите на европейският данъкоплатец и всичките с неевропейска идентичност. Самосъзнанието им приема ЕС за враг, а не за приветлив, добронамерен гостоприемник, към който трябва да се подхожда с уважение и към чиито принципи трябва да се стремят.  Войната в Сирия може и да приключи скоро, но войната на тихия фронт тепърва предстои. Историята ни е показала, че след всяка голяма миграция на хора се изменя и живота на тези територии. Там се появяват нови държави, избухват войни, конфликти, умират хора. Съществуващите терористични клетки в ЕС са от ново поколение матрично създадени европейски радикалисти. Недопускането на мигранти само може да ограничи притока на нови и прясно подготвени терористични единици, преминали през военно обучение и с реален боен опит. Тяхното възпиране на границите на Европа е повече от належащо, но ситуацията с „вътрешния враг“ е съвсем различна, реална  и много опасна. Преосмисляне е нужно на политиката  за сигурност на ЕС и България, необходим е повече ред и по-малко демокрация. Демокрацията, като свобода на избор, на изразяване, на общуване, движение и групиране е опасна, когато се предоставя в ръцете на радикални елементи. А тяхната диференциация от останалите граждани и опазването на техните свободи ще е много сложен  и многопластов процес. Нужно е израстване на политиката за сигурност и на обществото. Защото общество, което не може да разпознае врага, отказва да сътрудничи на службите  или отказва да приема ограниченията, като способ за гарантиране на личната му сигурност, а знае само да рони сълзи е нищо повече от лесна плячка. А на България и остава единствено да се надява, че страната ни просто не е апетитна хапка и може би ще и се размине. Основен проблем на справянето с вътрешния враг на тихия фронт е че и в Европа и в България радикалистите имат съюзници, както сред медиите и правозащитните организации, така и сред политическите среди. Те са отлично мотивирани, организирани и финансирани. Въпреки това, европейското общество продължава да иска повече сигурност при по-висока степен на демокрация и при по-ограничени служби за сигурност. Очевидно е, че тази формула просто няма да сработи. Природата не търпи вакуум, ако ние се откажем да пазим границите и идентичността си, то други ще ни наложат своята.

Противодействието на тероризма не иска молитви, а действия. С развиването на света се развива и неговата комплексност, а респективно и неговата уязвимост. При един хипотетичен  терористичен акт в България ще е необходимо сътрудничеството на множество национални и някои международни организации, а това към днешна дата е много сложно. Това е така, защото няма изградена качествена система за съвместна реакция. Правата, задълженията и субординацията в период на остра заплаха или криза не са доизградени. Най-често тези съвместни процедури са обект на атаки в контекста на политическия хаос в страната и постоянните неефективни реформи.  Обществото ни от друга страна няма нужната подготовка. От него отсъстват чувствата на родолюбие, застъпничество, героизъм, съобразителност и съдействие на органите на реда. МРВ и ДАНС страдат от все по-усилен недостиг на средства и жива сила, а законите непрекъснато ограничават възможностите им за действие. За функционалните възможности на държавните органи играе голямо значение и непрекъснатото кадруване на политическите партии в тях. По този начин експертите се заменят от приближени на политически фигури лица.  Това от една страна намалява експертните способности на службите, а от друга демотивира наличните експерти останали на работа в тях.

Напускането на служители от системата на МВР достига до критичен минимум. Незапълнените бройки за оперативни работници в ДАНС и ДАР не вещаят нищо хубаво. Липсата на адекватно финансиране на фона на международната обстановка и разхищаването на средства в държания сектор озадачава много хора. В хода на реформирането на системата за сигурност, България се лиши от редица стратегически способности за защита на националната ни сигурност.  Страната ни се разоръжи по настояване на Турция и с благословията на НАТО, като унищожи скъпа военна техника и оръжие, намали числеността на войниците до близо 14 000, разруши гранични съоръжения, които сега трябва да изграждаме отново. И сега следвайки максимата на Наполеон „народ който не храни своя армия, скоро ще храни чужда“ парламента на Р. България взе решение да изплати до 2019 г. на Р. Турция 11 мил и 500 хил. лева. Отделна тема е до колко и как Турция се бори с тероризма и ислямският фундаментализъм.  Държавата изведе агентурната работа и дейността на информаторите, която е чисто оперативна дейност в полза на държавата в състояние да бъде разбирана, като доносничество. Политиката на децентрализация на задълженията по линия на НС, доведе до  разпръсване на различни взаимосвързани системи към различни министерства, агенции, отдели и дирекции, които трудно си сътрудничат.  Новата методика за подбор на служители в службите е несъвместима с принципите на работа на специалните служби.  Изказвания от страна на държавното ръководство, че ще се компенсира напускането на служители в МВР, чрез дислоциране на полиция по села и граници за сметка на охраняването на критична инфраструктура, като атомна централа или БНТ чрез частни охранителни фирми, а не от държавни органи е твърде  рискована. Как си представяте АЕЦ Белене без държавната охрана, пазена от селски биячи?

А ако България си мисли, че по нейните улици не се разхождат радикалисти, ако си мисли, че те нямат контакт с международните терористични групи … просто греши.

Европа отгледа поколения терористи, остави ги да се радикализират под егидата на защитата на правата на етническите и религиозните малцинства, спонсорира ги чрез дейността на международни фондации с центрове извън Европа, даде им възможността да се придвижват свободно из ЕС без да оставят следа, което  изключително затруднява оперативно-издирвателната дейност и то във време в което е нужна мигновена реакция.

България трябва да се продължава да се противопоставя на идеите страната да се превърне в своеобразна „санитарна зона“ на ЕС, която да изпълнява едностранно шенгенските разпоредби и да приема и регистрира на своята територия мигранти.  Това е  крайно рисковано по ред оперативни и тактически постановки, а в стратегически план ще доведе до значително повишаване на числеността на мюсюлманите в България, което то своя страна означава да предадем ключовете от страната в ръцете на Турция.

Мултикултурализма, глобализма, прекомерната толерантност и демокрация, граничеща с анархия така силно замъглиха съзнанието на голяма част от хората, че се стигна дотам архитектите на тероризма да плачат фалшиво над гробовете на жертвите на терора, а обществото да ги аплодира.

Поместено в: Публикации

1 Response

  1. Люба Вълчева Says:

    Много добре написано! Само гдето предизвиква размисъл и тревога за „дереджето“ в държавата ни и „светлото “ ни европейско бъдеще. Дано има повече млади хора като теб, които да виждат и назовават проблемите с истинските им имена.

    Posted on април 20th, 2016 at 23:48

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia