Време е да се разкрият досиетата на народната милиция

  Полк. Чавдар Петров е бивш зам.-шеф на Националната служба за сигурност 

IMG_0468Протежето на Иван Костов – Славчо Христов получи Стопанска банка в добавка със 700-800 млн. долара от Русия

. В ювелирната акция в „Белите брези” Карамански даде списък с корумпирани чиновници, който вече имахме

. „Бултартабак” беше номер едно в света по продажба на цигари

. Италиански кооперативи внесоха радиокативен тютюн

. С парите на граф Чано от реекспорт на вино купиха мотор на Калин Балев

. Наш приятел германец внесе от Франция сортовете „Каберне” и „Мерло”

. Шпиони от Северна Корея искаха тайната на нашата космическа храна

– Господин Петров, кой според вас е отговорен за хаоса, в който се оказа България години наред?

– За мен модераторът на прехода е Андрей Луканов. Той доведе икономистите Ричард Ран и Роналд Ът, които направиха плана за  раздържавяването. Видяхме докъде стигна – до разграбването на държавата. Когато Луканов стана премиер през 1990 г., България имаше около 4,5-5 млрд. долара външен дълг. Цялата икономика обаче беше  държавна, а нейните активи – над 50 млрд. долара. Веднага след мораториума  за плащанията по външния дълг, западните банки спряха да кредитират нашите фирми, икономиката на България, която се формираше почти 80% чрез външната търговия, започна да се задъхва. Кредиторите започнаха да настояват да си плащаме външния дълг. Тогава се направи една комисия с участието на тогавашния финансовия министър Стоян Александров, Емил Хърсев подуправител на БНБ и други икономисти. Да сме чули нещо да е договорено, освен отлагане на плащанията при все по-тежки условия. Отиват нашите на преговори и каквото им кажат кредиторите, те се съгласяват и подписват. Теглят нов заем при още по-тежки условия, след това отново заем и т.н. досега. Веднага правя паралел с Гърция. Там целия народ се вдигна и се бори като лъв да запази собствените  си интереси, а ние мълчим.

– Защо фалираха и продължават да фалират банки?

– Балканбанк, Минералбанк и други, които вече ги няма, по логиката на Андрей Луканов кредитираха фирми на „наши” хора и част от тях не върнаха заемите. От друга страна, банките наливаха 70% от кредитите в държавните предприятия, а те също започнаха да не ги връщат. На входа и изхода на тези предприятия бяха застанали определени фирми,  които изсмукваха цялата печалба. Банките бяха вкарани в тази игра и така се стигна до фалита им. Когато дойде крахът, ударът беше поет от цялото население, а не от тия, дето крадяха. Сега с КТБ се получи същото, тоест ние не сме си взели поука, може би защото никой не беше осъден.

– Кой спечели от краха на банките?

– И досега не  мога да разбера защо беше закрита, Стопанска банка, която беше с много добри показатели. Тя беше приватизирана от Славчо Христов, протежето на Иван Костов. Банката беше станала гарант по един кредит от Италия за 120 млн. западни марки за закупуване на машини за завода край Радомир. Машините дойдоха, но мисля, че не влязоха  в употреба, а по-късно ги продадоха на безценица. Стопанска банка обаче участваше и в т.нар. трета металургична база в Кривой рог и оттам имаше да взема 700-800 млн. долара. Когато банката се приватизира, Иван Костов изкара решение на Народното събрание, с което дългът, който имахме към италианската фирма за машините,  премина в държавен дълг, а онези вземания станаха притежание на банката. Всичко това са елементи от ограбването на  българската икономика.

– Защо МВР не спря разграбването?

– Когато шефът на Генералния щаб  на БНА ген. Атанас Семерджиев стана министър на вътрешните работи,  уволни около 14 хил. души от ръководния състав на ниско и средно ниво, Министерството беше обезглавено, държаха ни  в неведение и трябваше да работим основно по дело номер 4 за икономическата криза. Трябваше да търсим нарушения, извършени от Тодор Живков. На практика не можехме да ги намерим и след това го осъдиха, че е дал  апартаменти на известни българи.

По възрастните помнят т.н. Луканова зима. В складовете имаше стока, а в магазините не. За някои стоки се въведе и купонна систама. Спекулата се разрастна. Започна първоначалното натрупване на капитала.

 После дойдоха ликвидационните съвети, който практически ликвидираха животновъдството и върнаха селското стопанство десетки години назад. И още и още, планът Ран и Ът действаше безотказно.

Когато дойде правителството на Костов, той заложи на бърза, касова приватизация. В Агенцията по приватизация имаше офицер по режима и сигурността, а в министерствата и важните държавни ведомства имаше около 30 служители на Националната служба за сигурност, които за нуждите на Министерския съвет събираха информация за кражби и корупция. Едно от първите действия на Иван Костов и по-специално на Атанас Атанасов (тогава шеф на НСС – б.а.) беше да махне тези служители, нямало какво да правят. Така бяха премахнати свидетелите и секнаха източниците на информация. Затова имаше много скандални сделки.

– Кой са най-емблематичните?

– Такава беше продажбата на „Нефтохим”. Продадоха го на „Лукойл” за 100 млн. долара, а според мен  цената е поне 7-8 пъти по-висока. Авиокомпанията „Балкан” беше продадена на Гад Зееви за 100 000 долара, като само въздушните коридорите, които държеше, бяха за 7-8 млн. долара. Освен това компанията имаше имоти по цял свят. Договорът беше толкова лошо направен, че след като сагата приключи, Зееви осъди България за около 200 млн. долара. Никой не понесе отговорност. „Кремиковци” беше даден  за 1 лев на Валентин Захариев. След това той го продаде за 200 млн. на Прамот Митал, а 9000 души отидоха на улицата. Тогава бяха продадени ТЕЦ”Марица-изток 1” и ТЕЦ”Марица-изток-3”, чиито цени на тока и сега са в пъти по-скъпи от тези на АЕЦ.  Защо тези пари трябваше да бъдат окрадени, да отидат в частни ръце и офшорни сметки, няма отговор, въпреки че всичко това е изградено с труда на хората.

– Като бивш шеф на службата за сигурност сигурно знаете защо се създоха борческите бригади?

– Те започнаха да се организират през 1991-1992 г., но разцветът им е по време на югоембаргото, когато държавата не беше на мястото си. Някой ще каже, че и аз съм бил там, да бях. За първи път тогава се изкара закон за националната сигурност в 17 точки и с тях ни лишиха от всякакви полицейски  функции. Трябваше само да даваме информация. По това време граничните пунктове бяха към службата за сигурност, но служителите не можеха нищо да направят. Те само констатираха, трябваше да се уведомят ръководството, да се върви по каналния ред. А това отнема часовеq дори дни и тогава как може да се задържи композицията с гориво за Сърбия? Освен това самите служби по това време бяха стреснати, уплашени. По площадите имаше митинги, а нас ни събираха в службата и казваха – ще ви дадем оръжие, че протестиращите ще дойдат да разбиват. Е, по кого да стреляме, нали сред протестиращите са и нашите деца, близки. Тогава обаче масово ни зомбираха и хората бяха страшно притеснени. Аз настоявам да се отворят и архивите на народната милиция, защото сега като виновник за всички беди се посочва само Държавна сигурност. Красимир Маринов-Маргина, Младен Михалев-Маджо, Милчо Бонев-бай Миле, бяха служители на милицията, Алексей Петров – също. Затова предлагам да се отворят и архивите на Народната милиция.

– А имате ли обяснение за „ювелирната” акция в „Белите брези”?

– Като служба по сигурността имахме информация какви  пари се разпределят от нарушителите на югоембаргото и в кого отиват. Тази информация бяхме докладвали на тогавашния вътрешен министър Виктор Михайлов. Ако се отворят досиетата на МВР, ще се види, че Иво Карамански беше агент на криминалната милиция. Той беше съобщил, че разполага със списък къде, какви пари са раздавани от нарушителите на югоембаргото. Беше взел този списък от сърбите. Понеже го било страх, че ще го убият, поискал да го предаде на Иван Иванов (бивш служител на МВР –б.а.). Направиха т.нар.  „ювелирна” операция, за да им даде списъка, който ние така или иначе вече го имахме, в по-голямата част. Тогава загинаха баретите.

– Кому беше нужно това?

– Това показва, че в МВР по това време  цареше недоверие, не се знаеше кой какво върши, а това е много  страшно за държавата.  Нямаше никаква координация между службите. Малко след това службата за сигурност предостави на министерския съвет цялата  информация и тогава Любен Беров освободи 8 души, включително и някои шефове на комисии, които фактически помагаха на сръбската държава. Ако имаше координация, нямаше да се стигне до жертви.

– Тогава ли се създадоха връзките между българската и сръбската мафия?

– Когато говорим за югоембаргото, трябва да го разделим на две. От една страна, Сърбия се нуждаеше от  ресурси и най-лесно беше да ги получи от държавите, с които граничи. В България бяха изпратили един генерал от тяхното военно разузнаване. Той имаше офис като търговско лице и организираше изпращането на ешелоните с гориво. Отначало ембаргото се нарушаваше  изцяло и само за сръбската държава. В един етап обаче Милошевич започна да губи войната и направи така наречената команда на тигрите, начело с Аркан. Понеже нямаше  пари да ги финансира, им даде възможност да правят контрабанда – една композиция за държавата, една за тях. Тогава се  разрасна и организираната престъпност у нас, защото сърбите се свързаха с нашите престъпни среди. Сретен Йосич, който е от заместниците на Аркан, пристига у нас. Връзките стават чрез Милчо Бонев, със Сливия Панагонова, със сикаджиите.  Настаняват се в Самоков, известно е, че сикаджиите бяха накупили много имоти в Боровец, имаха хотели. Тогава започва  и разцветът на силовите групировки и на трансграничната престъпност, а българската и сръбската организирана престъпност явно си допаднаха. Каналите, по които прекарваха горивото, след това се използваха за дрога, за проститутки. Имаше и няколко опита за трафик на оръжие, но бяха осуетени.

– Ембарго е имало и преди промените, наложено от Запада. Как го преодолявахте тогава?

– Светът беше разделен на две от Студената война и западният свят наложи ембаргото върху високите технологии. Научно-техническото разузнаване имаше задача да  събира такива технологии, а в Икономическото направление в рамките на Второ управление на ДС основната задача беше да пазим икономиката от посегателства на чужди държави. Мога да кажа, че по линия на търговското сътрудничеството, а също и с приятели на България добихме някои технологии.

– Кой бяха най-ценните?

– По това време отговарях за „Булгартабак”. Тя беше  една от фирмите, които се развиваха най-бързо в световен мащаб, беше излязла вече на първо място в света като износител на цигари/над 80 хил.тона/. Тя обаче трябваше да отговаря и на нови  изисквания, например, цигарите да не са само ориентал  бленд. Тогава приятели на България ни дадоха около 200 технологии, по които след това  излязоха новите български марки цигари, като „Виктори”, „ММ”. „Феникс” беше станала петата най-продавана цигара в света. Американските тютюневи гиганти пристигнаха официално у нас, за да видят отблизо този бум. При това се сключиха официално сделки с големи американски компании. В Пловдив започнаха да правят „Марлборо” по лиценз, износът на тютюн за САЩ достигна 14 хил. тона годишно. Цигарената фабрика в Благоевград почнаха да изнасят за Иран, стигнахме до 15-17 хил. тона. По това време един приятел на България ни даде уникална технология.

– Каква беше тя?

– В процеса на приготвянето на една цигара се влагат различни видове  тютюни соуси и аромати, които придават вкуса. Ние все не можехме да го докараме. Барабанът, който  смесва тютюна, стига до определена температура и тогава трябва да  се впръсне  екстракт от сливи. Нашата дюза обаче го впръскваше само на едно място и не можеше да обхване цялото пространство. Приятелят ни помогна да направим нова дюза, която разпръсваше екстрата като мъгла и се подобри вкусът на цигарата, започнаха  да се правят новите марки.

– В началото на 90-те години се заговори за  радиокативни тютюни. Истина или слух е това?

 – „Булгартабак” стана най-големият износител на цигари в света и се принуди да търси тютюни от други места. Бяха направени предприятия в много страни – в Южна Африка, в Никарагуа, Ангола, Венецуела Куба, Виетнам. Изнесохме там технологии за производство на тютюна , а също и трактори за обработка на полетата. Трябваха ни обаче много повече тютюни, особено като започна износа и към Иран, Ирак, Тунис. Тогава Христо Лукорски доведе  делегация на италианските кооперативи. Той самият беше представител на една българо-швейцарска фирма „Тангра”, базирана в Швейцария, а преди това е бил началник на отдел „Криминален” в дирекция на милицията. В Италия имаше свръхпроизводство на тютюни и тази търговска сделка бързо се осъществи, изгодна и за двете страни. Стигна се до почти 100 хил. тона износ, но по документи италианците пишеха други числа, за да вземат по-голяма субсидия за експорта. Тя обаче се делеше между италианските кооперативите и българската държава. Тези пари  отиваха в Швейцария.

– Кой разполагаше с тези сметки?

– Мога само да имам подозрения. Парите се трупаха още от 80-те години. След 1990-та г. този внос продължи. Той обаче спря, след като италианците внесоха радиоактивни тютюни от Чернобил. Тогава ги закараха в Разград и ги унищожиха.  След това имаше и съдебно дело, а отношенията с италианските кооперативи спряха.

– Имате ли информация и за други банкови сметки на такива смесени дружества?

– Приятели на България вкараха сортовете „Каберне” и „Мерло” у нас. До началото на 80-те години имахме вина от гъмза, памид, мавруд. Германец, приятел на България, донесе от Франция „Каберне” и „Мерло”  и те намериха много добра почва у нас. Масивите се разраснаха и в момента са от най-добрите сортове. Държавният „Винпром” започна да изнася вина и в Западна Европа. През 1980 г. беше създаден „Винимпекс” в Лондон, със задачата да продава българските вина на британския пазар. Едно от условията, поставени от британците, беше да вземаме повече уиски от тях, като имахме право да го продаваме в някои от соцстраните. Нашите търговци използваха това и започнаха да правят реекспорт за арабските страни. Печалбите от такива операции бяха огромни. Един от хората, които вършеше такива реекспортни сделки, беше  лицето Димитър Попов            /така нареченият граф Чано/, който по-късно загина в самолетната катастрофа в Кривина. Той беше емигрирал в Ротердам. Там ставаше най-лесно подмяната на документите и претоварването на корабите. Част от парите отиваха по сметки на Милко Балев в чужбина. Няма да забравя, че с парите от граф Чано беше закупен мотор за Калин Балев. С него той се подвизаваше в Западен Берлин, защото нямаше как да го внесе у нас.

– Работехте ли често с българската емиграция?

– Познавах няколко такива хора. Георги Ангелов беше отишъл да учи в Германия, през 1943 г. и останал там. Той беше направил фирма и благодарение на него изнасяхме по 15 хил. тона вина за Западна Германия. През 1984 г подари фирмата и разработените пазари на „Винимпекс”. Такъв беше и Георги Сергиев,  който изнасяше българско сирене. Петър Скендеров живееше в Швейцария и чрез него изнасяхме тютюни за Швейцария, Франция, Бенелюкс. Когато той наближи пределна възраст, подари целия си бизнес на Булгартабак. Всичко после отиде в частни джобове.

Интересна е и историята на Иван Скендеров. Той е бил касиер на младежкото ВМРО, близък на Ванче Михайлов. След като се разтуря организацията, емигрира в Германия. С парите на ВМРО развива бизнес, като част от печалбата отново дава на организацията и издава вестника на Ванче Михайлов. Той остава тук семейство – брат Александър Скендеров  и сестра Кипра, която е майка на футболиста от ЦСКА Кирил Ракаров. Разбрах, че семейството иска да се срещне. Направих специално предложение и ги пуснаха да се виждат в Германия. По-късно  Иван Скендеров  беше обявил, че иска да подари няколко милиона долара за болница за белодробни заболявания в Гоце Делчев. След време започна строежът  на болницата в Гоце Делчев, но под натиска на Атанас Малеев, братът на Мара Малеева, пренасочиха парите към София. С тях направиха клиниката на д-р Чирков.

– Към кои наши технологии имаха интерес чужди шпиони?

Имаха особен интерес към космическите храни, които се разработваха в лабораторията по „Криобиология и лиофилизаци”, към Стопанско обединение „Родопа”. По това време съветските космонавти стояха в Космоса по година, а американските излитаха и бързо кацаха. Причината беше, че нашата лаборатория успя да направи храни, които запазваха вкуса, витамините и минералите. Съветските космонавти ядяха храна, която имаше съвсем свеж вкус. Американските не можеха да се справят и имаха огромен интерес към тази лаборатория и нейната технология. Предотвратявахме тази информация да не стигне до тях. След промените почти всички хора от лабораторията отидоха на работа в НАСА, няма лошо, нека работят за човечеството.

Ще ви разкажа и още нещо. В Северна Корея бяха стигнали до извода, че в лабораторията се приготвят и храните за  Тодор Живков, защото той изглеждаше много свеж. Те също проявяваха интерес да видят с какво се храни Живков, за да може тази храна да я яде Ким Ир Сен.

– Успяха ли корейците да я вземат?

 – Не, не успяха. В лабораторията работеха много хора, но пазителят на тайната беше  големият учен акад. Цветан Цветков. В тази лаборатория на базата на ензими от животните разработиха и препарати, които се ползват при счупвания и изгаряния. Върху раната се слага обработена по съответния начин агнешка кожа и раните зарастват в пъти по-бързо.Тази разработка беше от огромен интерес за армията. Много армии имаха интерес към тази и други технологии. Това са открития с полза за цялото човечество. Жалко е, че в света и тогава имаше противопоставяне и такива открития не можеха да се споделят.

– Наскоро вашата Асоциация е сключила споразумение с МВР. Какво се договорихте?

–  Мисля, че е много добра съвместната ни работа – от една страна подпомагаме министерството, а от друга, хората, излезли от МВР се чувстват полезни. Помагаме при изработване на планове за реагиране при природни бедствия, а също и с организиране на  доброволчески отряди. Законът за доброволците трябва да бъде направен час по-скоро. Сега за щяло и нещяло изкарват жандармерия. За първи път сключихме такова споразумение още през 2010 г., когато министър беше Цветанов. Преди това, при министър Румен Петков работехме с всички областни дирекции. Сега добрата традиция продължава.

– Напоследък се разгоря дискусия около досиетата на военното разузнаване. Според вас трябва ли да се разкрият?

– Цялата професионална общност е против. За военното разузнаване винаги са били интересни зони, които и сега са взривоопасни. Например, районът, в който възникна ИДИЛ – виждаме с каква жестокост се отнасят към пленниците си. Ако излезе името на някой човек, работил за нас, веднага ще му отрежат главата. Представете си и какво ще стане в нашите съседки – Гърция, Турция, страните от бивша Югославия, ако излязат имената на нашите разузнавачи в тези страни, ще има  репресии, тамошните служби ще започнат тормоз над тези хора и семействата им. Защо трябва да ги настройваме против България? Затова апелирам тези, които коват законите, да мислят, а да не се подават на това, което иска Комисията по досиетата.

– Шефът на комисията е бивш ваш колега, не обсъждате ли с него тези въпроси?

–  Евтим Костадинов е работил в народната милиция. И той е вербувал агенти и е работил с агентура. Не ще да контактува с бивши колеги. Въпросът ми е след като разкриха досиетата на ДС, защо не разкрият и досиетата на народната милиция, която работеше по същите задачи. Тогава ще излязат много по-фрапиращи неща. Ще излезе, че Иво Карамански е бил агент, но на милицията. Ще излезе, че Емил Кюлев е бил, Златко Баретата е бил, че самият Евтим Костадинов е бил служител.И по горе изброените. Но такъв закон няма, а цялата вина се хвърля към сигурността, въпреки че навремето бяхме с народната милиция в едно министерство и изпълнявахме едни и същи задачи. Аз бях в контраразузнаването, но имаше и икономическа милиция. Когато ставаше въпрос за чужденци и чужди интереси, те ни прехвърляха нещата на нас, на икономическото контраразузнаване. Когато имаше сигнал за по-дребни нарушения, ние им ги давахме на тях. Всички изпълнявахме едни и същи задачи, поставяни от ЦК на БКП, чрез ръководството на МВР. Да се хвърля вината за всички беди, които  сполетяха нашата държава върху ДС е не само неморално, но и опит за прикриване на истинската вина за прехода.

 Полк. Чавдар Петров е бивш зам.-шеф на Националната служба за сигурност и е един от най-запознатите хора с тайните на българския преход.  Роден е в София през 1950 г. Завършил е „Икономика на промишлеността” във Висшия Икономически институт (сега УНСС). В началото на кариерата си в МВР отговаря за част от хранително-вкусовата промишленост. След промените е началник на икономическото контраразузнаване, а след това е зам.-директор на НСС. Напуска през 1996 г. по собствено желание. „Горд съм, че не съм вкарал български гражданин в затвора, защото считам, че човек трябва да се  предпази от престъплението, а не да се чака да го извърши” – казва полк. Петров пред „Уикенд”.  Разговаряме с него в сградата на Съюза на запасните офицери и сержантите от запаса (СОСЗР), построена още по царско време.  Тук е работното място на полк. Чавдар Петров, който е председател на Национална асоциация „Сигурност” и е заместник-председател на СОСЗР.

Поместено в: Публикации

1 Response

  1. Славчо Цонев Says:

    По-подредена, ясна, точна и категорична позиция по едни от най-важните въпроси свързани с националната сигурност на България, едва ли може да бъде изразена в, на пръв поглед, краткото интервю.
    Поздравления и за разбираемия език, така че нещата да стигнат по-лесно и до читатели, които не са специалисти в проблематиката, но живо се интересуват от тези въпроси.
    Дано информацията стане достояние до възможно повече безпристрастни бъългарски /и не само/ граждани.

    Posted on юни 2nd, 2015 at 18:34

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia