Световния пазар

neft1

 

 

 

 

 

 

 

 

Проучване на световния пазар на нефт

  1. Световния пазар на нефт
  2. Газ: добив, потребление
  3. България в Геостратегическия пъзел ЕС-САЩ-РУСИЯ
  4. Използвана литература

Нефтът е една от стратегическите енергийни суровини. За много от развиващите се държави той е основен източник за препитание и основно национално богатство. За индустриално развитите държави нефтът е от особено значение като суровина за техните икономики. На световния пазар на нефта съществува сблъсък на интереси между развитите и развиващите се страни. Създаването на ОПЕК е намерението на едните да определят световните цени на тази суровина. Развитите държави успяха да намалят значението на това интеграционно обединение като намалиха абсолютният им дял в предлагането. Разкрити бяха залежи в Северно море и впоследствие бързо усвоени. През 2013г. световният добив на нефт е нараснал с 0,6% срещу 1,4% ръст на потреблението на нефт. САЩ отбелязват рекорден ръст от 13,5% в добива на нефт, достигайки нива от 10 003 хил. барела на ден. Тези количества приближават САЩ все по-близо до световните лидери в добива на нефт, а именно Саудитска Арабия (11 525 хил. барела на ден) и Руската федерация ( 10 788 хил. барела на ден).

За пръв път от 1999г. ръстът в потреблението на нефт на САЩ е по-голям от този на Китай като това още повече втвърдява лидерската позиция на САЩ при консумацията на нефт в световното потребление. Само за съпоставка консумацията на нефт в САЩ е с 1,5 пъти по-голяма от тази на ЕС.
Световната търговия на нефт през 2013г. е нараснала с 2,1% или 1,2 млн. барела на ден–сред вносители се наблюдава ръст на количествата в Европа и нововъзникващите икономики и спад в САЩ и Япония. Средната цена на нефта е $108,66 за барел през 2012, спад от $3,01 за барел спрямо нивото от 2012.

Международната търговия с нефт е от голямо значение, тъй като големите потребители на петрол зависят от вносът на “черното злато“. Най- големите вносители на нефт са високо развитите индустриални държави.

 Газ: добив, потребление

Добивът на природен газ е нараснал с 1,1%, което представлява доста по-нисък ръст от средния темп за последните 10 години. Изключения от тази обща тенденция са страните от Европа и Евроазийски регион.

САЩ остават световен лидер през 2013г. в добива на природен газ, но Русия и Китай също отбелязват много силен растеж съответно от 2,4% и 9,5%. Спад на добива на природен газ е налице в Нигерия, Индия и Норвегия.

Световното потреблението на природен газ през 2013г. е нараснало на 3347,6 млрд. куб.м. Най-голям потребител на природен газ в света отново са САЩ, формирайки 22,2% от световното потребление. В статистиката на ВР (Бритиш Петролиум) се откроява огромния национален скок на потреблението на природен газ в Израел, което от 2,6 млрд куб.м. е нараснало на 6,9 млрд куб.м. през 2013.

В България потреблението на природен газ през 2013г. се понижава за втора поредна година до 2,7 млрд.куб.м.

Световната търговия на природен газ е нараснала с 1,8% през 2013г.
Доставките на природен газ през газопроводи са нараснали с 2,3% благодарение най-вече на повишения с 12% нетен износ от Русия, който компенсира намаления износ от Алжир, Норвегия и Канада.
Източник: BP

Доставките на втечнен газ са се повишили с 0.6% през 2013. Катар остава най-големия износител на втечнен газ с дял от 32% от доставките в света.

България в геостратегическия пъзел ЕС-САЩ-Русия

Влизането на България в Европейския съюз – ЕС на 1 януари 2007г. и нейното географско разположение категорично и определят ролята на външна граница на ЕС. Заедно с другия член на ЕС – Румъния, те са двете държави от Черноморския регион, които са свързващия елемент между Европа и останалите страни от ареала (кавказките държави, Молдова Украйна и Турция).

Инициативата на Брюксел в Черноморския ареал е в конкуренция с други процеси в региона, които очертават засилващото се напрежение и противоборство. Проекта за нефтопровод Бургас – Александропулис между България, Гърция и Русия, както и включването на Германия и Италия в схемата на газопроводите „Северен поток” и „Южен поток”, очертават поле за противоречия в съюза.

България би изиграла съществена роля, най вече с ключовото си място в проекта Бургас-Алексондруполис, който е част от вътрешната нефтопроводна система на Русия. За този коридор се разчита много и на казахтанския нефт, минаващ по нефтопровода на Тенгис-Новоросийск.

Политиката на Русия в тази област предизвиква предсказуеми сериозни критики от страна на САЩ. Те обвиняват Русия, че изгражда санитарен кордон около своите граници, като обвързва с газопроводи и нефтопроводи България, Унгария, Турция и Гърция и ги прави зависими от Кремъл.

САЩ са категорични, че тръбопроводите и хранилищата за газ в Унгария, България, , Гърция и Турция обвързват тези страни с Москва чрез така наречените „твърди връзки” на газопроводите и нефтопроводите. Препоръката е предприемането на дипломатически стъпки срещу очертаващия се руски гамбит посредством координиране на енергийната политика на САЩ и ЕС.

Разглеждани през призмата на новите енергийни акценти, отношенията България-Русия биха могли да бъдат интерпретирани вече не само като зависимост на България от Русия, но и на зависимост на Русия от България в контекста на  трасетата за пренос на нефт и природен газ. През XXI век зависимостта София-Москва е много повече двустранна, отколкото едностранна и това се дължи на географските реалности, отреждащи на България ролята на важен енергиен коридор към Европа.

Европейският съюз и САЩ са изправени пред ограничаващите се като цяло алтернативи за диверсифициране на енергийните доставки, което дава възможности на България за максимално използване на конюктурата в това направление.

Именно тук може да се търси мястото и ролята на България в сложния пъзел на тези геополитически контури.

През призмата на новите реалности, където географията на България я превръща в съществен сегмент на енергийните коридори, се поставя въпросът, какъв е шансът на София да влезе в ролята на енергиен разпределител. Дали един евентуален успех в тази насока ще усили позициите на България както в рамките на ЕС, така и пред Русия? Не е и без значение фактът, че България е член на ЕС.

Ползвана литература:

  1. Източник: BP
  2. КАВКАЗКИ ГАМБИТ – Вектори на сигурността и енергетиката – Нина Дюлгерова

Здравец

Поместено в: Публикации

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia