ПРЕДСТАВЯНЕ НА КНИГАТА НА ТОДОР НИКОВ „ПЛАШИЛОТО”
„ Плашилото” – един опит да се каже историческата истина за ДС
В образа на „Плашилото” е ДС и около него обикалят и грачат грозно и зловещо гарваните, а тези, които създадоха, поставиха и ръководеха това „Плашило”, се скриха и останаха недосегаеми.
Книгата разкрива част от събитията през 1989г-1990г. в Р. България, началото на сатанизирането на ДС, разгрома на специалните служби и опита да се прехвърли вината от допусканите по време на управлението на Т. Живков грешки върху ДС, с цел да се запази името на БКП чисто и неопетнено
За пръв път в книгата се публикува стенограма от изказванията на участниците в прословутото съвещание от 29.12.1989г. в МВР, на което „идеолога на БКП” Александър Лилов набеди ДС за всички „грехове”. Ще прочетете и разберете болките и тежненията на служителите от МВР, ще разберете как мислеха и се опитаха да се противопоставят тези хора на Ал. Лилов, /но не би/. След няколко дни започна най-голямата „чистка” на офицери, генерали, сержанти и служители в историята на специалните служби на Р. България. За два-три месеца бяха уволнени близо 14 хил. души от ръководния състав на МВР. До вчера си бил офицер, генерал, служил на Родина и държава, клел си се пред знамето, а от днес те обявяват за враг на народа и заплаха за обществения мир. Колко човешки съдби се промениха? /В тази връзка–все още никой Министър на вътрешните работи не смее да отмени тази позорна заповед на тогавашния министър – ген. полк. Атанас Семерджиев/.
Наложената от Ал. Лилов теза се оказа се оказа удобна и за другите новосъздадени политически сили /главно СДС/, които в един глас гракнаха и продължиха да грачат против главния виновник „Плашилото”. Стигна се дотам, че в устава на една от сегашните политически сили е записано, че в нея не могат да членуват сътрудници на бившата ДС и РУМНО.
И кой е моралният съдник – Комисията по досиетата начело с един капитан от народната милиция, по-късно Окръжен началник /който е водил агентура и е ползвал информация от агентите на „Сигурността”/ и една неуспяла журналистка, която от телевизионния екран дава морални оценки на хора, далеч по-достойни от нея и направили много повече за нашето Отечество. Какво двуличие и позор!
Модераторът на прехода Андрей Луканов заложи в модела собствеността /активите/ на нашата държава да преминат по най-долния, незаконен и криминален начин в ръцете на избраните, създадени и посочени от него и съветниците му хора, групировки, фирми. Модел който продължава вече 30 год. и става все по уродлив.
За 30 години бяха раздадени и разграбени най-безскрупулно активи за над 80 милиарда лв., а в Държавната хазна влязоха едва 4-5 милиарда. Къде отидоха другите, е големият въпрос.Отговаряме: в ръцете на партократичните олигарси,мутрите от криминалния преход – ръководители на днешна България. Нали разбирате сега защо бе нужно „Плашилото”? Подхвърлиха на хората – „ето, тези са виновни и за беднотията, и за глада, и за мизерията, и за медицината, и за образованието и за, с извинение, че си се скарал с жена си или съседа си, или че си пресякъл на червено”. А самите те по това време ограбиха заводите, фабриките, селското стопанство, науката, здравеопазването, дори морала ни. Никой не забеляза, че с разгрома на специалните служби и т.н. „Кръгла маса” бе поставено началото на криминално-мутренския преход в Р.България, подкрепян от партократичната олигархична върхушка. Преход, който не е завършил и до днес.
Органите и силите за сигурност и опазване на обществения ред осъществяват основни дейности за функционирането на една държава – опазване на социалния мир, сигурност на гражданите и обществото, борба с престъпността на всички нива, противодействие на корупцията, наркотрафика и много други. Тези хора, заедно с хилядите работници, служители, лекари, учители, инжинери, войници и т.н, работят за своята държава, за своя народ. Каквито са държавата и народът, такива са и те, такива са ни и службите.
С това се връщаме и към т.н. Закон за досиетата, който разедини нацията, направи едните добри, а другите лоши, лоши защото са работили за своето Отечество, лоши защото не участват в криминално-мутренския преход .
Един Закон, който час по-скоро трябва да бъде отменен, а учените и историците да имат достъп до архива и да дадат точна и обективна оценка за събитията от онова време. Оценка, съобразена със тогавашната законова и нормативна уредба, с политическата и геополитическа обстановка след краха на Студената война и разпада на социалистическата система, а и с чисто човешкия фактор на участниците в процеса граждани – оперативни работници, агенти, засегнати лица, следователи, прокурори, съдии.