Обсъждането на концепцията „Националната сигурност на България: рискове до 2020-2025 година” – 16. 04.2013 г. Министерски съвет.

DSC_0075Изказване на Юлий Георгиев, член на УС на Национална асоциация Сигурност” на обсъждането на концепцията „Националната сигурност на България: рискове до 2020-2025 година” – 16. 04.2013 г. Министерски съвет.

Представената ни за обсъждане концепция „Национална сигурност на България: рискове за 2020-2025 година” си е поставила много амбициозна цел да въведе в публичната сфера на България едно ново схващане за „риска” и рисково общество”. Мога да поздравя колегите, участвали в това изследване за смелостта и за поетия от тях риск, казвам го в добрия смисъл на думата, да направят изследване в тази област.

Разглежданата проблематика ми е особено близка поради дългогодишната ми работа в службите за сигурност и творческите и преподавателски ми интереси към управлението на риска в сферата на националната сигурност през последните 8-10 години. Позволявам си малко нескромно да отбележа факта, че през ноември м.г. издателство „Изток-Запад” пусна на книжния пазар книгата ми „Управление на риска в сигурността”, която разглежда същата проблематика, но фокусирана предимно върху „твърдите” аспекти на националната сигурност. За разлика от авторите на концепцията, които очевидно дават предимство на „меките”, цивилните, невоенни аспекти на националната сигурност. За това дали одобрявам или не одобрявам този подход ще стане дума след малко.

Няма да правя пространен анализ на концепцията. В нея виждам много интересни неща, но и заедно с това имам и някои критични бележки. Ще се постарая да съм максимално обективен. Не мога да скрия, например, удовлетворението си от факта, че с авторите разсъждаваме в много отношения по един и същ начин, въпреки, че имаме известно разминаване на концептуално ниво.

Какви достойнства констатирах в концепцията:

1. За хората от непосредствената практика ще бъде от голяма полза да възприемат разбирането на авторите за риска и управлението на риска в сферата на националната сигурност, което ще ги подпомогне при анализа на събитията, явленията и процесите и особено при идентифицирането на рисковете и заплахите за националната сигурност, които те формират. Ще им е полезно да вникнат по-задълбочено, например, в тезата, че рискът трябва да се възприема и като рисков фактор, и естествено обратното – рисковият фактор като риск. Това е едно ново разбиране, една модерна постановка на теорията на риска. Тя подчертава уникалността на тази теория, нейната квантовост, метафорично казано. Рисковият фактор наистина, може и трябва да се разглежда както като елемент на структурата на риска, така и като риск, намиращ се в постоянна връзка с други рискове, рискови фактори, сфери или области.. Съвсем реална е и вероятността той да се развие при определени условия и обстоятелства до мащабите на една цяла сфера и да постави в рискови условия останалите обществени сфери. Тук сме в пълно съгласие. Това разбиране е от голямо значение, то стимулира работещите непосредствено в областта на сигурността към по-задълбочен анализ на процесите в сложната среда за сигурност. Мога да изразя своите адмирации към екипа за това виждане.

  1. Поздравявам екипа и за смелостта да разглеждат и оценяват такъв негативен за нас сценарии като евентуалния разпад на Европейския съюз.
  2. Много интересни и нетрадиционни наблюдения и заключения се съдържат и в категоризацията и анализа им на редовете от рискове и анализа на отделните рискове, както и в предложените от тях схеми за реакция на риска.

Същевременно обаче, не мога да отмина и някои пропуски и недостатъци в концепцията, а именно:

  1. Необясним за мен е стремежът на авторите, който долових, да се разграничат от такъв важен за националната сигурност документ какъвто е Стратегията за националната сигурност на Република България, при положение, че в разработката им има текстове, които биха могли да я обогатят и конкретизират, от което тя наистина се нуждае. Не разбирам защо им трябва да се позовават в концепцията си на Стратегията на Великобритания, когато си имаме наша стратегия за национална сигурност?!…
  2. Прави впечатление, че авторите са възприели един едностранчив подход към националната сигурност. Не съм убеден, че понятието „национална сигурност” може да се разглежда само във вътрешен контекст и то в  ограничен съдържателен смисъл – само като защита на конституционния ред. Заедно с това намирам за изцяло погрешно подценяването на военнополитическите и въобще външните аспекти на националната сигурност за сметка на вътрешните. Не мисля, че това е израз на модерност, напротив мога да кажа, че това е големият недостатък на представената ни концепция. Съвременната парадигма на сигурността не е в синхрон с един такъв подход. Той е също толкова контрапродуктивен, колкото и ако националната сигурност се разглежда само като функция на системата за сигурност без връзка с останалите обществени системи. Независимо от промените в света военнополитическите аспекти продължават да бъдат основополагащи за националната сигурност, което в никакъв случай не отрича зависимостта им от състоянието на икономиката, технологиите, ресурсите и т.н. Външната и вътрешната среда, респективно външната и вътрешната сигурност и политиките, които ги регулират също непрекъснато си взаимодействат и се припокриват, което е утвърдена тенденция в сферата на сигурността във времето на глобализацията.
  3. 3.   Струва ми се, че сериозен пропуск на авторския колектив е допуснатото подценяване на ролята и значението на системата за сигурност и нейните институции в управлението на рисковете и заплахите за националната ни сигурност. А те имат изключително значима, бих казал даже централна роля в това отношение. В това в основни линии се състои вменената им от Конституцията и законодателството в областта на сигурността отговорност към обществото. Въпросът има и друга страна. По състоянието на системата ни за сигурност може да се съди за способностите на обществото ни да се справя с рисковете и заплахите за националната сигурност. Недоброто състояние на тази система, на институциите за сигурност, които я съставляват, формира, генерира, съществени рискове за националната ни сигурност, независимо от това дали го признаваме или не. В този смисъл системата за сигурност може да се изяви и като значим рисков фактор, в момента, в който армията и спецслужбите станат недостатъчно ефективни в резултат на неправилна политика или се редуцират под приемливия за тях и обществото ни праг на критичен минимум. Затова мисля, че изследването щеше само да спечели и да подчертае своите достойнства, ако в него бяха  намерили водещо място анализа и прогнозата на състоянието на системата ни за сигурност.
  4. Според колегите, автори на разработката, политиките за национална сигурност целят осигуряване на стабилност на основните институции, съхранение на техния капацитет за функциониране и избягване на значителен обществен срив и безпорядък. Мисля, че това е само една от целите на тези политики, но общо взето възприемам виждането им. Същевременно в общите препоръки 6.3, т.1, те препоръчват по радикален начин тези политики да се откъснат от концепциите, свързани с представата за външен враг, военен потенциал и защита на територията. Не разбирам напълно тази теза, звучи ми прекалено пацифистки и нереалистично. Естествено възникна въпросът: Защо тогава са ни необходими армия, разузнаване и контраразузнаване., като разсъждаваме така? НАТО ще поеме на аутсорсинг функциите по гарантиране на външната ни сигурност и ние ще се занимаваме само с вътрешните си проблеми, защото виждате ли, сме малка държава, бедни, ресурсно неосигурени. Такива нюанси се долавят на няколко места в концепцията. За мен това е крайно несъстоятелна теза, зад която прозира нещо като понижено национално самочувствие. За сведение на авторите трябва да отбележа, че с понятието „враг” нашите служби за сигурност и въоръжените ни сили се разделиха още през 1990 година и от тогава насам използват понятието „противник”, така че няма от какво да се разграничаваме. Освен това, също трябва да напомня, че вътрешната ни сигурност не се изчерпва само със защитата на конституционния ред и между тези две понятия няма пълно равенство, по-скоро второто е част от първото. Вътрешната сигурност трябва да се разбира като съвкупност от дейности за защита на националната сигурност от посегателства, насочени срещу основните права и свободи на гражданите, демократичното функциониране на държавата и гражданските институции и конституционния ред. В този смисъл елемент на вътрешната сигурност е и опазването на обществения ред и борбата с престъпността. Трябва да се има предвид и още нещо. Освен защитата на конституционния ред, във вътрешната сигурност се включва и противодействието на международния тероризъм, както и на политическия, етнически и религиозен екстремизъм и други дейности и прояви, които в една или друга степен са повлияни или формирани под влияние и дори във взаимодействие с външни източници на риск и рискови фактори, в т.ч. военни, политически, разузнавателни, религиозни, криминални, терористични и др., и тези противоправни дейности и действия не могат да се разглеждат като изолиран вътрешен проблем на националната ни сигурност. Още един аргумент, че е неправилно да се подценяват рисковете и заплахите и рисковите военнополитически фактори, формирани във външната среда за сигурност.
  5. Похвалих авторите за смелостта им да разглеждат и такъв сценарий, при който би могло да се стигне до разпад на ЕС., но не мога да не отбележа и някой техни пропуски именно в този контекст. Допустимо е да приемем, че евентуалният разпад на ЕС ще промени съществено външната ни и вътрешна среда за сигурност и ще повлияя върху обществената ни система и стабилността на институциите и управлението на страната. При такъв развой на събитията ще възникнат сериозни трусове в държавата, ще се формират нови рискове и заплахи, отразяването на които неминуемо ще изиска нова роля и по-голяма отговорност на разузнаването, армията, дипломацията, които въпреки това са подценени в концепцията. Един прецизен стратегически анализ по този въпрос същевременно не би пропуснал да разгледа и възможността за излизането ни или изваждането ни от НАТО, примерно, като свързан риск, вследствие на разпада на ЕС, поради пренареждане на геополитическите реалности или непълноценност и неефективност на институциите ни за сигурност, или по някакви други причини. Тази вероятност би имала същите вредни ефекти като разпада на ЕС, но не е подложена на анализ, въпреки, че би могла също да предизвика имплозия на институциите и разклащането на държавността, което в концепцията се дефинира като мегариск за националната ни сигурност. Казвам го за да подчертая още веднъж важността на външните рискове за националната ни сигурност и тяхната взаимовръзка с вътрешните рискове и заплахи, стабилността и сигурността на държавата.
  6. „Превантивната политика, се твърди в концепцията, е привилегия на богатите и състоятелни държави. България е най-бедната страна в ЕС и едва ли в обозримо бъдеще ще промени значително това си положение. При това условие разгръщане на политики по редукция на рискове не е реалистично, тъй като отсъстват ресурси, които да го осигуряват”. Не мога да се съглася безусловно с подобно твърдение. Всеки проблем има своето решение. Зависи къде го търсим и на какво разчитаме. Но едва ли ще успеем, ако абсолютизираме материалното и подценяваме човешкия фактор. Нацията ни има изключителни съпротивителни сили. В това отношение имаме богат исторически опит и традиции, можем спокойно да им се доверим, защото в противен случай рискуваме да изпадаме в неоправдан песимизъм.

С това завършвам, благодаря за вниманието.

 

Поместено в: Публикации

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia