Патриарх Неофит през 2013 г.: Бог поставя някого за лидер, не за да задоволява личните си амбиции

През 2013 г. Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит е награден с почетен знак „Стефан Стамболов“ за лидерски принос към българската държавност.

Публикуваме от архивите на БТА неговата реч от награждаването:

Патриарх Неофит: Бог поставя някого за лидер, не за да задоволява той личните си амбиции и цели, а за да послужи за благото на онези, над които е поставен

Бог поставя някого за лидер, не за да задоволява той личните си амбиции и цели, а за да послужи за благото на онези, над които е поставен. Издига го не за да господарува над тях, а за да им бъде слуга и раб. Това каза Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит в словото си, след като беше отличен днес с „Почетен знак „Стефан Стамболов“ за лидерски принос към българската държавност.

Патриархът каза, че застава пред присъстващите с голямо вълнение, отличен с високата награда, и ги помоли да изслушат едно богословско разсъждение върху темата за лидерството.

В него главата на Българската православна църква подчерта, че лидерът от Новозаветното време трябва да приема своя пост като възложено му от Бога служение на ближните. Да бъде човек, който се грижи не само за своето добруване, а за благоденствието на онези, грижата за които му е възложена. Човек, който винаги трябва да бъде на разположение, готов да послужи.

„Ето такъв трябва да бъде истинският лидер – отдал напълно себе си на волята Божия и на грижата за поверените му от Него хора. При това не по принуда, а доброволно. Приелият служението на лидер свободно избира да пренебрегва своите желания, удобство, спокойствие, не поради страх, а от любов към Този, Който го е издигнал на този пост и към онези, над които е поставен. Тогава и поверените му души ще го слушат, ще го уважават и следват не поради страх и принуда, а водени от доверие, искрено уважение и любов“, каза патриарх Неофит.

Патриархът се позова на историята, отбелязвайки, че истинските лидери, които помним с възхищение и благодарност, при цялото разнообразие от лични характеристики и дарби, поле на служение и различни обстоятелства, имат една обща характеристика – жертвено служение в името на Бога и ближните, Църквата и Отечеството в изпълнение на евангелската заповед за любовта и в съгласие с Божията воля. Добрият лидер приема доброволно да служи на народа Божий самоотвержено, смирено и с любов по примера на Господа, (…)

„Липсата на смирение у един лидер, липсата на достатъчно вътрешна сила, за да преодолее себичните си желания, своя егоизъм, гордост, егоцентризъм, тщеславие, са непреодолима пречка той да прояви истинска загриженост за поверените му души и да долавя техните нужди и потребности„, каза патриархът. „Егото“, надделяващо над жертвената любов, винаги ще отклонява усилията му в посока към осъществяването на неговите лични цели и амбиции и ще му пречи да води поверените му към общ напредък и благоденствие, добави той. По думите на патриарх Неофит липсата на смирение е пречка и за нещо друго, което е от изключителна важност за един добър лидер – способността да се вслушва в другите, да се учи, да приема съвети, напътствия и критики и да се съобразява с тях.

Лидерът, в когото има гордост, е уверен, че взима най-правилните решения и че никога няма да допусне грешка, а това е сигурна предпоставка за провал. Когато е овластен да взима решения, които засягат много хора, човек трябва да бъде особено внимателен и отговорен, особено смирен, със съзнанието за човешката си немощ и несъвършенство.(…)

Той посочи, че важен, определящ фактор за един истински лидер е искрено да обича и да милее за поверените му люде. Да ги обича с онази любов, която е „дълготърпелива, пълна с благост, не завижда, не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, не се радва на неправда, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“, цитира той Светото писание.

Патриархът подчерта, че Христос е примерът, който трябва да следва всеки човек, Той е идеалът, към Който трябва да се стремим, на Него трябва да подражаваме. „И това, струва ми се, в най-голяма степен се отнася за поставените най-високо в социалната йерархия, защото от техните дела зависят съдбините на мнозина“.(…)

Източник: epicenter.bg