Велислав Бонев

ДА ЗАПОЧНЕМ ОБУЧЕНИЕ НА ВЪОРЪЖЕНИ МОРСКИ ОХРАНИТЕЛИ

Да изпреварим другите европейски държави в професионалното обучение на въоръжени морски охранители. Това предлага Велислав Бонев – собственик на фирмата BSA (Bodyguard and Security Association). Той е завършил Военноморското училище „Н. Й. Вапцаров”. Г-н Бонев има дългогодишен опит в държавния и частния охранителен сектор. Неговият професионален път преминава през Източна и Западна Европа, САЩ, Израел. Той е специалист по сигурността и представител на различни организации, като например Международната полицейска конфедерация IPC (International Police Confederation).

1. История на пиратството

Пиратството е международен проблем. По тази причина всички държави са задължени да си сътрудничат и имат правото да се борят с пиратството и да преследват пиратите независимо от тяхната националност или тази на корабите им. В древността пиратите често не били различавани от воините и тяхната дейност се смятала за достойна. През V век преди новата ера отношението към пиратите се променя – вместо за врагове те започват да бъдат смятани за престъпници. От Средновековието до XIX век по право

пирати в открито море можели да бъдат екзекутирани по всяко време без съдебен процес. Това важи навсякъде, където морската търговия е била добре развита.

В наши дни относително голяма опасност за корабите представлява районът около Индонезия и Малакския проток, около Западна и Източна Африка, включително Аденския залив, също както и около Читагонг. Освен това пиратство има и при Карибските острови и в Индия. Застрашени са предимно търговски кораби, и по-точно техните пари в брой и ценности, по-рядко самите кораби и товара им. В последно време в района около Сомалия зачестяват отвличанията на кораби заедно с екипажа им с цел откуп от фериботните компании.

Класическото пиратство в района на влияние на западните индустриални нации в течение на XIX и XX век постепенно намалява с развитието и прилагането на международното морско право от флотите на държавите с презокенска търговия.

Въпреки това в някои региони днес пиратството отново представлява заплаха и дори се увеличава, подтиквано от глобализацията и политически катаклизми. Освен това трябва да се има пред вид, че черните цифри са доста високи. Фериботните компании често не докладват за извършени нападения и опити за такива, защото застрахователните премии биха се увеличили значително, и защото биха могли да засегнат имиджа на компанията.

За организираните пиратски банди, които се стремят да получат откуп, интерес представлява основно професионалното мореходство. Те отвличат кораби заедно с екипажа им и ги освобождават след като получат откуп от компанията. Преговорите и плащанията често се провеждат професионално от посредници в други региони.

Бандите са много добре организирани и пиратите по правило работят с малки, но бързи лодки. Поради отсъствието на държавен контрол в Сомалия съществуват цели племенни общности, които се занимават с пиратство.

В повечето случаи модерните пирати не се интересуват от товара, а от съдържанието на корабните трезори, които често съдържат големи суми пари в брой за заплащане на персонала и на пристанищни такси. Подобни нападения също имат за цел и други, лесно преносими и ценни предмети, например навигационни инструменти. Атаките обикновено се извършват между 1 и 6 часа сутринта. Стойността на плячката в подобни случаи обикновено е между 10 и 200 хиляди евро. В отделни случаи пиратите принуждават екипажа да слезе и отвличат кораба в пристанище, където получава фалшифицирани документи и продължава да пътува под друго име.

Когато големите кораби са принудени да намалят скоростта си поради дефекти, лошо време, преминаване през протоци или близост до брега, те могат по-лесно да бъдат притиснати от пирати с бързи лодки. При пълна скорост е невъзможно за пиратите да се изкачат до палубата, предвид възможностите на модерните кораби, високите им бордове и образуването на вълни отстрани и зад кораба. Въпреки това има и случаи на нападение в открито море. Предполага се, че моторните лодки на пиратите се позиционират от кораб-майка и самите пирати са толкова тежко въоръжени, че принуждават атакувания морски транспорт да спре.

Пиратите работят с вътрешна информация. Така се обяснява факта, че нападения има точно тогава, когато на борда има пари за изплащане на заплати или други такси. Често потърпевши са моряци от развиващи се страни, като Филипините. Нападенията, породени от материална нищета, обикновено се извършват с малки, отворени риболовни лодки над кораби близо до брега или на котва. Мъжете са въоръжени с ножове или мачете, рядко с огнестрелни оръжия и търсят преди всичко храна, пари в брой или накити.

От примера на Китай се вижда, че дори хора на закона могат да се превърнат в пирати. В някои райони на Китай през 90-те години се разрешава на бреговата охрана да разпределя помежду си 50% от конфискуваните контрабандни стоки. В резултат на това следват безразборни конфискации дори извън китайски води. Освен това кораби биват насилствено принудени с оръжия да влязат в китайски пристанища. Там те се задържат заено с екипажа докато собствениците им заплатят високи глоби.

От няколко години се регистрират и нападения с участието на важни членове на екипажа. Има доклади, според които бивши членове на Движението за Свободен Ацех са провеждали единични опрации в Малакския проток. Плячката при подобни операции може да бъде на стойност до 300 000 евро, от които 10 до 20 хиляди евро се изплащат на замесения член на екипажа.

2. Причини за пиратството в Сомалия

От началото на 90-те години пиратството в сомалийски води се увеличава. В момента следните взаимносвързани причини се упоменават в обществените дискусии: липса на функциониращо централно управление в Сомалия; близост до важни морски пътища между Азия и Европа; засилен риболов в сомалийски води от чужди риболовни флоти; изхвърляне на отровни отпадъци в сомалийски води от чуждестранни кораби.

След падането на управлението на Сиад Бар през 1991 г. териториалните води на Сомалия почти не се охраняват. От тогава чуждестранни кораби нелегално извършват риболов около Сомалия и изчерпват резервите и, което от своя страна намалява възможностите за препитание на сомалийските риболовци. Пиратите са отчасти бивши рибари, които  оправдават своите действия с факта, че чуждестранните кораби заплашват тяхното препитание с незаконния улов на риба в сомалийски териториални води. Тези пирати отначало имат за цел да опазят своите риболовни райони, някои обаче отиват по-далеч и „изискват” лицензни „такси” от чуждестранните риболовни флоти и нападат товарни и пасажерски кораби.

3. Хронология на пиратските нападения

През първата половина 2012 г. са осъществени повече от 210 нападения.

Тези данни предизвикват безпокойство. За период от 13 години са извършени 4776 нападения. Това прави 367,38 нападения на година, което означава по едно нападение всеки ден.

Годишните загуби за частни предприемачи, най-вече фериботни компании, се причиняват от заобикаляне на застрашените от пиратство райони; увеличени застрахователни премии; оборудване за сигурност и мерки за защита срещу пирати и се движат в рамките на 9 милиарда евро.

Държавните загуби са в рамките на 12 милиарда евро.

В момента над двайсет кораба и 250 заложници са все още в ръцете на пирати.

Компаниите могат да освободят своите транспортни съдове само чрез заплащане на откуп в размер на милиони – това е травмиращо преживяване за заложниците. За откупи се изплащат над 150 милиона евро на година.

Поради увеличаващото се пиратство една от най-големите фериботни компании в света „M.rsk Line” през 2009 г. взема решение повече да не преминава през Суецкия канал, а вместо това също като корабите преди 1869 г., да използва обиколния път около цяла Африка и нос Добра надежда. Така около 1200 кораба годишно закъсняват с около две седмици за клиенти по пътя между Европа и Далечния изток.

Икономистите смятат, че това развитие на нещата означава сериозна пречка за световната търговия, стоките се оскъпяват и сегашната икономическа криза още повече се задълбочава. Какви ще са последствията от намаляването на основните приходи на Египет и от там на самия Суецки канал в дългосрочна перспектива все още не може да се каже.

Основно се различават три вида пиратски нападения: нападение от леко въоръжени пирати с малки лодки с цел да се ограбят личните вещи на екипажа и парите на борда на кораба; насилствени нападения от добре организирани банди, които извършват крупен грабеж и не се страхуват да убият членове на екипажа; международни, добре организирани големи банди, въоръжени с картечници, коктейли “Молотов” и гранатомети, които отвличат цели кораби и убиват екипажа им.

Статистика за пиратските нападения в професионалното мореходство: качване на борда – 63,7%; затрудняване на кораба – 0,9%; отвличане на кораб – 4,8%; изчезнал кораб – 1.6%; кораб под обстрел – 4,2%; опит за качване на борда – 24,8%.

След тези статистики, както и с оглед на човешката трагедия, която представлява отвличането на хора от екипажа, сме задължени да развием подходящи концепции за сигурност и програми за обучение за въоръжени екипи за морска охрана.

4. Международни и немски правни положения

Споразумение за Морско право на Обединените нации

Споразумението за Морско право на Обединените нации от 10 декември 1982 г., също както Споразумението за Открито море от 29 април 1958 г. задължава държавите за съвместна борба с пиратството и разрешава преследването на пиратски превозни средства в открито море, арестуването на намиращи се на борда хора и конфискацията на товара им. От там-нататък важат законите на държавата пленила пиратския кораб. Дори и в границите на териториалните си води отделните държави са задължени да се борят с пиратството. Техният суверенитет тук обаче остава ненарушен. По тази причина пиратите могат да бъдат преследвани от чужди военни сили само до морската териториална граница на съответната държава, ако тя не желае по-нататъшна кооперация.

Наказателно право

Според международното право пиратството може да бъде съдебно преследвано от всяка държава. При осъждане, освен лишаване от свобода, на извършителите биват отнемани и оръдията на действие, и най-вече използваните превозни средства, също както и незаконно придобитите имущества и пари, в случай че пострадалите нямат право на иск.

По правило в Германия пиратството се наказва от наказателния закон като нападение над водното или въздушното пространство, а в зависимост от случая и и в комбинация със закона, който разглежда валидността на немското право за актове срещу международно защитени юридически права независимо от законите на местопрестъплението. Извършителите са застрашени от лишаване от свобода за не по-малко от 5 години. Ако е загинал човек, наказанието е не по-малко от 10 години до доживотен затвор.

Много други държави нямат специални правила. Техните закони осъждат

престъпленията извършени по време на пиратски действия едно по едно. Обикновено това са въоръжен грабеж, лишаване от свобода, телесна повреда и други.

Морско право

Нападението от пирати е бедствие в открито море. За алармиране се използват обичайните морски сигнали за беда. Всички кораби, които получат този сигнал, са задължени да се притекат на помощ в случай, че самите те не са застрашени.

Официалните канали, както и при други бедствия в морето са също Морските Спасителни Координационни центрове (Maritime Rescue Coordination Centers), които координират изпращането на спасителни екипи, включително на военноморски сили и крайбрежна охрана.

?Юрисдикция в немското право

В световен мащаб Германия е втората по големина търговска нация и притежава третата по големина търговска флота. Около 90 процента от световната търговия се осъществяват по моски път. Нарастването на пиратството в последните години се превръща в масивна заплаха за живота и препитанието на моряците и причинява сериозни икономически щети. По тази причина борбата с пиратството е важна задача и трябва да се предприемат редица мерки. Към тези мерки принадлежат Best Management Practices, които трябва стриктно да се спазват. В допълнение към тях могат да бъдат наети охранителни фирми. До момента нито един кораб с въоръжена охрана на борда не е бил отвлечен. В съответствие с това все повече компании залагат на въоръжената защита във високо рискови райони чрез фирми, които често са регистрирани в други държави.

В Германия по закона за морското право пиратството влиза в юрисдикцията на полицията и митницата, които от 1994 г. работят в координация с бреговата охрана.

За намеса на военната флота има различни правни мнения. Някои смятат, че използването на немската флота за борба с пиратството се изключва още с дефинирането на функциите на военноморските сили с цел защита и някои други, точно изброени задължения. Така немската морска флота се ограничава с оказване на помощ в случай на активни нападения. Преследването на пиратски кораби или арестуването на пирати е в противоречие със закона.

Противоположното мнение се основава на факта, че общопризнатото международно право има предимство пред държавните закони. Член 110 на Споразумението за Морско право изрично разрешава на военни кораби да вземат под контрол пиратски в открито море. След това такова право се дава и на други „държавни кораби” (например брегова охрана, митница).

Тъй като международното право разрешава на военноморски кораби борба с пиратството, немската флота би трябвало да има правото да действа. Освен това немските военни сили в чуждестранни мисии (Афганистан, Косово) извършват класически полицейски задачи (патрулиране, пропусквателен контрол). По правило всички чужестранни мисии не са в защита на държавата, а в съгласие с международното право и с резолюции от Обединените нации – за миротворни и наблюдателни мисии.

Използването на охранителни фирми за защита от пиратство представлява особена ситуация в контраст с обичайния охранителен бизнес и изисква специална регламентация. Действията се извършват в открито море, където, за разлика от самата Германия, не може да се разчита на бързото реагиране на държавните сили. По-нататък персоналът трябва да има добри морски познания. С въвеждането на специално разрешително за охранителни фирми, които предлагат морска охрана, правителството иска да вземе предвид тези специални изисквания.

Кабинетът приема проект за „Закон за въвеждането на система за разрешителни за охранителни фирми на морски кораби” на 18 юли 2012 г.  и го обявява с пресконференция на Министерството за икономика и технология. Проектът за този закон предвижда фирменото право да се разшири с процедура за резрешително за чуждестранни и вътрешни частни охранителни фирми за работа на кораби под немски флаг. В това число влизат правила за оперирането на охранителните фирми, правата и задълженията по време на охранителната дейност, застрахователни задължения, също и процедурата за издаване на разрешително на чуждестранни фирми. Законът ще влезе в сила през февруари 2013 г.

5. Мерки за борба с пиратството

За защита от пирати членовете на екипажа на големи кораби в случай на опасност от нападение затварят всички отворени врати и люкове, на долните нива вратите отчасти се заваряват. Самата отбрана се осъществява с маркучи с вода под налягане, с които се отблъскват нападателите. Съществуват също системи с електрически огради, които правят катеренето по бордовите стени невъзможно. Накои компании нареждат на екипажа да разпръсне счупени бутилки на борда тъй като много пирати се катерят с боси крака.

Големите кораби с многоброен екипаж използват огради с високо напрежение около кораба, освен това се използва „звуково оръдие” което има за цел да отблъсне нападателите с високочестотни звуци.

Допълнителна мярка срещу модерните пирати е директната конфронтация с военни кораби, чието оборудване и оръжия превъзхождат тези на пиратите многократно.

Пиратските нападения се отблъскват с предупредителни изстрели или директен обстрел. Друга възможност е използването на наземни войскови части за борба с пиратите, особено около нос Африка. Те имат за цел да разрушат местата за отстъпление на пиратите, или могат да бъдат стационирани на самите кораби в малки мобилни въоръжени отряди. В дългосрочен план е важно  държавите, от които произхождат пиратите, да засилят своят държавен контрол и изпълнителна власт.

Въоръжаването на търговски кораби не е разрешено според международното морско право, защото така те се превръщат във военни и губят статута си на търговски съдове.

Още през 2007 г. Международното морско бюро препоръчва безопасно разстояние от 200 морски мили до сомалийския бряг. Увеличаващите се пиратски нападения в Аденския залив водят през август 2008 г. до създаването на така наречената „Maritime Security Patrol Area“ – коридор за преминаване на търговски кораби, специално защитен от международна флота. САЩ, немската флота и много други държави работят съвместно срещу пиратството и тероризма. Тяхната основна цел е борба със снабдяването и подкрепата по морски път на терористи в съседните региони, и освен това осигуряване на безопасност на корабните маршрути. В отделни случаи се стига и до директен конфликт с пирати.

Предполага се също, че пиратството има връзка с контрабандата на наркотици и оръжия. Участието на военноморските сили обаче представлява проблем за стриктното разделение на полицейските и военните задължения.

6. Въоръжена морска охрана

Освен добре обучен екипаж, използването на подходящи технически средства и постоянен обмен на информация между кораба и съответните морски институции, в момента използването на въоръжен екип за морска охрана е най-ефективното средство за предпазване от пиратски нападения и за успешна защита на екипажа, търговския кораб и товара му.

Все повече компании залагат на въоръжената охрана тъй като вероятността за пиратско нападение намалява и пиратските атаки са неуспешни; повишена сигурност за персонала, товара и кораба; без въоръжена охрана застрахователните компании изискват изключително високи допълнителни суми към застрахователните премии за преминаване през пиратски територии или изобщо отказват да застраховат кораба; не се налага да се променя маршрутът на кораба и така се намаляват разходите за гориво и се скъсява времето за пътуване; спестяват се разходи за допълнителни премии към заплатите на екипажа за преминаване през високорискова зона.

За безопасността на морския транспорт и за самата компания е много важно въоръженият екип за морска охрана да има съответните квалификации и сертификати, както и реалистично проведено специализирано обучение.

7. Обучение в България

В така развилата се международна морска ситуация и промените в немското законодателство, възниква нужда от професионално практическо обучение на въоръжени морски охранители. Важен аспект в тази насока е изграждането на практически ориентиран модул.

Фирмата BSA (Bodyguard and Security Association) с представителства в Австрия, Германия, Италия, САЩ и България се специализира във високо квалифицирано обучение в частния и държавен сектор. Нейният новаторски и високо ефективен „Ноу-Хау,” в съчетание със собственоръчно разработена методика, я прави много търсена в международен мащаб, и особено в немско-говорящия район. Това води до предложение за директно участие в обучението на въоръжена охрана за немски търговски кораби.

Собственикът на BSA, магистър и дипломиран инженер Велислав Бонев е с български произход и е завършил Военноморското училище „Н. Й. Вапцаров”. Г-н Бонев има дългогодишен опит в държавния и частен охранителен сектор. Неговият професионален път преминава през Източна и Западна Европа, САЩ, Израел. Той е специалист по сигурността и представител на различни организации, като например Международната полицейска конфедерация IPC (International Police Confederation). Той се фокусира върху обучения, свързани с реалността и решаването на нестандартни проблеми в областта на сигурността.

Пиратството се развива бързо и противодействието чрез държавните морски сили е затруднено. Има нужда от допълнителни мерки за борба с този проблем. Официалната държавна концепция за практическа подготовка на въоръжена морска охрана още не е готова, но BSA вече има изработен от съответните експерти проект.

В рамките на Европейския съюз липсват центрове за практическо обучение на морска охрана, но с времето това ще се промени. Оптимизирането на мерките за сигурност и използването на въоръжени екипи на корабите е наложително и BSA е готова да посрещне тази необходимост.

8. Цели

1. Да се организира възможност за обучение в България преди други европейски държави.

2. През лятото на 2013 г. да започне първото практическо обучение на персонал за въоръжена морска охрана в България.

3. Обучение, което да бъде държавно признато.

4. Предизвикване на международен интерес.

9. Приоритети на обучението в България

1. Съотношението цена-качество (професионално обучение на приемлива цена)

2. Практически обучения, които да привлекат участието на фирми от други

държави.

3. Гарантирано от BSA високо качество на обучението.

4. В Европа има нужда от централизирано практическо обучение за квалифицирана морска охрана.

5. Активна връзка между частните и държавните институции в България.

6. Възможност за обучение на източно- и западноевропейски екипи.

10. Полза за България

1. България взема участие в обучението на високо квалифициран,

специализиран персонал за сигурност.

2. Това води до инвестиране на средства в България.

3. Внос на нов „Ноу-Хау” и възможност за обмен на знания и информация.

4. Възможност за изпълняване на нови проекти за обучение в областта на

сигурността и кооперация с немски и австрийски фирми.

5. Дългосрочни програми за обучение.

6. Подобряване на имиджа на България на международната сцена. BSA е твърдо убедена, че сътрудничеството с българското правителство и КООСО ще създаде възможност за своевременното създаване на реалистична програма за обучение на морска охрана и изграждането на международен тренировъчен център.

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia