Завръщане към извора

На 10.10. т.г., в салона на столичното читалище „Д.Чинтулов” се състоя представяне на последната стихосбирка на нашия колега и член на УС на Национална Асоциация Сигурност  поета Иван Христов. На представянето присъстаха негови колеги, приятели, поети, любители на изящното слово. Като член на литературния клуб „Пегас”, пред публиката го представи ръководителят на клуба Владимир Илиев, който говори за човека Иван Христов, за чувствата, природата и любовта, които са отразени в стиховете му, а редакторът  Светлана Йонкова отбеляза творческите търсения и постиженията на автора в петата му поред издадена стихосбирка. След това стихове от нея със символичното заглавие „Завръщане към извора”  четоха Вл. Илиев и К.Аспарухова, а кратките музикални паузи бяха  одухотворени от чудесните изпълнения на пианистката Й. Кръстева.

Накрая самият Ив.Христов говори за себе си, за вълненията, които изпитва всеки автор при  излизане на негово произведение от печат, терзанията дали ще бъде прието от читателите и каква оценка ще му дадат. С пожелание за нови творчески успехи и надеждата, че не е написал все още най-хубавите си стихове, по традиция всички присъстващи поляха появяването на новата стихосбирка с чаша вино.

                 Б Л Я Н

Ако в живота се промъкна

през иглените му уши

и дожишея в старост с тръпка

стих все тъй да ме теши,

дали ще има покрай мене

приятели , щом загорчи?-

Един ще бъде ми потребен

да склопи моите очи.

 

Навярно в къщата ми празна

ще спомня нечия любов.

Ще дойдат всичките на празник

 преди да скрие взор покров.

 

Аз истинската ще позная

по насълзените очи-

тя за последно ще ме смае

и цвете ще ми подари.

 

В деня, когато Тя пристъпи

ще искам в малкия екран

Родината да ме окъпе

в полята с мак и флаг развян.

 

Последен път на планините

да видя онзи връх мечтан

достиган само от орлите,

във лед и снегове скован,

 

под който тръгнах на далече

в светът, учудващо голям.

О, знам, че няма порив вечен

И след смъртта ми няма блян.

                   СКИТНИЦА

                            „Във цветен час

                            откраднах ти сърцето”   

                                                     Ясен Ведрин

Във цветен час открадна ми сърцето

и залезът в оранжево кърви,

а тихите води на Дунав леко

се носят към морето на вълни.

 

Тъй моята душа към своя залез,

понесена с невидими крила,

ще зърне в хоризонта тъмно-ален

тримачтов кораб с бели ветрила.

 

Ще тръгне с него,волно из простора

на синия, безбрежен океан

и в призрачен мираж ще се разтвори

в очите на моряк, от страх скован.

 

А видите ли кораб в залез ален

с изпънати от вятъра платна,

от бялата съдба ще сте погален

на моята скиталческа душа.

БЕЛОСНЕЖНА КРАСОТА

Белоснежна, белоснежна,

белоснежна красота!……

И полетата безбрежни

ми навява самота.

 

В планината, на високо,

тя е стигнала върха

и във четири посоки

разпилява си дъха.

 

От отрупаните клопни

на дърветата със сняг

снегопадчетата  се ронят

По вълшебен нечий знак.

 

Заскрежените ни струни

на душите вече спят.

Пролетта ще ги разбуни

с нова сила да звучат.

 

И отново ще разцъфнат

клони в бухналия цвят,

а ветрец ще носи дъх на

Божията благодат.

Leave a Reply




Изработка на сайт: OnboxMedia