Полк. Тодор Ников

CSC_0115

РОЛЯ И МЯСТО НА АНАЛИТИЧНИТЕ СЛУЖБИ В ИЗДИРВАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС

Бих искал преди всичко да благодаря за поканата да участвувам в  настоящата конференция. Считам този акт за дан на уважение към онзи опит – и позитивен, и негативен, който натрупахме в процеса на издирване авторите на терористичните актове (ТА).

Напълно подкрепям констатациите направени от полковник от резерва  Бозаджиев – бивш зам.-началник на Направление Т. На тази основа ще се опитамда се спра на ролята и мястото на аналитичните служби в издирвателния процес.

Няколко думи за нормативната база.

За нас взривът в Буново беше своеобразна връхна точка  на една поредица от случаи – жп гара Пловдив, аерогара Варна, хотел Сливен. По него време бях зам.-началник на аналитичния отдел на ЦИОУ- МВР. Още на първото съвещание след взрива министърът и генерал Шопов дадоха указания да се подготви предложение до ЦК за формиране на нова целева структура за борба с терора. На това съвещание получих задача да сформирам екип и незабавно да пристъпим към подготовката на Заповед за борба с терора. След съвещанието генерал Шопов ме извика и в един продължителен разговор изложи своите виждания за това как трябва да се структурира и да изглежда бъдещата заповед. Подчерта, че в нея трябва да се очертаят задачите и отговорностите на всяко едно от поделенията на министерството – без изключение. Задачи, свързани както с недопускането на нови актове, така и с издирване авторите на извършените. Към края на разговора генерал Шопов ми зададе необичаен въпрос – В какви срокове индивид или индивиди могат да формират намерения за извършването на подобен варварски акт? Отговорих, че според теорията е много вероятно да се касае за постепенно (в продължителен срок)  формране на умисъл. Съгласи се  и постави въпроса за  възможната връзка на терористичните актове с други престъпления – ПАП и престъпления и нарушения по линия на контрола върху общоопасните средства. Към края на разговора разпореди на следващия ден да мина  да получа някои материали. На следващия ден получих от секретарката му 6 папки – четири се оказаха дела на неразкрити автори на анонимни материали, и две дела за кражби на взривни материали. Отгоре бе прикрепена бележка – “Др. Ников, запознай се с материалите и ще говорим.” Изчетох ги внимателно и отделих една от папките. Неизвестни лица, подписали се като „НИЕ“, бе адресирана до Т. Живков – четири писма, съдържащи закани за взривявания на влакове автобуси и сгради. В разговора впоследствие, след като изказах мнение,че самата анонимна дейност може да очертава един процес на формиране на конкретни намерения, зам.-министърът отново подчерта, че евентуалната връзка на анонимчиците с терористичните действия трябва да бъде щателно проверена. Това той подчерта и пред Колегиума след около седмица, когато се обсъждаше и приемаше Заповед 1-80.  В крайна сметка за около седмица и половина се решиха успоредно няколко задачи:

– Получи се Решение на ЦК за формиране на нова структура, която да централизира работата по издирване авторите на ТА.

– Създаде се необходимата вътрешна нормативна база, декретираща не само включването на всички сили и средства в работата по разкриване авторите, но очертаваща функциите  и на новосъздаденото Направление Т.

– Под непосредственото ръдоводство на генерал-полковник Димитър Стоянов и първия зам.-министър Григор Шопов се пристъпи към кадровото окомплектоване на Направлението.

Спирам се така подробно на този първи етап, защото смятам, че в него е заровена една частица от последвалите успешни действия. Защото сега при възникване  и на най-незначителното затруднение веднага почват да търсят кусурите в Закона. Не, че Законът няма кусури. Има, и то достатъчно. Но Законът казва какво трябва да се прави, а вътрешните нормативи разпореждат –  как трябва да се прави. Защото всички скандали и негативи,  които натрупа МВР в последните двадесет години, се дължат или на липса на вътрешни нормативни документи или на пренебрежителното отношение към съществуващи нормативи. Именно вътрешните нормативни документи не само очертават спецификата на работата по всяко едно престъпно деяние, но формирайки своеобразната технология на работа, създават възможности за технологичен контрол, а оттам и за спазване на Закона,  правата и свободите на гражданите.

Следващата много важна поука  е проблемът с т.н. съпътствуващи престъпления. Като се започне от анонимните заплахи от терористични актове и се свърши с нарушения по линия на КОС. Възможната връзка на подобни деяния с терора следва  много внимателно да се проверява. Това означава, че при всеки извършен терористичен акт неминуемо се връщаме назад във времето и отново подлагаме на преоценка работата по случаи (неразкрити, които могат да съпътстват и дори да стимулират намерения за извършването на терористичен акт.

Третата важна поука е свързана с доста сполучливото определение  „натиск на делата и сигналите”. Ще се опитам да поясня за какво става дума. При интензивната работа на всички оперативни поделения и при наличието на почти 100-хиляден агентурен апарат рискувахме наистина да „затънем” в едно тресавище от сигнали и дела (някои от които най-невероятни) и волю-неволю да сведем всичко до „работа на парче”. Същевременно в ръцете ни имаше и веществени доказателства, придобити от работа на местопроизшествието – спирателната обувка, завита във вестник, часовникът „Слава” , пластмасовата туба.

Веществените доказателства нараснаха по количество и значимост след разкриване на не взривилото се устройство на големия плаж на ТК “Дружба”. Съдбата ни подари  косъм от един от извършителите, сезалена мрежа,гюм и най-важното, потвърждавайки използуването на часовник “Слава” и един пръстов отпечатък.

Самата обстановка наложи да се търси правилен баланс между изясняването на постъпващите сигнали и дела от поделенията и придвижването по веществените доказателства. Много пъти са ми задавали въпроса за предназначението на система Т. Никой от нас не се е заблуждавал, че като вкараме информацията и натиснем копчето, на тепсийка компютърът ще ни поднесе извършителя. Самото наличие на системата, отчитането на това кой какво и колко е свършил по веществените доказателства не само дисциплинира състава на поделенията, но и осигури едно непрекъснато постъпателно придвижване към извършителите по всяко едно от тях.

И все пак основната тежест на работата по веществените доказателства падна върху състава на Направлението. И това в крайна сметка осигури успешното приключване на делото.

Сега съм убеден, че правилното придвижване в трите направления – по веществените доказателства, по издирване на групата анонимчици “НИЕ” и изясняването на постъпващите от поделенията сигнали и разкрити дела не можеше да не доведе до  успешен завършек на делото.

И още една поука – при реализирането на издирвателни мероприятия на такъв широк фронт, аналитичните звена се превръщат в непосредствена оперативна сила.

Върху състава на звеното ни падна задачата да преоценим всички налични дела  по линия на анонимки, при които извършителите не са разкрити. На място, заедно с оперативните работници от съответните териториални поделения. Паралелно с работата по система Т, с анализа на текущите оперативни сигнали и дела и с подготовката на периодичните заслушвания в ръководството на министерството.

Иска ми се да бъда честен и да споделя и някои негативи в работата ни.

Подобна кризисна ситуация  изисква много внимателно да се оцени  как и в каква степен да се информира обществеността. Ние, аналитиците от ЦИОУ (тогава), не успяхме да отстоим едно вярно, правдиво информиране на обществеността за характера на случилото се в Буново. Някои буквояди в ЦК решиха, че споменаването за терористичен акт ще компрометира социализма и съобщиха за „инцидент на гара Буново”. Това впоследствие ни създаде много сериозни трудности при организиране на самозащитата на населението. Имам чувството, че сега сме залитнали в обратна посока – едва ли не се уповаваме на разследващата журналистика да ни свърши работата. Като ги слушам с каква лекота издигат и громят версии – всички са готови за служители в ново Направление Т. Прекалената откритост е опасно нещо.

Считам, че проявихме недостатъчно умение да работим със заявителските материали. Още първата седмица след взрива на бюрото ми имаше 2411 доброволни заявителски материала от хора, били по гарите при спирането на влака, пътували в същия влак. Хората бяха добросъвестно установени от съответните ОУ на МВР. Болшинството от тях доброволно се явиха в териториалните поделения да споделят онова,  което им е направило впечатление.

И досега имам особено отношение към доброволните заявители и тяхната дейност. Считам не без основания, че количеството такива материали  по същество е отражение на ново доверие, което органите са завоювали сред гражданството.

Ние, „нещастни“ десет човека, болшинството новоизлюпени аналитици, затънахме здраво в този хартиен масив и в крайна сметка не можахме да изстискаме от него рационалното. Двадесет и кусур години по-късно се върнах към тези заявителски материали и се убедих, че макар и бегло извършителите са попаднали в полезрението ни. В три от материалите имаше податки за хора със зелена пластмасова туба. Разбира се, леко е да се правят такива констатации, след като по време на следствието и съда са изяснени отделните моменти от поведението на обектите.

Сега си давам сметка, че щатното оразмеряване и квалификацията ни като аналитици далеч не отговаряше на широтата и обхвата на издирвателните мероприятия и на сложността на задачите, които следва да решаваме. По инерция станахме жертва на едно битуващо по това време отношение към анализа – като звено, което пише информации за вишестоящите равнища и главно представя в добра светлина свършеното. А задачите бяха много. На нас падна тежестта по преглед на неразкритите дела по линия анонимки в окръзите, поддържането и попълването на система Т, текущите анализи, подготовката на ежемесечните заслушвания в ръководството, информационните материали,  отразяващи свършеното .Издирването бе затруднено и от факта, че териториалните (а понякога и централните) поделения автоматически изключваха от проверките действуващата и свалената агентура. Разбираемо е. Причините за подобен уклон не са една и две. Наложи се да търсим начин да се преборим с подобни тенденции.

Бих могъл да посоча още пропуски – това едва ли е необходимо. Важното е, че в процеса на издирване авторите на терористичните актове  бе набелязана и апробирана технология на работата по терора. В процеса на формирането на тази технология се учихме и от грешките и пропуските си.

Не мога да се въздържа и се възползвам от настоящата възможност да поставя и някои болезнени въпроси:

1. Наложително е, по-моему, да се подложи на анализ и оценка ролята на агентурата в борбата с терора. Убеден съм, че без агентура действията ни ще бъдат винаги слабо ефективни. Отгоре на всичкото необходимостта на момента роди агенти, които нямаха нищо общо с решаването на задачи по придобиване на информация. Това бяха и журналистите, които ни помогнаха да лансираме пред обществеността тезата за опасността от безстопанствени пакети и  багажи. Това бяха и хората, които ни помогнаха в придвижването по веществените доказателства, които по същество ни консултираха  Поради особеностите на общата технология на контраразузнавателната работа те бяха картотекирани или като агенти или като ДЛ. Сега всички те са анатемосани и публично остракирани на базата на един противоречащ на правото категориален подход, по мое дълбоко убеждение, съзнателно въведен от политическия ни елит.

2. В човешката история има само един случай ,когато на терористи е издигнат паметник.Това е паметникът на тираноубийците Гармодий и Аристогитон. Но това е решение взето от гражданите на Древна Атина на агората. Втората страна сме ние. Защото възпоменателната чешма с портретите на тримата терористи стои в с. Търнак.

Не са исключение и опитите чрез средствата за масова информация да се изкривяват нещата  в посока героизация на  извършителите като борци срещу възродителния процес. Убеден съм, че ако уважаваме себе си,трябва решително да се противопоставим на подобни напъни. Твърдя, а едва ли мога да бъда обвинен в неосведоменост, че в дейността на Направлението няма неправомерни действия и всичко може да бъде обяснено и аргументирано. Истината сега ни е по-нужна от всякога.

3. Крайно наложително е в борбата с терора да се премине към единна квалификация на престъплението. Следва да отчитаме ,че определянето на терора като акт на политическо противоборство, развиващо се в рамките на отделните национални държави отразява един отминал етап. Терорът отдавна вече не признава национални граници. Дори в Русия (която е една от консервативно настроените страни по отношение промени в законите) група видни юристи надигна глас за уеднаквяване на правната квалификация на терористичните актове. Имам предвид излязлата  преди около 6 години книга на видния руски юрист проф. Морозов под заглавие „Терроризм-преступление против человечества”. Такъв подход би създал нова основа за взаимодействие на националните органи на различните страни и би премахнал всякакви пречки пред наказателното преследване на терористите.

4. Следва да се предприемат мерки за по-пълно навлизане на науката в борбата с терора. Според видни наши химици, проблемът с индикирането на взрива и взривните материали, и на останалите общоопасни средства е решима задача. И това е мнение изказано през 1988 година. Няма да можем да се преборим с терора, базирайки се само на успешното разкриване на непосредствените извършители. Нужно е още в началото на издирвателните действия да сме наясно не само за вида, но и за произхода на компонентите на взривилото се самоделно устройство. Това от своя страна ще стесни фронта на издирването и ще спомогне за ликвидиране условията които подпомагат терористите в тяхната дейност.

Далеч съм от мисълта, че с настоящото изложение съм в състояние да изчерпя проблема. Същевременно съм уверен, че правилното поставяне на всеки проблем е 40% залог за правилното му решаване. В крайна сметка съвременният тероризъм доказа, че ефективната борба с него е и тежка интелектуална дейност, при която за база служи не само позитивния но и негативния опит.

 

 

 

 

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia