Гл.комисар Слави Райков

slavi raikov

Главен комисар от резерва инж. Слави Райков, издател на сп. “Професионал”

 

ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА ТЕРОРИСТИЧНИ ЗАПЛАХИ

Днес светът е подчинен на нов икономически ред, белязан със знака на глобализацията. Той се характеризира с възникването и функционирането на единен световен пазар, изграждането на световна финансова система, а границите между държавите все повече губят значение. Транснационалността е все по-отчетливо проявяваща се черта в съвременните отношения, като оказва въздействие върху всички области в обществения живот на обществото. Новият световен ред обуславя обаче и нов вид престъпност – глобалната във всичките й форми.

Отмина времето, когато тероризмът се проявяваше като локално явление, т.е. обхващаше отделни региони от света. Днес той все по-отчетливо придобива глобални измерения.

 

Глобализацията и все по-задълбочаващата се интернационализация на тероризма

 

са неоспорим факт на нашето съвремие, обусловен от разширяването на международните връзки и взаимодействие в различните области. Терористичната дейност днес е широкомащабна и се провежда независимо от държавните граници. Мотивацията на терористите е тясно свързана с протичащите глобални процеси, когато много често политическата конюнктура взема връх. Във връзка с това е и въздействието на съвременните условия в международен и вътрешен аспект върху дейността на терористичните организации.

Познаването на съвременните тенденции в работата на терористичните организации позволява на службите за сигурност да градят ефективна система за противодействие и най-вече за предотвратяване на тази изключително опасна дейност.

Може да бъде обобщено, че съвременният тероризъм се обособява като значим фактор със социалнополитическо значение за конкретни държави и в световен мащаб. С него се съобразяват държавните и политическите структури на властта, световните и регионалните организации. Обобщавайки съвременните проявления на тероризма, е необходимо да подчертаем неговия глобален характер и широкомащабната дейност, развивана от международните терористични организации, наличието на връзки и тясно взаимодействие помежду им, прецизно изградената им структура от ръководещи (обикновено дублирани с цел постигане на абсолютно възпроизводство) и оперативни звена, подразделения за разузнаване (една от задачите на тези звена е да придобиват агентура в правоохранителните и правозащитните служби, включително и в службите за сигурност) и контраразузнаване (последните имат предназначение да спрат в зародиш стремежа на службите за сигурност да осъществяват агентурно проникване в терористичните организации), бойни групи и групи за прикритие (предоставят надеждно укритие на извършили терористичен акт), звена за подбор на кадри.

Глобализацията на съвременния тероризъм, основаваща се на близките връзки и координацията между терористични организации от еднакъв идеен тип, е неговата най-ярко проявяваща се характеристика. А това не дава ли основание вече да се говори за наченки на формиране на международно терористично общество, където общият враг е консолидиращият това общество елемент? А общият враг е известен – западното демократично общество, включително Израел.

През последните години най-ярко проявяващите се тенденции в развитието на международния тероризъм са свързани с нарастващата войнственост между големи религиозни общности (религиозно-политически тероризъм), използването на оръжие за масово поразяване (ядрен, биологичен и химически тероризъм), използването на високите технологии (т.нар. компютърен тероризъм) от все повече терористични организации, а и от отделни лица.

Противодействието на евентуални терористични заплахи на територията на Р България е необходимо да започне с дефиниране на основните направления на дейност:

– Ранно предупреждение – анализиране на тенденциите за заплаха от извършване на терористична дейност на територията на РБългария или подготовка на такава дейност, чиято реализация е замислена да бъде осъществена на територията на друга държава.

– Недопускане изграждането на терористични организации за извършване от тях на терористична дейност на територията на страната ни и подготовката на терористични актове, чиято реализация е замислена да бъде осъществена на територията на друга държава.

– Действия на държавните институции в кризисни ситуации, предизвикани от извършването на терористични актове с цел минимализиране последиците от заплахата.

– Прецизиране компетенциите на службите, имащи функции и задачи да противодействат на терористични заплахи и очертаване рамките на правомощията, координацията и взаимодействието между тях.

В национален план за ефективното противодействие на терористичните заплахи, следва да се вземат предвид няколко изключително важни условия:

? Придобиване на предварителна информация, анализ и превенция за недопускане на терористични заплахи на територията на Р България;

? Активност на структурите и звената призвани да противодействат на евентуални терористични заплахи;

? Съобразяване на националната ни антитерористична стратегия с международното законодателство, регламентиращо борбата с тероризма;

? Съответствие между задачите, правомощията и ресурсното осигуряване на компетентните да противодействат на тероризма държавни органи и неправителствени организации;

? Прецизна диференциация на функциите и задачите на антитерористичните звена в нормална и извънредна обстановка;

? Вариативност на противодействието на терористичните заплахи, т.е. наличие на различни модели на противодействие, насочени към недопускане на терористични актове или минимизиране на последиците от вече извършен терористичен акт;

? Съгласуваност на действията с международни и регионални антитерористични структури, както и между компетентните национални държавни органи и неправителствени организации.

Изхождайки от многоаспектността на терористичната дейност, при разработването на антитерористичната стратегия за противодействие на терористични заплахи е целесъобразно да се отчитат следните особености и варианти за противодействие:

? При извънредна обстановка (например след извършен терористичен акт) неминуемо могат да бъдат наложени известни ограничения на основни права и свободи на гражданите (забрана за придвижване в определени райони, затваряне на държавните граници и пр.).

? Принципи на водене на преговори с терористи (при възникнала евентуална необходимост – например задържани от тях заложници или отправени заплахи за взривяване и пр.). Това изисква, от една страна, предварително да бъде определена група, в която да влизат освен експерти антитерористи и психолози и висши ръководни служители от службите за сигурност, а от друга, предварително да се прецизира правната аргументираност на евентуални обещания, дадени в хода на преговорите.

? Прецизиране на съотношението между прилагането на сила при обезвреждане на терористи и психологическото въздействие върху тях. Под психологическо въздействие следва да се разбира мотивирането на терористите към отказ от извършване на терористичен акт (например чрез задържани от службите за сигурност техни съмишленици, съучастници или близки, т.нар. тактика на контразаложниците.)

? Определяне на допустимите предели на прилагане на сила при неутрализиране на терористи.

? Някои други особености, произтичащи от специфичния характер на противодействието срещу тероризма, осъществено от службите за сигурност.

Дейността за разработването и реализацията на антитерористична стратегия е целесъобразно да бъде институционализирана, т.е. необходимо е да бъде формирана експертна група, работеща на мултидисциплинарен принцип, подчинена пряко на министър-председателя на страната или на негов заместник. Тази експертна група би могла в бъдеще при формирането на международна антитерористична организация да участва в нейната работа.

След очертаване насоките за противодействие на терористичните заплахи и особеностите, с които те следва да бъде съобразени, е необходимо да изведем и основната цел.

Тя следва да бъде: недопускане на терористична дейност на територията на Р България, както и неутрализиране на последиците от вече извършен в страната ни терористичен акт, включително и неутрализиране проявите на синдрома на последиците от насилието.

След като вече е очертана основната цел, е необходимо да се пристъпи към изпълнението на следните мероприятия:

1. Да се изведат и ясно дефинират задачите, чрез чието решаване ще бъде осъществена целта;

2. Да се институционализира антитерористичната дейност, т.е. да се създаде организационната структура за противодействие на тероризма;

3. Да се разработи ефективна антитерористична стратегия;

4. Да се дефинират правомощията на антитерористичната структура и нейните съставни звена, основаващи се на националното и международното законодателство;

5. Да бъдат ясно дефинирани функциите на всички звена, включени в антитерористичната структура;

6. Да се организира информационното осигуряване, необходимо за ефективното противодействие на тероризма;

7. Да бъде планирана антитерористичната дейност на базата на перспективни и текущи планове;

8. Да се очертаят рамките за координиране и взаимодействие между звената, включени в антитерористичната структура, от една страна, а от друга, между тях и външни звена;

9.Да се дефинират контролните функции при антитерористичното противодействие;

10. Да бъде планирано и да се реализира обучението на кадри, ангажирани с антитерористичното противодействие (ръководни и оперативни кадри, групи за водене на преговори с терористи, кадри от силовите структури, както и от останалите институции, компетентни да противодействат на терористичната дейност – противохимична, противобиологична, противорадиационна защита, дори и кадри от средствата за масово осведомяване).

Изключително важно условие за ефективно противодействие на евентуални терористични заплахи е да бъде разработена система за своевременно реагиране и превенция с цел недопускане (предотвратяване) на терористичен акт. Тя трябва да предвижда възможност при получаването на сигнал за подготвен терористичен акт, изпълнителските звена да получават необходимата санкция да действат за недопускане на терористичния акт направо от органа, оторизиран да дава подобни санкции (например от ръководителя на националната антитерористична структура).

Субординационният принцип в тази структура трябва да допуска „прескачане“ на ръководните инстанции, намиращи се между преките изпълнителски звена и органа, оторизиран да дава необходимата за действие санкция. Всичко това следва да бъде законово регламентирано.

 

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia