Вестник Преса – Топполицаите на България

logo

Карлос Чакала се скарал на офицер от ДС, че не е марксист

1

Ангел Константинов

Поредицата „Топполицаите на България“ разбулва тайните от досиетата на известни полицейски началници. Архивните документи разкриват непознати факти, както и такива, които развенчават съществуващи митове. Днес представяме бившия служител на МВР Ангел Константинов. Той е офицер от контраразузнаването, дългогодишен началник на граничните пунктове и е работил по линия на международния терор, което го среща с Карлос Чакала.

Бившият контраразузнавач 24 години работи в службите по международния терор и контрабандата

Май 1986 г.
От Москва на летище София каца самолет на БГА „Балкан“. Сред пътниците се открояват двама мъже и бременна в шестия месец жена. Единият от тях показва дипломатически паспорт от Южен Йемен, според който името му е Сюлейман Ахмед Салех. Придружителите му също вадят йеменски документи и ако се съди по написаното в тях, дамата се казва Илхам Йосеф Саед, а другият мъж – Ахмед Фауаз Адил.

Служителите от граничния контролно-пропускателен пункт (ГКПП) на аерогарата обаче бият тревога. Дежурният служител се обажда на своя началник – офицера от Второ главно управление (ВГУ) на Държавна сигурност (ДС) Ангел Константинов, и му казва: „Карлос Чакала е тук.“ Константинов на пожар слиза на гишето за проверки и се изправя очи в очи с представящия се за Сюлейман чужденец. Срещу себе си той вижда среден на ръст мъж, на около 30 години, с пъргава фигура, конте в истинския смисъл на думата, по него всичко е изпипано – от обувките до брилянтина на косата.

2

Карлос Чакала

Нашите служби няма как да бъдат заблудени. Снимката на венецуелеца Илич Рамирес Санчес, известен като Карлос Чакала, е разлепена до всяко бюро на капепейците. По онова време той е световен терорист №1 и е „оперативно интересен“ за нашето разузнаване и контраразузнаване. Така че истинската самоличност на „йеменеца“ Сюлейман бързо е разкрита. Спътницата на Карлос се оказва неговата съпруга Магдалена Коп (известна като Лили), която скоро ще му роди момиченце. А другият мъж е арабин, дясната му ръка в ръководената от него терористична организация „Световна революция“.

На скенера нашите граничари виждат, че в куфарите със сейфови ключалки чужденците носят предмети, наподобяващи взривни устройства. Тъй като са с дипломатически имунитет, нашите са длъжни да спазят Виенската конвенция и до арести не се стига.

След като тройката „йеменски дипломати“ се настанява в хотел „Витоша Ню Отани“, агенти на контраразузнаването и от Софийското градско управление на МВР неотлъчно ги следват по петите.

В периода 1983-1986 г. Карлос посещава България общо девет пъти, става ясно от оперативната разработка „Рисовете“. Терористът, наричан от службите по онова време „Рис 1“, така и не успява да създаде своя тренировъчна база тук, каквато всъщност е целта му, спомня си бившият контраразузнавач Ангел Константинов, един от малцината, които са се срещали и разговаряли с Чакала у нас (виж интервюто с него). Бившият офицер има 24 години стаж в МВР, бил е началник на отделението, което се занимава с пропускателната дейност на всички гранични пунктове в страната, а също и шеф на ГКПП на летище София. Позицията му позволявала да контролира всички служби, работещи там – от граничарите, през митничарите до ветеринарния контрол. След работата си по границите е преместен в отдела по международния терор. Навремето и ГКПП, и международният терор са под шапката на Второ главно управление на ДС.

Кой е човекът, срещнал най-издирвания в света?

Ангел Петров Константинов е роден на 30 август 1942 г. в София. Първоначално записал висшето военно училище в Шумен, специалност аерофотограметрия (заснемане на земната повърхност от самолет), но се отказва. През 1966 г. подава документи за работа в МВР и след месеци проверки го взели на работа в Комитета за държавна сигурност, ръководен тогава от Ангел Солаков. Записал успоредно с това и право в Софийския университет.

1433335505

Контраразузнавачът по служба във Франция.

В ДС следват дълги месеци на обучение. Новобранците минават през теоретична подготовка, след това цяла година оперативен курс, после – вербов­ка. Вербовката се филмирала, а кадрите се гледали от всички, за да видят как говорят, жестикулират и да се научат как да прикриват емоциите си. Точно заради това Константинов казва: „Агентурата е майсторлък, занаят.“

През 1990 г. след скандал с тогавашния вътрешен министър Атанас Семерджиев е пенсиониран.

От групировките до наркотрафика

Дейността на контраразузнаването на граничните пунктове е много важна, защото то пази вратите към България, казва още Ангел Константинов. От края на 1984 г. в Европа се наблюдава почти непрекъсната вълна от атентати, зачестяват случаите и на въздушно пиратство, поради което международният терор става основен акцент в работата на ДС, се разбира от разсекретени документи на комисията по досиетата. Основната дейност на контраразузнаването е свързана с агентурно-оперативната работа, с контрол на ГКПП на влизащите в страната лица и опитите за внасяне на оръжия, боеприпаси, взривни, отровни, радиоактивни вещества, които може да се използват за терористични акции, сочат още архивите.

В този период в света има 17 големи терористични организации и нито една от тях не успява да развие дейност у нас, твърди Ангел Константинов, който отдава това на работата на задграничната и вътрешната агентура. Единствените терористични актове в страната са дело на хора, които се борят да им се върнат турските имена.

Благодарение на службите терористичните организации са добре познати у нас. „Стремяхме се да се сдобием със снимки на техни членове. Обменяхме информация с другите страни и когато някой дойдеше на КПП, ние вече знаехме кой е“, твърди Константинов. От секретна справка на ДС става ясно, че особено активни по онова време били членовете на „Фракция Червена армия“ (РАФ), които за щастие преминавали само транзитно. Обичайният им маршрут бил с влак от Западна Европа през Югославия в България, а от София с директен полет до Дамаск. Активистите на „Хизбула“, палестинските екстремис­ти, хора от „Революционните клетки – Холандия“ също често пресичали страната ни. Никой от тях не се задържал тук.

Освен срещу терора усилията на граничния контрол били насочени и срещу всякакви престъпни канали – контрабанда, наркотрафик, крадени коли от Западна Европа към Азия и пр. Любопитен факт е, че първите засечени случаи на т.нар. гълтачи са от средата на 80-те години на миналия век на летище София, спомня си Константинов. Неговите подчинени забелязали, че десетина тъмнокожи често пътуват по една и съща дестинация с междинно кацане в София. При поредното им пристигане били проверени на рентген. Оказало се, че стомасите им са пълни с презервативи, натъпкани с дрога. През столичното летище най-активните контрабандисти на наркотици били дипломатите на Северна Корея и Нигерия, спомня си още бившият контраразузнавач. Те пренасяли дрогата в куфарите и макар всички да знаели с какво се занимават, службите трябвало да се съобразяват с Виенската конвенция, която не позволява претърсване на багажа и арести на дипломати.

3

Пратка от 1,5 тона хашиш, заловена в средата на 80-те години на ХХ век на Капитан Андреево в камион с холандска регистрация.

По линия на борбата с наркотрафика „студена война“ не е имало, твърди още служителят на контраразузнаването. На ГКПП Капитан Андреево са осъществени редица успешни акции, заради което германското сипсание „Шпигел“ излиза със статията „Капитан Андреево – вратата, която не пропуска наркотика към Европа“. Американски митничари идвали да обучават българските си колеги как да разпознават с тестове видовете дрога, а при всяка заловена пратка нашите изпращали справка в ООН.

Кубинци обучавали нашите по карате

5

1975 г. Константинов (вляво) и Алексей Петров (най-вдясно) на демонстрация пред шефове на МВР, които разрешават създаването на секция по карате.

4

Картичка с посвещение от Бойко Борисов, която той праща до Константинов от състезание в Лондон. Тогава сегашният премиер бил треньор на националния отбор по карате, а офицерът от ДС – председател на федерацията.

Един от големите приноси на бившия офицер Ангел Константинов е това, че е инициатор за създаването на школа по карате в МВР. Той започва да тренира бойно изкуство още когато е в Комитета за държавна сигурност. Председателят Ангел Солаков държал на физкултурата, а Константинов използвал това, за да издейства тренировки по този спорт, макар да бил забранен тогава. След сливането на КДС с вътрешното министерство бил създаден учебен отдел, който „легализирал“ каратето, но само за служителите на реда. Някъде в онзи период сегашният премиер Бойко Борисов също създал клуб по карате за огнеборци. В един момент двете крила се слели и започнали да организират вътрешни състезания. Напливът за обучение по източното бойно изкуство бил голям.

Ангел Константинов попаднал на информация за кубинското карате. При едно държавно посещение в карибската страна било договорено у нас да дойдат четирима кубинци, които да обучат българските командоси и хора от спецслужбите. Двама от тях били пратени в милиционерското училище в Пазарджик, а други двама – Рамиро Челино и Гилермо Вилалба – в базата на баретите във Врана. Челино и Вилалба били истински бойци, участвали в реални бойни действия, не само герои в залата. От тях нашите барети научили страхотни техники за бой с мечове, тояги, а също и как с навит вестник можеш да убиеш човек.


Ангел Константинов:

Терорист №1 не успя да създаде база у нас

– Г-н Константинов, разкажете за срещата си с терорист №1 Карлос Чакала?
– По онова време бях началник на КПП на летище София. Точно тогава Карлос беше изгонен от Унгария. Там той имаше полигон, в който обучаваше своите хора. Имаше и достъп до медицинско обслужване, но като влезе в конфликт с властите, търсеше къде да се подслони. ГДР му отказа и той пристигна у нас. Идването му бе с такава цел – да намери начин да се свърже с голямото ръководство и с Тодор Живков, за да може да създаде база за своята организация в България. Това беше категорично забранено лично от Живков. Не е вярно това, което се пише сега – че сме му създавали някакъв комфорт. Той пристигаше тук, като ползваше редовни дипломатически паспорти на Южен Йемен – тогава бяхме в много добри отношения с тази страна. С него пътуваше Магдалена Коп. Тя бе от групата „Баадер-Майнхоф“, роди му дъщеря и след години го предаде в Судан (1994 г.) на френските служби. Същественото е, че той у нас търсеше база за своите хора – къде да се обучават, да стрелят, да се лекуват. Но такава резолюция от ръководството никога не беше дадена. По петите му непрекъснато го следваха колеги от контраразузнаването и от софийското градско, тъй като той отсядаше в хотел „Витоша Ню Отани“. Те разговаряха с него и толкоз. След като видя, че нищо няма да се получи, спря да идва в страната ни.
– Вие лично какво си казах­те с него?
– Той ме пита: „Ти чел ли си Маркс?“ Аз му отговорих, че съм го чел, дори съм държал изпит. А той ми отвърна: „Вие не сте марксисти, а ревизионери. Вашата система ще загине.“
– Повечето хора имат впечатления за него от филмите и книгите. Вие сте го виждали лично, имате непосредствени впечатления. Що за човек е?
– Показваше, че е голям революционер, искаше да се страхуват от него, а жените да го ухажват и обичат. Беше изключително прецизен до най-малкия детайл – описваше в една тетрадка всеки пистолет и боеприпас. Пример – Николае Чаушеску му възлага задача да унищожи крилото на Радио „Свободна Европа“ в Мюнхен, което се пази от ЦРУ. Аз лично съм чел какво е написал за този атентат. Карлос праща свои хора – момче и момиче, да огледат как се пази крилото, има ли видеонаблюдение. После праща старец с торби на пазар. Всеки детайл проверява и накрая го взриви.
– Откъде сте сигурни, че все пак той не е успял да създаде ядро на своята групировка тук?
– Ние знаехме всички членове на организацията му, контролирахме ги на всички КПП кога влизат и излизат, нашата цел беше да разберем дали установяват контакти у нас с български граждани. Тоест да не се пренесе тази дейност на наша територия. Такива данни нямаше. Никой не може да каже, че тук е правено нещо извън закона. Същевременно нямаше как да ги арестуваме, дори когато видяхме, че носят оръжие. Карлос, Магдалена Коп и арабинът пътуваха с редовни дипломатически паспорти. По силата на международна конвенция не можем да задържаме дипломати.

1418146388

Ваня Георгиева

автор

журналист, отдел „Криминален“

 

Поместено в: Публикации

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia