Ген.майор Петко Ангелов

CSC_0117

председател на Национална асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана

РОЛЯТА НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ  В БОРБАТА СРЕЩУ ТЕРОРИЗМА

Темата за тероризма е известна и често коментирана. Казват, че тероризмът е новото лице на войната. Но той по-скоро е едно от лицата. За него, особено след разрушаването на кулите-близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., пишат много и най-различни хора у нас и в чужбина. При споменаване на думата „терорист” болшинството по света и у нас си представят фанатици ислямисти или екстремисти, както и самоубийствени атентати. За щастие масов терор засега няма, въпреки че не са малко кандидатите, които са готови да приемат смъртта за своите убеждения или за това, което са им внушили. Масовият терор не е проста работа – изисква ресурси, организация, големи усилия и много подготовка. И все пак тероризмът ще бъде все по-опасно явление.

Глобализацията в световен мащаб, мобилността, съвременните технологии и комуникации са в полза и на терористите – те също са по-мобилни, повече са потенциалните обекти, възможностите за отдалечена мотивация и манипулация, за управление в реално време. Увеличават се страхът и чувството за уязвимост, особено от опасността за човешки жертви.

Безпрецедентно нарасналите мащаби на международния тероризъм през последното десетилетие поставиха пред голяма част от страните в света необходимостта от разработването на национални антитерористични системи. Те представляват комплекс от: законодателна основа, дейности на държавните органи, неправителствените организации (НПО), институтите на гражданското общество (ГО) и мероприятия за противодействие на терористичната заплаха и минимизиране на риска от терактове.

Международната практика в момента е такава, че дейностите по противодействието  на тероризма се водят предимно директивно – тоест, основните решения се приемат на най-високо държавно ниво и след това се реализират, оказвайки влияние на ГО. Но в последно време се забелязват тенденции на разширяване ролята на ГО в структурата на антитерористичната дейност. Сега ГО е не само обект на въздействие за държавните институции, СМИ и НПО, но и субект, подпомагащ поддържането на обществения ред и по такъв начин повишава ефективността на превантивните антитерористични мерки.

По този начин можем да говорим за две позиции на ГО – първа: като обект за защита от страна на държавата (пасивна позиция) и втора: като субект и участник в антитерористичната дейност (активна позиция).

През декември 2003 г. Европейският съюз прие европейската стратегия за сигурност, която се отнася до външното измерение на сигурността в Европа. През февруари 2010 г., по време на шестмесечното председателство на Испания, Съветът допълни тази стратегия, като прие стратегия за вътрешна сигурност. Тази стратегия беше одобрена от Европейския съвет на заседанието му от 25-26 март 2010 г. В нея се демонстрира твърда ангажираност към продължаване на напредъка в областта на правосъдието, свободата и сигурността чрез европейски модел за сигурност, който се сблъсква със следните предизвикателства:

  • · защита на правата и свободите;
  • · подобряване на сътрудничеството и солидарността между държавите-членки;
  • · противодействие на причините за несигурността, а не само на последиците от нея;
  • · отдаване на приоритет на превенцията и изпреварващите действия;
  • · приобщаване на всички сектори, имащи отношение към защитата на гражданите (политически, икономически, социални и др.);
  • · информиране на гражданите относно политиките за сигурност; и накрая,
  • · отчитане на взаимозависимостта между вътрешна и външна сигурност при следването на подход за „глобална сигурност“ с трети държави.

Бяха създадени агенции на ЕС, като:

  • · Европол, чиято основна цел е да събира и обменя информация и да улеснява сътрудничеството между правоприлагащите органи в борбата им срещу организираната престъпност и тероризма;
  • · Евроюст, която е двигател на сътрудничеството между съдебните органи и подобрява тяхната ефективност;
  • · Frontex, която управлява оперативното сътрудничество по външните граници.
  • · ЕС създаде също функцията координатор за борба с тероризма;
  • · Бяха разработени механизми за оценка на ефективността на координацията и действията на ЕС.
  • · Бяха създадени също други органи и мрежи в областта на обучението, наркотиците, превенцията на престъпността, корупцията и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси.

Една от основните цели на стратегията за вътрешна сигурност на ЕС са превенцията и изпреварващите действия по отношение на престъпността и смекчаването на потенциалните последици от тях, действия основани на проактивен подход с ръководна роля на разузнавателната информация и осигуряването на доказателствата, необходими за съдебното преследване.

Политиките в областта на сигурността, особено свързаните с превенция, трябва да почиват на широк подход, който обхваща не само правоприлагащите институции, но и институции и професионалисти на национално и местно равнище. Ето защо следва да се потърси сътрудничеството с други сектори на ГО, като частни охранителни фирми (ЧОФ), НПО, училища, университети и други учебни заведения, за да могат младите хора да бъдат защитени и да бъдат предпазени от навлизане в средите на престъпността.

В така наречените «Барселонски препоръки», приети на неформално работно съвещание в Барселона за ролята на ГО в предотвратяването на тероризма (14-16.03.2007 г.), организирано от Бюрото на ОССЕ (Организация за сигурност и сътрудничество в Европа) съвместно с Изследователския център за международни отношения и развитие(CIDOB), към държавите-участнички в ОССЕ се отправят и следните послания:

– Да не се допуска използването на ГО за политически цели и събиране на разузнавателни данни;

– С ГО да се изгражда действително партньорство, като се използват знанията и опита на ГО;

– Да се провеждат редовни учебни програми и тренинги по културно-историческото многообразие и правата на човека за служителите на правоохранителните органи с вътрешни сили и съвместно с ГО;

–  В нормативните документи да се преразгледа използването на неточното и юридически неиздъжано понятие „екстремизъм”;

– Да се използват възможностите на Бюрото на ОССЕ за оказване на техническа помощ и знанията и опита  на независимите НПО за преразглеждането на законодателството, а така също при разработката на антитерористични стратегии и закони;

– Редовно да се прави оценка на ефективността и резултативността на антитерористичните политики и практики, както с вътрешни сили, така и чрез консултации с представителите на  ГО и независими експерти.

Препоръки към ГО (някои измежду многото):

  • · Да засили статистическата дейност и мониторинга и да води с държавата открит, основан на реални факти, диалог за ефективността на антитерористичните мерки; да подлага на критичен анализ разходите за тях, като отправя съответните запитвания;
  • · Да създава конструктивни взаимоотношение със СМИ и индустрията за развлечения за осигуряване достоверност на информацията, оспорване на негативни или небалансирани представяния на различните групи в обществото и провеждане на публични дискусии по въпросите на сигурността на обществото и правата на човека;
  • · Да води разяснителна работа в средите на целеви аудитории, включително и в държавата като цяло, в следните посоки: по използваната терминология и предлаганите определения на тероризма, особено потенциалната противоречивост на тези определения със свободата на обединяване и изразяването на мнения; сферата на приложение на различните правни системи включително международното хуманитарно право, международните стандарти в областта на правата на човека и вътрешното право; важността от строго и последователно спазване на международните стандарти в областта на осигуряване на справедлив съд  и защита от незаконно задържане.

Ето защо при оценяване ролята на ГО и НПО в борбата с тероризма трябва да бъде прилаган следният тезис: „Силна държава – силно гражданско общество!”.  И обратно.

В Република България  са два основните документа на национално ниво, в които са разработени конкретни мероприятия за противодействие на тероризма. Това са:

– План за управление при кризи вследствие на терористична дейност  (Планът е утвърден с Решение на МС № 572/02.09.2008 г.), разработен  в изпълнение на изискванията на  чл. 10, т. 8 от Закона за управление при кризи – Отменен с § 2, т. 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България – ДВ, бр. 35 от 12 май 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.

– Национален план за противодействие на тероризма (приет с Решение № 745 на МС от 26.11.2008 г.) – разработен в съответствие с приетите  основополагащи международни  документи  в  сферата  на  противодействието  на  тероризма (Глобална стратегия и План за действие на ООН; Стратегия  и  План  за  действие  на  Европейския  съюз  за  борба  с тероризма;   Стратегия  и  План  за  действие  на  Европейския  съюз  против радикализацията и набиране на терористи; Инициативи  и  директиви  на  Съвета  на  Европейския  съюз  и  на Европейската  комисия,  касаещи  противодействие  на  финансирането  на тероризма, сигурността на експлозивите, защитата на европейската критична инфраструктура и др.).

В плана за управление при кризи вследствие на терористична дейност  (Планът е утвърден с РМС № 572/02.09.2008 г.)  са посочени рисковите  фактори,  определящи  терористичната  заплаха за България.

В Националния план за противодействие на тероризма (приет с Решение № 745 на МС от 26.11.2008 г.) са развити 5 вида мерки за сигурност:

1) организационни;

2) оперативни;

3) охранителни;

4) контрол на оръжията, взривните вещества, изделията и технологиите с

двойна употреба и

5) Информационни и ресурсни.

 

На 26 юли 2012 г. КСНС  към президента поиска изпълнителната власт да направи нов анализ на системата ни за сигурност и на причините, довели до атентата в Бургас. На базата на тази информация правителството трябва да предложи реформи в специализираните служби и в реакциите им при противодействие на тероризма. Иначе, президентът оцени положително свършеното от службите до момента.

Както пише и Анна Заркова (Пробитата сигурност   http://m.trud.bg/Article.aspx?Id=1486995 01.08.2012 14:52 ) – По всяка от тях са дадени указания и са поставени задачи с отговорник и срок  „постоянен.“

И в двата основни документа на РБ за противодействие на терроризма, практически не се споменава и дума за гражданско общество и за НПО.

Тероризмът по своята същност е метод за водене на психологическа война, която има за цел разрушаване основите на обществото, като демонстрира слабостта и неспособността на властите да се справят със ситуацията, с предотвратяването, неутрализирането и разкриването на теракта и по този начин се разрушава сътрудничеството между властите и ГО.

Терактът в Бургас не е насочен само към Израел и израелските граждани, пребиваващи в България, той търси, намира и показва най-слабото звено в системата за предотвратяване и защита от терроризма.

Мишените са граждански лица и обекти (уязвими цели; все по-трудни за терористите са правителствени учреждения и други обекти от значение за националната сигурност), независимо че стремежът е въздействие върху законни властови органи (за да бъде променена тяхната политика или за да бъдат постигнати определени искания). Битката отдавна се прехвърли от държавно на ниво обикновени граждани с използването (или заплаха за използване) на физическо/психическо насилие.

Уязвимите цели са леснодостъпни и предпочитани за терористични атаки (такава е тенденцията) не само поради подценяване на заплахите, недостатъчно осигуряване на безопасност и липса на компетентност, но и поради:

  • · голямото число потенциални мишени при уязвимите цели, които е много трудно да бъдат защитени; абсолютна сигурност на практика е невъзможна (но информираността и готовността за действие в критични ситиации не са химера, а необходимост);
  • · не изискват големи инвестиции и сложни планове и организация, голям брой хора и мощни взривни устройства; такъв терористичен акт може да бъде извършен от един човек или малка група (доказателство са терористичните актове на летище Сарафово и летище Домодедово през настоящата година, Лондонското метро през 2005 г. и др.); просто и евтино, но с ужасяващ и голям пропаганден ефект (е, много по-малка е зрелищността на атаката, но какво от това).

От друга страна един конфликт, който е предпоставка за терористична дейност, прераства в самостимулиращ се процес на терор и необходимо условие за съществуването на определени организации/групи или политики.

Следва да добавим и тактиката, свързана с разбирането, че група, която не е нужно да съществува след извършване на терористичен акт, практически е неуловима. Същото се отнася и до отделни лица, мотивирани или повлияни не само от религиозни подбуди, но и облъчени от различни източници, особено в интернет пространството (това още повече увеличава апетита към уязвими цели). При такива реалности никоя специална служба не е в състояние да получи предварителна обективна информация за конкретен терористичен акт. Затова гражданите трябва да са информирани и подготвени.

Профилът на тероризма е динамичен резултат на комбинация от различни фактори (както твърдят болшинството изследователи) – исторически, политически, социални, културни, религиозни, идеологически, икономически и психологически. На въпроса за мотивацията за терористична дейност се отговаря много трудно. Защо някои групи или индивиди избират пътя на тероризма, а други, при сходни условия и обстоятелства, не правят този избор?

Тероризмът се разглежда по света най-малко от три ракурса:

1. Научно-изследователски, при който се търсят обективните първопричини/условия, които предизвикват терористична нагласа и съществуването на терористични групи, както и условията, които благоприятстват извършването на терористична дейност. Разбираемо е, че този ракурс е на изследователи от научните среди.

2. Практически, при който тероризмът изначално се разглежда като незаконни действия на екстремисти и фанатици, при игнориране на обективните първопричини. Това е ракурсът на правоохранителните органи, военните и други правителствени служби. Акцентът тук е върху предварителния умисъл за физическо и/или психологическо насилие, политическата мотивация, насочеността срещу лица и обекти, които не могат да се защитят с реципрочни действия, принадлежността към тайни вътрешни организации/групи или към външни такива.

3. Критически ракурс, в който горните два се преплитат. Тук не се игнорира държавният тероризъм, критикува се внушението, че тероризмът е опит на враговете на западната демокрация да я дестабилизират и да подкопаят нейните ценности.

Терористичните актове са нереалистични от гледна точка реализацията на заявените политически цели. Насилието или заплахата с насилие по отношение на граждански обекти са послания към определени институции, в които се съдържат искания за удовлетворяване на определени условия на тези, които стоят зад непосредствените извършители. Именно тук е разграничението между тероризма от една страна и от друга – войната и криминалната престъпност.

Когато говорим за 11 септември 2001 г., не трябва да забравяме атентатите преди и след тази дата. Например: 1-3 септември 2004 г. в Беслан (Северна Осетия, Русия), когато и където загинаха 318 заложника, 186 от които (много повече от половината) – деца. Да не забравяме и България – гара Буново и летище Сарафово.

Ще се намери ли човек в България, който да отговори положително на въпроса: Надеждно ли в днешно време са защитени от терористични заплахи, например, децата у нас? С критерий „най-ниска цена” при обществените поръчки за охрана на училища и детски заведения или с премахването на физическата охрана, с безхаберие и безотговорност, едва ли, но това е тема за допълнителна дискусия. Преди началото на всяка учебна година, органите на полицията извършват охранителни обследвания на учебните заведения (дано не се изразяват само в подписани протоколи), но кой ще извърши оценка на риска и кой ще го управлява?

Това беше мотивът на Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана (НАФТСО) да обяви инициативата „Помисли за моята сигурност”, която беше подкрепена от Столична община. Повече информация има на интернет страницата на асоциацията.

Акцентираме на ролята на два фактора по отношение на тероризма:

1. На средствата за масово осведомяване (СМО), които са „усилвател на страха”, като спомагат за преследваното от терористите психологическо въздействие (което надхвърля мащабите на непосредствения терористичен акт) и формира психологията „на жертвите”.

СМО са един от основните механизми за разпространяване на идеите и стратегиите на антитероризма сред широката общественост, които отделят особено внимание на съобщенията и проблемите свързани с терактове. СМО биха могли да станат действено средство в борбата с тероризма в съвременните условия, но сложността се състои в това, че те от една страна със своите действия и публикации засилват паниката и страха у хората и само при много професионално и грамотно представяне на ситуацията могат да служат като средство за предотвратяването на терактове. Именно и затова в някои страни са въведени дори и законодателни ограничения при представянето на отделни аспекти на екстремистки прояви.

Пример – в САЩ от 10 години действа Федерален Закон «за управление на информационната сигурност» (Federal Information Security Management Act),      който забранява  разпостраняването на противодържавни  идеи,  към  които се отнасят  и  непроверени  данни за терористични  актове,  заплахи за   националната сигурност,  изкривяване на   официалната позиция на властите по отношение на ставащите събития.  Израел е избрал  друг  модел –  призовава  към  социална  и  морална отговорност на  СМО  като не налага ограничения на тяхната дейност (освен в случаите на разгласяване на държавна тайна и нарушаване на други правни норми).

Но трябва да кажем, че официалната позиция на властите и сведения за конкретните събития се предоставят своевременно на СМО и еднозначно (не като у нас – различни длъжностни лица, различни оценки и разнобой – недопустимо!). Но проблемите остават – интернет! Тук информацията от „непроверени източници” изпреварва официалните позиции.

От  2002-2003 г. бавно, но сигурно в САЩ се активизират контратерористичните мероприятия на  властите именно «на нивото на  тревата», т.е. чрез неправителствените организации и частни фондове, създадени за  борба с тероризма. Във ФБР има специален отдел за диалог с ГО и НПО (активно работи неговият сайт).

2. Вторият фактор – частните структури за сигурност у нас, които на практика засега са пренебрегвани от публичната власт (на практика – да, на думи – не!), но много от които имат потенциал за отговорна и полезна профилактична дейност. Разкриването на терорист/и е трудно, но възможно – ако вниманието на охранителите, а и на гражданите, се насочва не към въпроса „Кой?”, а „От какво?”, „Кого?” и „Как?”, тоест към:

  • · признаците, които могат да бъдат свързани с подготовката на терористичен акт;
  • · поведението и необходимите действия при осъществяване на терористичен акт.

Какво конкретно би могло да се направи в това направление?

– Моделиране на реалните опасности и заплахи за типичните обекти на критичната инфраструктура – разработка на типови инструкции или методически указания за организацията и действията на охранителен състав за предотвратяване на терактове и при възникване на кризисни ситуации (у нас все още няма приета трайна практика за категоризация и степенуване на обектите по важност/критичност – политическа, икономическа, отбранителна, социална, места на масови струпвания на граждани);

– Държавните структури, свързани с изпълнението на мерките по националния план за противодействие на тероризма не следва да се ограничават само с изпълнението на контролни функции; нужни са и методически функции по отношение на частната охранителна дейност (ЧОД), но за това са необходими експертност и компетентност, т.е. налага се обучение на самите контролни органи (пример – как се проверява изпълнението на  изискванията за наличните документи на охранявания обект по Закона за ЧОД – „има/няма”);

– Единодействие между ЧОФ и контролните/държавните органи за промяна на нормативните документи – за сега подкрепата е само на думи – затова няма съществени промени в решаването на нормативните препятствия; нормативно уреждане статута на мениджърите по корпоративна сигурност,  детективската дейност; лицензиране на охранителите – единни критерии за лицензиране; усъвършенстване на процедурите за лицензиране на охранителните фирми;

– Взаимодействие на контролните и охранителните структури в информационно-аналитичната област – на практика взаимодействието е еднопосочно – МВР търси информация (видеозаписи например) от ЧОФ, пуска по някое окръжно до ЧОФ за засилване на вниманието по празници или други обществени събития, но никога не дава информация на ЧОФ за конкретната оперативна обстановка; нужни са конкретни форми и условия за обмен на информация по конкретни лица, фирми, факти;

– Организиране на  обществени мероприятия (конференции, „кръгли

маси“, семинари и др.) с участието на представители на правоохранителните органи, специалните служби, общините;

– Обмисляне на възможности и условия за привличане на охранителните фирми и техните реагиращи мобилни екипи в кризисни ситуации за наблюдение на ситуацията в жилищните квартали;

– Използване възможностите на частните фирми за разработка, производство и доставка на специализирано оборудване и технически средства за откриване на оръжие, взривни вещества (ВВ), наблюдение на ГКПП и други типични/критични обекти на масово присъствие на лица, застрашени от евентуални терористични актове.

И да завършим с изданието на „Ал-Кайда” на английски език – списание „Инспайър” („Inspire”). В него последователно се внушава, че привържениците на „джихад”, които живеят в Европа и Америка, следва да провеждат терористични атаки там („в сърцето на неверниците”), а не да посещават Йемен или Пакистан и да привличат вниманието на специалните служби. Списанието има раздел, предназначен за обучение на терористи без да е необходимо те да пребивават в тренировъчни лагери. Изданието призовава за провеждане на самостоятелни атаки, без координация с други терористи.

Естествено „единаците” и малките изолирани групи не се ограничават с опити за терор само на територията на САЩ и са все по-сериозен проблем за правоохранителните органи и специалните служби в много държави (включително в Европа), както и за техните граждани.

Крайно време е да излезем от схемата само държавните и общинските структури да носят монополна отговорност за осигуряване на безопасността на гражданите и обществото. Така както държавата не е вече единственият гарант за неприкосновеността на имуществото на гражданите, така и защитата от заплахите на тероризма следва да станат общо дело на държавата  и нейните граждани („Спасение утопающих – дело рук самих утопающих”).

Отговорността за безопасността на гражданите и обществото е на държавата, но тя сама не може да я гарантира.

 

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia