На Дончо Пеев – колегата, приятелят, експертът

ЗнакТой бе дипломат — пример за компетентност, за патриотизъм и всеотдайност при отстояване на националния интерес, но и за уважение и коректност към турските партньори и приятели

Отмина срещата на Владимир Путин с Реджеп Ердоган на 9 август т.г. в гръцката зала на двореца край Санкт Петербург. Преодолян бе опасен период в отношенията между Русия и Турция, която хвърли нагло предизвикателство, сваляйки руски боен самолет в чуждо-сирийско въздушно пространство. Реджеп Ердоган се извини и демонстрира желание за близост с руския си колега. Владимир Путин се държа дистанцирано. Заяви прагматично, че двустранните отношения ще се възстановяват до предходното им ниво поетапно.

Гибелта на руския военен пилот спомогна за разкриването на действителната роля на Анкара в предизвикания от Вашингтон тежък конфликт с Дамаск. Тя “обслужва“ ИДИЛ, като продава незаконно добивания от ислямистите суров петрол в Сирия през свои черноморски пристанища. Става дума за стотици милиони долари, които “захранват“ терористите. Самолетът бе свален, завръщайки се след унищожаването на ислямска автомобилна колона с петролни цистерни, движеща се по посока на турската граница.

През територията на Турция свободно преминават в двете посоки бойци на ИДИЛ, те се лекуват в турски болници. Турски бойни части се намират на сирийска територия,както в Ирак. Турска далекобойна артилерия обстрелва проправителствени сили на територията на чуждата, суверенна държава. Този спектър от тежки нарушения на международното право, в рамките на един — по същество световен конфликт, двамата президенти не засегнаха.

Не засегнаха и проблемът с мигрантите, изправил на нокти ЕС. Свръхвисоко платените бюрократи в Брюксел чакат нареждания от “лидерите“ на водещите европейски държави. Те вече показаха, че не са никакви лидери. Изчакват изборите за президент на САЩ. Агресивната стратегическа линия на Вашингтон срещу Москва едва ли ще се измени, но кой знае? Именно агресията на САЩ по света силно затруднява Брюксел и го прави съучастник в тежки авантюри с още по-тежки последици. За самата Европа, в това число!

Реджеп Ердоган умело използва ситуацията около неуспешния опит за военен преврат. Разчиства сметките си с подръжниците на Фетулла Гюлен, с военните, с цвета на турската нация, със съдии, университетски преподаватели, учители. Даже със спортисти. Разликата между Гюлен и Ердоган е, че първият се стреми да наложи господство на исляма постепенно, чрез проповедничество и просвета, а вторият няма време за губене. Желае Турция час по-скоро да стане президентска република, с неограничени пълномощия за президента, като на халиф или султан. Те са вече факт, остава да бъдат узаконени. Във всички посоки летят ултиматуми. Турция ще напусне НАТО. Турция ще скъса споразумението с ЕС за мигрантите и т.н. Натиск и рекет с една единствена цел — Анкара да се утвърди върху орбитата на регионална и стратегическа сила по нейни правила и условия — въпреки международното право, стандартите и ситуацията в самата нея.

В такива моменти се връщам към международното положение от края на “студената война“ през миналия век. Спомням си спецификата на българо-турските отношения, трудностите, които преодолявахме, за да запазим нормални отношения в рамките на ненамеса във вътрешните работи един на друг, като суверенни държави от НАТО и Варшавския договор, отстояващи своите национални интереси. И всеки път пред очите ми застава Дончо Пеев — колегата и приятелят, с когото се разделихме преди 6 години. Тази пролет той щеше да е на 80. Неговият житейски път е калейдоскоп за отношенията между Анкара и София. Където и да е работил — преподавател по турски език, преводач, дипломат, завеждащ секция “Турция“ в отдел “Балкански страни“ на МВнР в тежките 19851989 г., управляващ посолството на България в Анкара, експерт в министерството след 1989 г. — Дончо Пеев е пример за компетентност, всеотдайност за България, уважение и коректност към турските партньори и приятели, добронамереност и непоколебимост при отстояване на българската държавна позиция. За жалост — “новата“ външна политика не се вслушваше в неговите съвети.

След приключването на поредния мандат в Анкара през 1984 г., малко преди завъщането си, той се обажда по телефона на поставения под домашен арест от военната хунта президент Сюлейман Демирел, с когото се познават добре от близо 15 години.

Президентът го кани най-настоятелно в своята къща на улица “Гюниз“ в турската столица. Казва му, че ще осигури да бъде допуснат до него. Демирел сам сервира свареното кафе. В продължение на половин час двамата разговарят за настъпилия тежък период в двустранните отношения. Демирел помолил Пеев неофициално да предаде на българското държавно ръководство, че той разбира някои от причините, довели до решенията в София. Именно политиката на военната хунта е довела до това положение.

Спомен на Любомир Желев — колега на Дончо Пеев от онези години, ни разкрива нещо немислимо за днешни дни. Пак около окончателното си завръщане в София, той се сбогува с хората от близката до посолството търговска улица “Туналъ Хилми“. Спира се последователно пред познатите си продавачи на вестници, на дюнер-кебап, на сушени плодове и други най-обикновени хора. Спонтанно се събират десетки турци от улицата. Вземат единодушно решение да изберат Дончо Пеев за старейшина на махалата, на турски език — мухтар, и да напишат петиция до министерството на външните работи в Анкара, с искане то да помоли българското външно министерство да го оставят поне за още една година. За тази уникална случка на първа страница пише в. “Хюриет“.

През 1993 г., като временно управляващ посолството в Анкара Дончо Пеев е непосредствен свидетел на внезапната смърт на турския президент Тургут Йозал. Той е един от авторитетите у нас, разобличил турската провокация, че неговата кончина е в резултат на отравяне от страна на българските тайни служби, по време на коктейл за изложба на Вежди Рашидов /турският президент консумира храни и напитки, доставени единствено от турска страна/.

След “промените“ у нас българска парламентарна делегация заминава за Анкара, за среща с депутати от турския меджлис. В състава и /като преводач и експерт/ е Дончо Пеев. Когато нашата група върви по коридора към залата за разговори, насреща се задава турската, начело с председателя на турския парламент. Сред българите той разпознава единствено Дончо Пеев, с когото имат стара дружба. Хикмет Четим се втурва с отворени обятия, прегръща го и го целува. За 23 минути оживено, пред погледите на смаяните парламентаристи си казват най-важното, което се е случило след последната им среща. Ледовете на недоверие, сковали двустранните отношения през последните 56 години, са стопени буквално за секунди. Разговорите протичат в изключително приятелски дух и завършват с конкретни резултати.

В днешната напрегната ситуация, премиерът Бойко Борисов сърба попарата на своите предшественици и на нескопосаните български президенти. Но и той добави в нея някои горчиви залъци, въпреки, че се опитва да бъде гъвкав по своему. Вместо да предоставя на турците глави за отсичане, да ги използва по предназначение, за промяна на българската позиция в посока на суверенния ни държавен интерес.

Може би вече няма експерти, които да го насочват в правилната посока? Затова, когато си спомняме за силните години на българската дипломация, нека да склоним глави пред паметта на нашия колега, приятел, дипломат, офицер от българското външно-политическо разузнаване ДОНЧО ПЕЕВ!

посланик Любомир Шопов
9986002_orig

Публикувана в Сряда, 24 Август 2016

Поместено в: Публикации

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia