ПЛАШИЛОТО

     ImageНа 04.06.2014 г. в Централния военен клуб бе представена книгата „ПЛАШИЛОТО“ на о.з. полковник Тодор Ников.

  Книгата е посветена на възстановяването на историческата истина за дейността на Държавна сигурност. Едно тревожно послание към съвестта на нацията.

4avdar

Откриване на представяне на книгата направи председателя на Национална Асоциация Сигурност о.р. полковник Чавдар Петров.

„Уважаеми дами и господа, официални лица, скъпи колеги, приятели и другари,

     Днес  Национална Асоциация Сигурност – гражданско сдружение  на бившите служители  от специалните служби на Р България и авторът – полк /з/ Тодор Ников представяме книгата му „ Плашилото”   – един опит да се  каже историческата истина за ДС.

   В образа на „Плашилото”  е  ДС и около  него  обикалят и грачат грозно и зловещо гарваните, а тези, които създадоха, поставиха и ръководеха това „Плашило”, се скриха и останаха  недосегаеми.

 Книгата разкрива част от събитията през 1989г-1990г.  в Р. България, началото на сатанизирането  на ДС, разгрома на специалните служби и опита да се прехвърли вината от допусканите по време на управлението на Т. Живков  грешки върху ДС,  с цел да се запази името на БКП чисто и неопетнено

  За пръв път в книгата се публикува стенограма от изказванията на участниците в прословутото съвещание  от 29.12.1989г.  в МВР, на което „идеолога на БКП” Александър Лилов набеди ДС за всички „грехове”. Ще прочетете  и разберете  болките и тежненията  на  служителите от МВР, ще разберете как мислеха и се опитаха да се противопоставят тези хора на др. Лилов, /но не би/. След няколко дни започна най-голямата „чистка” на офицери, генерали, сержанти и служители в историята на специалните служби на Р България. За два-три месеца бяха уволнени  близо 14 хил. души от ръководния състав на МВР. До вчера си бил офицер, генерал, служил на Родина и държава, клел си се пред знамето, а от днес те обявяват за враг на народа и заплаха за обществения мир. Колко човешки съдби се промениха? /В тази връзка държа да подчертая –все още никой Министър на вътрешните работи  не смее да отмени  тази позорна заповед  на тогавашния  министър – ген. полк. Атанас Семерджиев/.

   Наложената от Ал. Лилов  теза се оказа се оказа удобна и за другите новосъздадени политически сили /главно СДС/, които в един глас гракнаха и продължиха да грачат против главния виновник „Плашилото”. Стигна се дотам, че в устава на една от сегашните политически сили е записано, че в нея не могат да членуват сътрудници на бившата ДС и РУМНО.

   И кой е моралният съдник  – Комисията по досиетата  начело с един капитан от народната милиция, по-късно Окръжен  началник  /който е водил агентура  и  е ползвал  информация  от агентите на „Сигурността”/ и една  неуспяла  журналистка, която от телевизионния екран дава морални оценки на хора, далеч  по-достойни от нея и направили много повече за нашето Отечество. Какво двуличие и позор!

   Модераторът  на прехода Андрей Луканов  заложи в модела  собствеността  /активите/ на нашата държава да преминат по  най-долния, незаконен и  криминален начин  в ръцете на избраните, създадени  и посочени от него и съветниците му хора, групировки, фирми.

  За 24 години бяха раздадени и разграбени  най-безскрупулно  активи за близо 50 милиарда лв., а в Държавната хазна влязоха едва 4-5  милиарда. Къде отидоха  другите, е големият въпрос, Отговарям: в ръцете на партократичните олигарси, ръководители на днешна България. Нали разбирате сега защо бе нужно „Плашилото”? Подхвърлиха на хората – „ето, тези са виновни и за беднотията, и за глада, и за мизерията, и за медицината,  и за образованието и за, с извинение, че си се скарал с жена си или съседа си или, че си пресякъл на червено”. А самите те по това време ограбиха заводите, фабриките, селското стопанство, науката, здравеопазването, дори морала ни. Дай на народа хляб и зрелище!

  Никой не забеляза, че с разгрома на специалните служби  и т.н. „Кръгла маса” бе поставено началото на криминално-мутренския  преход  в Р.България, подкрепян от  партократичната  олигархична върхушка. Преход, който не е завършил и до днес.

   Органите и силите за сигурност и опазване на  обществения ред осъществяват основни дейности за функционирането на една държава – опазване на социалния мир, сигурност на гражданите, борба с  престъпността на всички нива и много други.  Тези хора, заедно с хилядите работници, служители, лекари, учители, войници и т.н.., работят за своята държава, за своя народ. Каквито са държавата и народът, такива са и те, такива са ни и службите.

    С това искам да се върна и към т.н. Закон за досиетата, който  разедини нацията, направи едните добри, а другите лоши, лоши защото са работили за своето Отечество, лоши защото не участват в криминално-мутренския преход .

    Един Закон, който час по-скоро трябва да бъде отменен, а учените и историците  да имат достъп  до архива и да дадат точна и  обективна оценка за събитията от   онова време.  Оценка, съобразена  със тогавашната   законова и нормативна уредба, с политическата и геополитическа обстановка  след краха на Студената война и разпада на социалистическата система, а  и с чисто човешкия фактор  на участниците в процеса граждани – оперативни работници, агенти, засегнати лица, следователи, прокурори, съдии.

     Извинете ме за емоционалното изказване, но книгата ме върна към събития, изиграли важна роля в  моя, а предполагам и на всички вас, живот  и ме накара да преосмисля и оценя много неща.“

DSC_0075

Изказване на о.р. полковник Юлий Георгиев, бивш Директор на Национална служба Сигурност.

   „Уважаеми гости и колеги, аз съм един от тези, които имаха възможността да се запознаят с първата чернова на „Плашилото”. Напълно съм убеден в нейните литературни, професионални и нравствени достойнства. В какво ги виждам:

     Тази книга е книга-откровение, книга-размисъл, защото предлага един задълбочен, аналитичен, обективен поглед върху събитията от най-новата ни история и по-конкретно – събитията, свързани с Държавна сигурност, с нейната действителна същност, роля и мястото й в българската държава непосредствено преди и след десети ноември 1989 година. Тази книга е книга-събитие, защото е диалогична, обърната с открито лице към хората. Тя съдържа отговори на много от въпросите, които ги вълнуват: За възродителния процес, закона за досиетата, идеята за лустрацията и много други.

       Жизненоважни въпроси като: Защо стана така, че преходът започна в хаос, с имитация на „нежна революция”, без ясна и точна дефиниция, без публично оповестени цели; без икономическа и социална стратегия, по които да се работи за постигане на обществен консенсус; защо не бе потърсено и намерено общонационално съгласие, а бе наложена линията на разделение и противопоставяне. Защо органите за сигурност бяха подхвърлени като единствения виновник, върху който да се изливат тонове словестна помия и непрекъснато да му се вменява вината за грешките и провалите в управлението и политиката. Защо бе извършена скритата лустрация и чия е инициативата за това? Повечето от тези въпроси намират своя отговор в книгата

       Този отговор може да се обобщи в две изречения: Държавна сигурност бе нарочена за „необходимият грешник”, защото само така можеше да оцелее висшата партийна номенклатура и под нейната диктовка да се нароят новите партии и новите капиталисти. Само така можеше да се създадат условия да бъдат прегазени по най-безогледен, варварски начин интересите на милионите трудови хора в България. Те да бъдат заблудени, объркани, увлечени в илюзии и фалшиви цености и многогодишният им труд и спестявания да бъдат ограбени, а децата им оставени без перспектива за бъдещето. Спомням си думите на последният ръководител на Второ главно управление Държавна сигурност – ген.-лейтенант Георги Аначков: „Без силна Държавна сигурност няма да има нито социализъм, нито демокрация…”. Ето го обяснението защо бе нанесен този удар върху органите за сигурност. Тази книга е урок по морал за политиците – те трябва да си дадат ясна сметка, че трябва да бъдат честни и принципни, да са способни да поемат отговорност за делата си, а не да я прехвърлят на другите; да се борят не за власт и пари, а за доверието на гражданите.

     И тук не става дума само за водещите политици от началото на прехода, а и за повечето от сегашните, които продължават тяхната линия. От дълго време ние от професионалната ни общност очаквахме от тях да инициират публичен анализ-равносметка на периода на прехода, защото само обективната оценка на миналото и настоящето може да даде ориентирите за бъдещето, но те очевидно не са особено заинтересовани от това. Не искат да признаят, че държавата ни регресира непрекъснато след 1989 година, достатъчно е да се сравнят показателите в различните области и на вътрешния брутен продукт. Няма проблем, започнахме разговора и без тях. Но те трябва да знаят, че тяхното мълчание доведе до появата на „Плашилото”, няма как да избегнат този разговор, той ще има продължение. Завършвам, още веднъж искам да изразя адмирациите си към автора, полковник Тодор Ников. Желая и съм убеден в пълния успех на книгата! Благодаря за вниманието!“

Поместено в: Публикации

2 коментара

  1. В.Петкова Says:

    Здравейте,

    От къде мога да си купя книгага “Плашилото“?

    Благодаря!
    В.Петкова

    Posted on февруари 21st, 2019 at 09:47

  2. admin Says:

    Здравейте,
    книгата може да бъде закупена
    от централния офис на НАС.
    София 1000, бул. „Хр. Ботев“ № 48, стая 32
    Телефони:
    +35929812735
    +359879338332
    Поздрави

    Posted on февруари 23rd, 2019 at 07:24

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia