Доц. д-р Николай Иванов

 Николай Иванов

Доц. д-р Николай Иванов – Висше училище по застраховане и финанси

ГЛОБАЛНИ СТАНДАРТИ И НАЦИОНАЛНИ ПРАВНИ РАМКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И РАЗКРИВАНЕ НА ДЕЙСТВИЯ, НАСОЧЕНИ КЪМ ФИНАНСИРАНЕ НА ТЕРОРИЗЪМ. ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА НАЦИОНАЛНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

1. Понятие за тероризъм и финансиране на тероризъм. Глобални стандарти за противодействие.

Към момента единна дефиниция на термина “тероризъм” липсва.

Конвенцията на ООН от 1999 г. разглежда като тероризъм  всеки акт,

чиято цел е да причини, чрез смърт или тежка телесна повреда, сплашване на населението или принуждаване на правителство или международна организация да извърши или да се въздържи от някакво действие”.

Съгласно чл. 108 а, ал. 1 на българския Наказателен кодекс: “Който с цел да създаде смут и страх в населението или да заплаши, или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на неговите функции…. се наказва за тероризъм с лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а когато е причинена смърт – с лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.”

По смисъла на горепосочената конвенция финансиране на тероризъм е когато, по какъвто и да е начин, пряко или косвено, незаконно и умишлено, се събират средства с намерението  да бъдат използвани или със знанието, че те трябва да бъдат използвани, изцяло или частично за терористични дейности.

Конвенцията на ООН за противодействие на финансирането на тероризма от 1999 г. се характеризира със следните по-важни моменти:

– дефинира финансирането на тероризъм като финансиране на терористични действия, терористи и терористични организации;

– изисква страни да предприемат стъпки за предотвратяване и противодействие на финансирането на терористи, независимо дали пряко или косвено, чрез групи, които твърдят, че имат благотворителни, социални или културни цели или такива, които също се занимават с незаконни дейности като трафик на наркотици;

– ангажира подписалите и ратифицирали я страни-членки да въведат наказателна, гражданска или административна отговорност за всички действия, насочени или свързани с  финансирането на тероризма;

– изисква от страните да предприемат мерки за идентифициране, замразяване и изземване на средствата, предназначени за финансиране на терористична дейност; както и за обмен на информация  с други държави; на база случай по случай.  Банкова тайна не следва да се счита за адекватна обосновка за отказ от сътрудничество.

Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма е ратифицирана от България и е в сила от 15.05.2002 г.

Конвенцията на Съвета на Европа за превенция на тероризма от 2005 г. изисква:

– провеждане на национални политики за превенция на тероризма, основани на обмен на информация, физическа защита на лица и обекти, обучение и координация на плановете за гражданска защита;

– приемане на законови мерки за криминализиране на публичното склоняване, вербуване, обучение за терористична и подпомагащите я дейности;

– въвеждане на наказателна отговорност за юридически лица, въвлечени или използвани за терористична дейност;

задължение за разследване, съгласно местното законодателство, на лица, подозирани за терористична дейност на територията на съответната юрисдикция след получаване на информация от друга страна.

Конвенцията на Съвета на Европа за изпиране, издирване, замразяване и конфискация на облаги от престъпления и за финансирането на тероризъм от 2005 г.(Варшавска Конвенция):

– разширява обхвата на мерките срещу изпирането на пари и по отношение на противодействието на финансирането на тероризма;

– утвърждава като централни за противодействието на изпирането на пари и финансирането на тероризма националните финансово-разузнавателни звена и активния обмен на информация между тях;

– изисква съобразяване с приложимите международни стандарти, основани на 40-те и Деветте специални Препоръки на FATF;

– изисква въвеждане на наказателна отговорност за юридически лица.

Основните моменти на горепосочените конвенции се транспонират в законови регламенти за страните-членки на Европейския съюз чрез Третата Директива  за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.

Ревизираните през 2003 г. Четиридесет препоръки на Работната група за финансово действие (FATF), създадена през 1989 г. от страните на Г-7 предписват следните мерки:

– приемане на съответстващо на глобалните стандарти законодателство срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм;

– създаване на правни норми и механизми за замразяване и конфискация на средствата, предназначени за финансиране на тероризъм и на  легализираните облаги от престъпления;

– регламентиране на ефикасни механизми за международно сътрудничество и обмен на информация;

– формиране на адекватни национални институции и органи за

противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризма.

– създаване и утвърждаване на централни национални финансово-разузнавателни звена;

– изграждане и подържане на система от съответните финансови институции и посредници на системи за управление на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм;

– създаване от финансовите институции и посредници на вътрешни функционални звена за противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм;

– прилагането от кредитните и финансовите институции на програми срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм;

– базисно и ежегодно текущо обучение на служителите на кредитните и финансови институции по прилагането на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм.

Особено значение има препоръка № 13, която гласи: „Ако финансова институция се съмнява или има разумна причина да се съмнява, че паричните средства са облаги от престъпна дейност, или са свързани с финансиране на тероризъм, от нея би трябвало да се изисква, непосредствено, по силата на закон или регулация, да докладва незабавно нейните съмнения на финансово разузнавателното звено.”

FATF  е приела и девет специални препоръки срещу финансирането на тероризма, които се свеждат до следното:

– I. Ратификация и прилагане на инструментите на ООН.

– II. Криминализиране на финансирането на тероризма и свързаното с него изпиране на пари.

– III. Замразяване и конфискуване на активи на терористите.

– IV. Докладване на подозрителни операции, свързани с тероризъм.

– V. Международно сътрудничество.

– VI. Мерки за противодействие на алтернативните парични преводи.

– VII. Мерки за недопускане използването на банкови преводи за финансиране на тероризъм.

– VIII. Особено внимание и повишена бдителност към организациите с нестопанска цел.

– ІХ. Ефикасно правоприлагане с оглед недопускане на използването на пренасянето на пари в брой за целите на финансиране на тероризма.

 

2. Българският закон за мерките срещу финансиране на тероризма (ЗМФТ). Основни регламенти и възможности за неговото усъвършенстване.

 

Съгласно българския Закон за мерките срещу финансиране на тероризъм:

– „Финансиране на тероризъм“  е прякото или косвеното, незаконното и умишленото предоставяне и/или събиране на парични средства, финансови активи или друго имущество и/или предоставяне на финансови услуги с намерение те да бъдат използвани или със съзнанието, че ще бъдат използвани, изцяло или частично, за извършване на тероризъм.

–  Следва да бъдат блокирани финансовите активи и да не се предоставят финансови средства и услуги на лица, включени в специален списък на МС.

– При съмнение за финансиране на тероризъм кредитните и финансовите институции и останалите задължени по силата на Закона за мерките срещу изпирането на пари лица са длъжни да уведомяват  министъра на вътрешните работи и да докладват своето съмнение  на Държавна агенция „Национална сигурност“.

– Министърът на вътрешните работи или  председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ са оправомощени със своя заповед да спрат операция или сделка или да блокират  парични средства, финансови активи и имущества, за които има данни или основателно съмнение, че са предназначени за финансиране на тероризъм.

– Регламентира се обменът на информация от страна на МВР и ДАНС

с компетентните органи на други държави и с международни организации за предотвратяване и разкриване на действия на физически и юридически лица, насочени към финансиране на тероризма.

Възможни насоки за усъвършенстване на  Закона за мерките срещу финансиране на тероризма са следните:

– облекчаване на процедурата за актуализация и  обнародване на  утвърдения от Министерския съвет списък на лица и организации, спрямо които се прилагат мерките по ЗМФ;

– решаване на проблемите относно легитимността на списъците на физически и юридически лица, групи и организации, спрямо които се прилагат мерките срещу финансирането на тероризма, публикувани от компетентните органи на международни организации и други държави;

– прецизиране на текста относно забраната за предоставяне на финансови средства и услуги на лица, включени в  списъка на МС;

– прецизиране на текста относно правомощията на ДАНС по реда на чл. 9, ал. 3 на ЗМФТ;

– регламентиране на възможността за съставяне на актове за  установяване на нарушенията от контролните органи на ДАНС, а на наказателните постановления – от председателя на ДАНС или упълномощено от него длъжностно лице;

– отстраняване на фактическата грешка в параграф 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМФТ, третиращ органа, утвърждаващ критериите за разпознаването на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризма.

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia