Необратим ли е демографският срив в България?
Изказване на Валентин Съйков, председател на „Гражданска инициатива България 2050“, пред дискусионния форум „Необратим ли е демографският срив в България?“
Добър ден и добре дошли на всички, за които демографското състояние на България не е само поредица от числа, които вървят надолу и надолу, а е преди всичко болка и тревога за бъдещето на страната, в която сме се родили и която ще завещаем на нашите деца и внуци.
В моето встъпление аз няма да ви заливам с данни. След мен ще говори представителят на Националния статистически институт г-жа Магдалена Костова. Очакваме тя да ни предостави последните данни от преброяването на населението, проведено на 7 септември 2021 г., както и анализи на тези данни. Ще очакваме да чуем кога ще има актуализирани прогнози за движението на населението през следващите години и десетилетия. Не мога все пак да се въздържа и да не кажа, че след като бяхме почти 9 милиона през 1989 година, вече сме 6 милиона и половина – толкова, колкото ни завари Втората световна война. Само през десетте години между двете последни преброявания България е претърпяла най-голямата си демографска загуба от над 844 000 души. Според една прогноза на ООН до края на века България ще се свие до 3 милиона души – колкото при Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Не по-малко тревожни са качествените промени. Възрастовата структура на населението има тенденция все повече да се превръща в обърната надолу пирамида.
В предварителните разговори с някои от участниците коментирахме коя дума е по-подходяща за охарактеризиране на сегашното ни положение – демографска криза или катастрофа. Обединихме се около становището да озаглавим днешния ни форум „Необратим ли е демографският срив в България?“ Това, че сме свидетели на срив в броя на населението, е безспорно. Остава въпросът дали кризата се превръща в необратима катастрофа или е възможно все пак да бъде овладяна. Днешната ни дискусия ще се опита да даде скромен принос в това отношение, но решението е в ръцете на цялото българско общество.
Съвсем доскоро демографията беше занимание на краен брой учени. Те изчисляваха, анализираха, алармираха висшите ешелони на властта, но гласът им оставаше глас в пустиня. Някои от тези учени днес са тук сред нас и след малко ще могат да споделят от тази трибуна своите виждания и предложения.
През последните две-три години българското общество, в това число и политическите среди, започнаха изведнъж да откриват темата за демографията. За това допринесе и преброяването на населението, проведено на 7 септември 2021 г. Проглеждането за съществуването на проблема обаче не означава провиждане на неговото решаване. Излишно е да споменавам примитивните му интерпретации в редуващите се една след друга политически кампании. Опасността днес е мълчанието и неглижирането да се заменят с порой от празни думи и кухи идеи, които да размият дискусията и да я сведат до безсмислено натрупване на програми, схеми и мерки. Оттам до безрезултатното за обществото усвояване на едни пари от едни хора пътят е съвсем къс. Примери от последните години има колкото щете.
Целта на днешния форум е да постави разговора за демографията на сериозна научна основа. Авторитетните имена в списъка на нашите лектори е гаранция за задълбочения ни подход към двете основни задачи: да се направи анализ на фактите и тенденциите и на тази основа да се предложат работещи решения за преодоляване на демографския срив.
Смята се, че обществата най-общо могат да се разделят на модерни и консервативни. Хората в модерните общества са по-възприемчиви към новите идеи, новите технологии, към прогреса като цяло. Те са отворени към света в цялото му многообразие, приемат и адаптират чуждите постижения според собствените си нужди. Гражданите на консервативните общества залагат на опазването на идентичността, на продължаването на традициите. Те по-трудно приемат новостите отвън и ги пресяват през кантара на собствените си консервативни ценности. Оптималната комбинация между модерното и консервативното е гаранция за успешното развитие на едно общество в съвременния свят.
Наблюдавайки процесите в България, аз стигам до извода, че при нас тази комбинация е с обратен знак. В много отношения ние сме далеч от модерното общество. Според различни изследвания нагласите към предприемачество сред населението, в това число и сред младежта, са от най-ниските в Европа. Равнището на образованието пада стремглаво. България отдавна е само консуматор, но не и създател на научно-техническия прогрес. Цялостният вид на страната ни, обликът на градовете и селата ни, качеството на пътищата и влаковете ни носят белезите на изостаналост. В същото време текат бързи процеси на обезличаване на националната ни идентичност, на заличаване на националната ни памет, предавана от поколение на поколение, на разтваряне на самобитната българска култура в мътните потоци на чуждите влияния, които при това носят белезите на пошлостта, а не на високото художествено творчество. Крайният резултат е една изоставаща нация, нито модерна, нито консервативна, изключително недоволна от себе си и от света, падаща все по-надолу в различни международни класации. Оттук връзката с надвисналата демографска катастрофа е съвсем пряка.
Спирам дотук с констатациите, защото целта на днешния форум не е да замеряме обществото с плашещи данни и да вещаем апокалипсис, а стъпвайки на обективните факти да потърсим отговор на вечния въпрос: Какво да се прави?
Като икономист по образование в моята работа аз винаги търся ролята на икономическите фактори във всеки обществен процес. Смятам, че не може да има стратегия за предотвратяване на демографската катастрофа, която да не е обвързана с програма за ускорено икономическо и социално развитие на страната. Още преди няколко години трима учени от различни страни излязоха с доклад, който изследва връзка между раждаемостта и Индекса на човешкото развитие на ООН. Този индекс измерва по скалата от 0 до 1 благосъстоянието на различните държави по три ключови показателя – очаквана продължителност на живота, образованост на населението и брутен национален продукт. Логичната зависимост е, че колкото по-изостанала е една страна, толкова по-висока е раждаемостта в нея и обратно, колкото по-високо стои в Индекса на човешкото развитие, толкова раждаемостта спада. Интересната новост в доклада е, че при нива на индекса над 0,85 – 0,90 кривата на раждаемостта отново тръгва нагоре. За съжаление и по този индекс България върви надолу. През 2021 г. изпаднахме на 68-мо място в света с 0,795, колкото има и карибската държавица Гренада.
Не може да има демографска стратегия, която да не стъпва на програма за бързо и рязко увеличаване на брутния национален продукт като основа за водене на ефективни социални политики, за повишаване на качеството на образованието и здравеопазването. Увеличаването на дела на средната класа в структурата на населението може да се окаже ключов фактор за обръщане на неблагоприятните демографски тенденции.
В същото време смятам, че кризисните процеси в областта на демографията са достигнали такава дълбочина, че не могат да се преборят само с пари. Отрицателните демографски тенденции са не само в количествено, но и в качествено отношение. Те се изразяват в принизяването и обезродяването на образованието ни, в обезличаването на българската култура, в смачкването на българския национален дух. Затова моето дълбоко убеждение е, че ако искаме да спрем пропадането надолу, на нас ни е необходим нов национален идеал. Той трябва да отговаря на духа на днешния и утрешния ден, да обедини разделената ни нация, да служи за пътеводител на следващите поколения политици и за коректив на техните действия. Без такъв общоприет национален идеал и най-добрите програми ще си останат непотребни късове хартия.
Задачата е прекалено сложна за да бъде решена в рамките на една четиричасова дискусия, но все отнякъде трябва да се започне. Очаквам днешният форум да положи добро начало, като отговори на въпроса: Необратим ли е демографският срив в България? Ако днес видим светлина в тунела, в по-нататъшната ни работа ще продължим да търсим смело отговор на въпроса: Какво да се прави?