Mузей на българското родолюбие след Освобождението

Турска махала на Горна Джумая – музей на българското родолюбие след Освобождението

По ирония на съдбата тази частица от България, която през робството е била населена изцяло с турци, днес е една от най-запазените люлки на българщината в Благоевград и региона.

Още от XV век, в тъмната зора на турското робство, по-голямата част от населението на града, което е турско, се разполага в най-хубавата негова част. В полите на югозападна Рила, в близост до реката и минералните извори, върху слънчевите склонове на припек са разположени турските къщи, градини и поминък. Горна Джумая (дн. Благоевград) до Освобождението се дели на две основни части – Турската махала и българската – Вароша, разположена от другата страна на реката.

Много голяма част от българското население по това време живее в околните планински села.

След Освобождението и оттеглянето на голяма част от турците, обитаваната от тях турска махала се заселва предимно с хора от планинските села над Горна Джумая. Постепенно, от десетилетие на десетилетие и особено осезаемо през 60-те и 70-те години на ХХ век, когато се урбанизира българското население поради индустриализацията, голяма част от планинските селяни се заселват именно в бившата турска махала, дн. Плаж махала, която е най-близкостояща до родните им местности.

По време на робството, а и след него, животът в планинските села над Горна Джумая не е лек. Труд и борба за хляба, кога с природата, кога с разбойници, безчинстващи по тия труднодостъпни земи, но по-далеч от поробителската турска власт. Нелекият начин на живот приучава тези корави и непокорни хора да оцеляват при всякакви обстоятелства. Непоклатими в нравите, здраво вкопчени в корените си, тези селяни пренасят със себе си в града едни от най-отличаващите особености на българския нрав.

Сред всички добродетели, изсипани по поречието на р. Бистрица към град Благоевград, най-ярко изпъква като събирателен образ Родолюбието.

От любов към род и родина някога към затънтените махали на селата Бистрица, Дъбрава и Хърсово са бягали непокорни българи, за да се съхранят. Там с труд, борба и собствени сили те са оцелелели поколения наред. Нито стихиите, нито разбойниците, нито турските поробители са успели да пречупят тези българи. Дух и тяло е калявано от природа и съхранени обичаи.

И така до наши дни на изпитания за народа и държавата ни, в които потомците на родолюбивите бистричани, дъбравци, хърсовци, делвинци и др., заселници в старата турска махала, се обръщат към героите на българската история, за да добият упование и сила.

Свободна България и героите на България оживяват в Плаж махала на Благоевград по случай 145 години от Освобождението.

Да живее България!

Инициативата е на адвокат Георги Михайлов-асоцииран член на НАС в клон гр.Благоевград