КОНФЕРЕНЦИЯ “БЪЛГАРИЯ И ИЗТОКА“

На 14 септември в Центъра за източни езици и култури на СУ „Св.Кл. Охридски“ се състоя конференция на тема „България и изтока“.

Връзката между трудовия пазар и инвестициите в България„Купувач на надежди“, така бих определил най-новата и модерна професия в Света, където гражданите на развиващите се държави са трудовата сила, изграждащи чужди икономики за сметка на своите. Инвестициите са новата „Обетована земя“, към която всяка развиваща се икономика се стреми и знае, че един ден при достатъчно усилия, ще бъде там но дали ще остане?

Но кои сме ние в Света на инвестициите?
Най-просто казано, ние сме „Инвеститорите“.
20 милиарда лева инвестиции за 2018 г. Тази сума звучи значимо, но в сравнение с други държави, общите инвестиции в България, са крайно недостатъчно.
Размерът на чуждестранните инвестиции в България са около 10% от всички инвестиции в страната и това е добре, защото така ще се запази местното производство. Но преводите, които българите, работещи зад граница правят, вече поредна година надхвърлят преките чуждестранни инвестиции направени тук. Това означава, че най-големият инвеститор в България сме ние, българите.
Дали това е поради липсата на интерес от страна на чуждите компании или поради липсата на човешки ресурс?
Въпросът с държавната администрация.
Съотношението на човек работещ в икономиката и човек работещ в администрацията е почти 1:1. От осигурени 2.8 милиона граждани, 500 хиляди са служителите, които получават заплатите си от бюджета. Това прави около 2.3 милиона градини реално привнасящи за увеличаване на Бюджета в България. От друга страна пенсионерите са около 2.2 милиона, но към тях трябва да прибавим и администрацията, която също получава заплащането си от бюджета. Резултатът, около 2.7 милиона граждани на издръжка към държавния бюджет. Действителното съотношение е 2.3:2.7 милиона граждани, като за здравословно се приема да бъде 2:1. Дори към настоящият момент все още има общини, където администрацията е единствения работодател в района.
В същото време всяка година между хората, които влизат в икономиката, а именно гражданите които навършват пълнолетие, и тези които излизат от икономиката – пенсионираните граждани на Република България съотношението е 63 000:100 000 човека, т.е. хората които участват в този процес намаляват значително. Към това като се добави и отрицателната миграция, факта че от България излизат млади, можещи и желаещи да работят граждани, а по-големият процент завърнали се са граждани пенсионери, се получава крайната картина на труда у нас. Всичко това, би могло да доведе до затрудняване на инвестициите направени от чисто българските компании у нас и невъзможността да се намери персонал за тях.

Какви се вариантите за действие?
Всички варианти като демография и образование изискват дългосрочни стратегии за действие в следващите 10-20 г. При работа с инвестиционната имиграция и трудовите визи за граждани от трети страни обаче, резултатите могат да бъдат на момента.
Подходите с инвестиционната имиграция и трудовите визи за граждани от трети страни са познати на всички развити икономики. Голяма част от тях, признават значителното участие на имигриралите граждани от развиващи се икономики, както и нуждата от чужди усърдно трудещи се хора за просперитета на държавите-домакини. Тук могат да бъдат разграничени два вида граждани: физически лица с големи финансови възможности, търсещи сигурни инвестиции и получаващи гражданство за това, които могат да се определят като „инвестиционна имиграция“ и лица с незначителни финансови възможности, опериращи предимно с професионалните си умения, като при тях получаването на гражданство е процес изискващ повече време, „работна имиграция“. При работата с хора от първият вид, за кратък период от време се натрупват значителни капиталови запаси и влизат свежи пари в развиващите се икономики, докато при работата с граждани, усърдно профилиращи се в услуги, се повишава качеството на почти всички услуги в страната, поради по-прецизното им изпълнение.
В страна като България, има нужда от двата типа имигранти, като учудващото е, че необходимостта от внасянето на работници от трети страни, дори придобива приоритет.
Инвестиционната имиграция.
Познати са редица модели за работа с инвестиционни имигранти. Като добри примери за „финансова имиграция“, могат да се посочи Унгария, където за 4 години са привлекли около 6 000 граждани с високи финансови възможности. В България за 9 години са привлечени 500 човека. Ако става дума за размери на инвестициите, впечатляващи са успехите на страни като Португалия, Испания, Малта, като срещу 327-те милиона Евро, привлечени в България по тази програма, в Кипър, която е значително по-малка държава, са привлечени 6,6 милиарда Евро. Дори в Гърция, въпреки икономическите сътресения, размера на инвестициите от „финансови имигранти“ е 1 милиард и 190 милиона Евро.
Законът за чужденците в България и Законът за българското гражданство практически са правната рамка, която дава българската икономическа програма за инвестиции и имиграция. В Европейският съюз 18 държави прилагат такива програми, а в световен мащаб те са 105. В края на 2018 г. и началото на 2019 г. икономическите програми на страните от Европейската общност са предмет на проучване и оптимизиране от страна на Европейската комисия и парламент. Конструктивната позиция, която те застъпват е с цел оптимизация на новата рамка в съответствие със законодателството на Европейският съюз и се насочва към постигане на по-високи нива на контрол, сигурност и прозрачност, което практически е дефицитът в право-прилагането на „финансовата имиграция“ в България. В края на месец Януари тази година Министерството на правосъдието обяви, че ще подготвя промени на приложимото законодателство, като фокус ще е основно върху ограничаване на възможността на чуждестранни инвеститори да получават българско гражданство, което трябва сериозно да се обмисли, дали ще доведе до добър или не толкова резултат. След формиране на работна груба, на 21 март в портала за обществени консултации, като Закон за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство бе публикуван законопроект, в който основните промени практически ограничават правата на чуждестранните инвеститори, като основна точка в този законопроект се явява предложението за ограничаване на възможностите за придобиване на българско гражданско, особено в казусите на инвестиции в държавни ценни книжа, което би могло да доведе до нарушаване на публичния имидж на България като инвестиционна дестинация.

Какво би могло да се направи?
С оглед повишаване на признатата за необходима в България „финансова имиграция“, е възможно да се предложи отделен процедурен ред за кандидати за инвестиционна имиграция, различен от всички други инструменти за придобиване на българско гражданство или постоянно пребиваване на територията на Република България. Възможно е и оптимизиране на административният процес и контрол, чрез определяне на единен орган за контакт, контрол и управление на инвестиционните програми съгласно действащата нормативна база. Добра практика, съгласно успешните примери на Кипър и Малта, е и въвеждането на минимални изисквания за лицензиране на лицата, които предоставят тези услуги, като се пресекат опитите на фирми със съмнителна квалификация и репутация. Възможно е и изграждане на точкова система в зависимост от намерението за инвестициите в различните териториални райони, като пример дали инвестициите биха се реализирали в градове като София, Варна и Пловдив или Каспичан, Омуртаг, Сандански и др., като за по-малките градове да се дават повече точки и да се реализират с приоритет.
По отношение на „работната имиграция“.
Интерес проявяват граждани на редица държави извън Европейският съюз, между които Украйна, Молдова, Македония, Виетнам и др. Основните проблеми свързани с реализирането на този вид имиграция са тромави процедури, дълги периоди на изчакване на отговор за кандидатите, както и високи такси за тях. Например в Полша за работна виза се плаща 30 Евро и се чака 10 дни, а в България 300 Евро и се чака 6 месеца. Продължителността на разрешението за достъп до труда е до 12 месеца, от които често кандидатите губят по 3 месеца в излишно усложнени процедури, както и редица изисквания, които могат да се отговорят, когато кандидата вече е на територията на Република България, чрез допълнителни курсове, обучения и най-вече работи и има как да си позволи заплащането на таксите.
Добри практики по отношение на „работната имиграция“ могат да се наблюдават в държави като Германия и Полша, където най-важното е кандидатите да са вече физически на тяхна територия, а в комуникация с работодателите им или специално доказали се фирми с призната компетентност и репутация, се допуска извършването на допълнителни обучения, признаването на правоспособности, както и допустимостта на желаещите да се реализират дългосрочно.

Деян Димитров