Ген.майор Пламен Студенков

Студенков

генерал-майор от резерва, бивш директор на Служба “Военна информация” – МО

ОПИТЪТ НА САЩ, ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, НАТО, ЕС И РУСИЯ В БОРБАТА С ТЕРОРИЗМА

Предполагам, че няма да изненадам никого с констатацията, че националните стратегии за контратероризъм  отговарят изцяло на националните интереси и приоритети на съответната държава, в зависимост от оценката за степента на заплаха и конкретния източник. Прави впечатление обаче конкретната практическа насоченост и съпровождането им със също толкова конкретни планове за действие. В коалиционните стратегии се наблюдава влиянието на съответната държава с най-голямо влияние и тежест – за НАТО- САЩ, и за ЕС-Великобритания.

Освен това искам да направя едно уточнение, че както в националните, така и в коалиционните стратегии много внимателно се борави с понятията „терористични групировки” и „терористи”.  По-скоро се говори за милиции, бунтовнически, съпротивителни или враждебни групировки. Причината за това са законовите ограничения при използването на военна сила. При нас използването на тези понятия е доста по-свободно.

Като основна заплаха е посочена Ал-Кайда и свързани с нея съпротивителни групировки, изповядващи същата идеология.

Поради ограниченото време и доста по-познатата проблематика няма да се спирам върху Стратегическата концепция на НАТО.

Контратерористичната стратегия на САЩ от юни 2011 г. е със срок на действие от 2,5 години. Основна нейна същност във външен аспект, отразяваща вижданията на администрацията на президента Обама е борбата с  враждебни и терористични групировки чрез нанасянето на прецизни удари от въздуха чрез безпилотни летателни апарати и действия на силите за специални операции. Особен интерес, поне за мен, представлява една постановка от преамбюла на концепцията, където се казва, че ”всяка подобна стратегия е толкова ефективна, колкото ефективно са ангажирани хората с нейното прилагане”.

Според изявление на съветника на президента Обама по въпросите на контратероризма  и вътрешната сигурност Джон Бренан от юни 2011 г. (който през юли т.г. посети и нашата столица), стратегията на Ал-Кайда е да въвлече САЩ в дългосрочни, скъпоструващи войни, които да ги изтощят финансово и да възпламенят масови антиамерикански настроения.

В отговор на това, при заплаха за американската нация САЩ не винаги биха използвали широкомащабна военна сила и развръщане на крупна групировка,  а нанасянето на прецизни, “хирургически” удари по съпротивителните и терористичните групировки.

В резултат на приложението на тази стратегия на терена бяха ликвидирани лидери на редица групировки по протежението на афганистано-пакистанската граница, в т.ч. и Бин Ладен на 02.05.2011 г.

Според САЩ все по-остра става терористичната заплаха от инфилтрирането  на Ал-Кайда в Сомалия и особено в Йемен, който е на път да надмине Афганистан. Американската администрация е твърдо решена и на територията на тези държави да прилага стратегията

(впрочем  през нощта на 23 октомври 4 самолета са нанесли удари по фабрика за боеприпаси в близост до столицата на Судан, Хартум. Подобни удари бяха нанесени и през януари 2009 г. по конвой от камиони в суданската пустиня, както и два подобни удара през декември 2011 г.).

Добре известно е обаче, че въпреки прецизното планиране  прилагането на тази стратегия често е съпроводено с жертви както сред цивилното население, главно жени и деца, използвани в някои случаи като живи щитове, така и сред собствените или съюзническите войски.

Във вътрешен план според Бренан това е първата контратерористична стратегия, която определя територията на страната (homeland) като област от първостепенна важност за защита от терористични нападения. Причините за това могат да се търсят във децентрализацията на Ал-Кайда и предстоящите президентски избори на 08.11.2012 г.

Контратерористичната стратегия на Великобритания е от 2011 г. Във нея също, както и в тази на САЩ, като основна заплаха е посочена Ал-Кайда и нейните разклонения, както и отделни индивиди, наречени „самотни вълци”. Като най-непосредствен приоритет е посочен спирането на терористични атаки.

Изтъкнато е, че през 2009 г. в света е имало 11 000 терористични атаки, при които са загинали около 15 000 души главно в Пакистан, Афганистан и Ирак. През 2010 г. е имало 11 500 атаки с 13 000 жертви, проведени главно от Ал-Кайда и свързани с нея групировки. Към държавите с най-много атаки и жертви се появяват Сомалия и Йемен. Само през 2009 г. в Йемен са били отвлечени над 9 000 души от „ Ал-Кайда – Арабски полуостров”. Значително се разширява терористичната дейност в страните от Магреба – най-вече Мали, Нигер, Либия и Нигерия.

В стратегията са очертани 4 основни области:

– цел – спиране на терористичните атаки, като акцентът е поставен върху  разкриването и разследването, необходимите сили и ресурси за защита и правосъдие и консултации между различните държавни институции и агенциите за сигурност и разузнаване;

– превенция – т.е. как да се спрат хората да стават терористи или поддръжници;

– защита – усилване на защитата срещу терористични атаки;

– подготовка – в случай на невъзможност от спиране на атаката да се смекчат резултатите от въздействието.

Ако трябва да се търси нещо ново и по-различно от предишните стратегии, това е акцентът върху радикалния ислям и неговите основни разпространители, както и върху превенцията срещу радикализирането на младите хора.

В Русия правните аспекти на борбата срещу тероризма са  формулирани в „Закон за противодействие на тероризма”, влязъл в сила след указ на президента Путин през февруари 2006 г. Законът постановява създаването на държавна система за противодействие на тероризма и в частност, формирането на организации, които осигуряват предупреждението и пресичането на терактове, регулира участието на въоръжените сили в противодействието на тероризма и координира действията на органите на изпълнителната власт. Основните цели на закона са борбата с различните прояви на тероризъм, профилактика и противодействие и ликвидиране на последиците от неговите действия.

Също през февруари 2006 г. с указ на президента Путин се формира Национален антитерористичен комитет, предназначен да осигурява координацията между федералните органи на изпълнителната власт, органите на изпълнителна власт – субекти на Руската федерация и органите на местно самоуправление по противодействие на тероризма.

Председател на комитета е директорът на Федералната служба за сигурност (ФСС) и в състава му влизат ръководителите на почти всички силови структури,  специални служби, ключови правителствени ведомства, както и представители на двете камари на Парламента. В състава на комитета се формира Федерален оперативен щаб, а за управление на контратерористичните операции в субектите на РФ се формират оперативни щабове, които се ръководят от ръководителите на федералните органи на ФСС в съответните субекти на РФ.

Законът позволява на ФСС да привлича за борба с тероризма въоръжените сили, които в частност могат да се използват за „пресичане полета на въздушни средства, използвани за извършване на терактове при завладяване от терористи до пълното им унищожаване. Освен това, по решение на президента въоръжените сили могат да се използват за нанасяне на удари по терористични бази зад граница.

Дава се право на президента еднолично да взема решение за използване на специални подразделения на ФСС извън пределите на Русия, разрешение на спецслужбите да не се съобразяват с тайната на кореспонденцията, телефонните разговори и неприкосновеността на жилищата, както и забрана на средствата за масова информация не само да се занимават с публична защита и оправдание на терористите, но и да разгласяват информация за средствата, методите и други подробности свързани с операцията.

Главно внимание е обърнато на борбата с тероризма в Северен Кавказ.

Попаднах на статистически данни, според които от началото на 1994 до края на 2010 г. на територията на РФ са станали над 2000 теракта. За 2011 и 2012 г. са били съответно 12 и 6.

В рамките на Европейския съюз  действа Европейска антитерористична стратегия и план за действие и Европейска конвенция за борба срещу тероризма.

Малко по-подробно бих желал да се спра върху Стратегията  на ЕС за вътрешна сигурност, приета през ноември 2010 г.  една от стратегическите цели на която е Предотвратяване на тероризма и борба с радикализацията и набирането на терористи и насочена в три основни направления:

– политика за извличане и анализ от страна на ЕС на данни за финансови съобщения, съпроводена с Програма за проследяване финансирането  на тероризма;

– създаване на мрежа на ЕС за привличане на вниманието към проблема за радикализацията и разработването на мерки за подпомагане на гражданското общество в проследяването, провеждането и оспорването на есктремистка пропаганда, свързана с насилие;

– засилване на политиката на ЕС за сигурност на транспорта.

Другата  цел на стратегията, свързана с темата на конференцията   е Повишаване сигурността на гражданите и фирмите в киберпространството чрез :

– създаване на европейски център по киберпрестъпността до 2013г.;

– създаване на мрежа от екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти до края на 2012 г.;

– създаване на Европейска система за информационен обмен и предупреждаване (EISAS) до 2013 г.

Според Генералната дирекция за външни политики към Европейския парламент разходите на ЕС за борба с тероризма са се увеличили от 5,7 млн евро през 2002 г., на 93,5 млн евро през 2009 г., без да са включени разходите на частния сектор.

 

 

 

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia